Решение № 3671 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 932/2011 г.

Решение № 3671 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 932/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Симеон Симеонов Гатев от гр. Русе, чрез адв. Мария Куздова Христова от АК Велико Търново, против Решение № 47/22.11.2010 г., постановено по адм. дело № 491/2010 г., по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № з - 4407/27.09.2010 г., издадена от зам. директора на ОД на МВР Русе, относно отказ за отмяна на Заповед № З - ДС - 2353/17.08.2009 г., на ВНД Зам. директора на ОД на МВР Русе, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - зам. директора на ОД на МВР Русе, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията в жалбата, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Симеон Симеонов Гатев против Заповед № з - 4407/27.09.2010 г., издадена от зам. директора на ОД на МВР Русе, относно отказ за отмяна на Заповед № З - ДС - 2353/17.08.2009 г., на ВНД Зам. директора на ОД на МВР Русе, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на заповедта са били налице законовите предпоставки. Административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. Към датата на искането за отмяна на цитираната заповед България е чл. на ЕС, с оглед на което в съответствие с текста на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се съобразят текстовете на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. При сравнение на предвиденото в чл. 75, т. 5 (отм.) от ЗБДС ограничение с чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, включително с оглед практиката на Съда на ЕС, е видно, че наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка не отговаря на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Редакцията на чл. 75, т. 5 (отм.) от ЗБДС не кореспондира с допустимите ограничения на чл. 27 § 1 от посочената директива, поради което и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз наложената по отношение на жалбоподателя Симеон Симеонов Гатев ПАМ следва да бъде отменена. Основание за отмяна за процесния изричен отказ се черпи и от решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), с което тази разпоредба е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени изричния отказ и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по същество. При този краен извод в полза на Симеон Гатев следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 15.00 лева. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като не са представени доказателства за извършени плащания. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,