Решение № 9949 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2018 г.

Решение № 9949 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 47 от 08.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2215/2017 г. Административен съд П. е отменил ревизионен акт (РА) № Р-16002416008053-091-001/30.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в частта, с която не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 37 244,92 лв. и са определени лихви в размер на 23 660,80 лв.; не е признат деклариран и преотстъпен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 29 412,23 лв. и са определени лихви в размер на 15 456,09 лв.; и е отхвърлил жалбата на "Б.-74" ЕООД, ЕИК *********, в останалата част. Присъдени са разноски в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП при условията на чл. 161, ал. 1, предл. 3 ДОПК. Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби. "Б.-74" ЕООД е подало касационна жалба срещу решение № 47 от 08.01.2018 г., в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-16002416008053-091-001/30.05.2017 г. и в частта, с която е осъдено да заплати разноските по делото. В жалбата се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на тезата, че неправилно органите по приходите и съдът са приели, че изграждането на фотоволтаична централа не представлява "производствена дейност" за целите на чл. 184 ЗКПО и че производството на електроенергия от възобновяем енергиен източник е процес на трансформация на един вид енергия в друг, а не преработване и обработване на суровина. В частта за разноските излага съображения за неправилно приложение на 161, ал. 1, предл. 3 ДОПК, тъй като от представените доказателства само Споразумение № 1 към Договор за международна покупко-продажба от 14.09.2007 г. не е представено в ревизионното производство, но същото е представлявало доказателство в частта, в която жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд П. в обжалваната част и вместо него постанови друго такова, с което да отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба на "Б.-74" ЕООД - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., в представен писмен отговор и чрез своя процесуален представител в съдебно заседание възразява срещу основателността на касационната жалба. От своя страна Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен РА № Р-16002416008053-091-001/30.05.2017 г., в частта, с която не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 37 244,92 лв. и са определени лихви в размер на 23 660,80 лв.; не е признат деклариран и преотстъпен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 29 412,23 лв. и са определени лихви в размер на 15 456,09 лв. В жалбата се сочи, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилна преценка на съда и неправилно приложение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО. Иска се отмяната на решение № 47 от 08.01.2018 г. в обжалваната част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 375,00 лв. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. "Б.-74" ЕООД, в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. В хода на ревизията е установено, че за ревизирания период "Б.-74" ЕООД е ползвало данъчно облекчение под формата на 100 процента преотстъпен данък за извършваната производствена дейност в община с безработица по-висока от средната за страната. С решението си Административен съд П. е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-16002416008053-091-001/30.05.2017 г. в частта на непризнатия деклариран и преотстъпен корпоративен данък в размер на 18 973,98 лв. за 2012 г. и са начислени съответни лихви. Съдът е мотивирал извод, че РА в тази част е издаден при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за непризнатия деклариран и преотстъпен корпоративен данък, събраните доказателства в хода на делото, тълкуване на материалния закон и правни изводи. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА в тази част и неоснователност на жалбата. В касационната жалба на "Б.-74" ЕООД се правят оплаквания за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд, че изграждането на фотоволтаична централа не представлява "производствена дейност" за целите на чл. 184 ЗКПО и че производството на електроенергия от възобновяем енергиен източник е процес на трансформация на един вид енергия в друг, а не преработване и обработване на суровина. Според касатора фотоволтаичната централа преработва слънчевата енергия в електрическа и този процес представлява производствена дейност, поради което инвестицията в такава централа представлява инвестиция в "производствена дейност" по смисъла на чл. 184 ЗКПО. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Даденото тълкуване на закона относно понятието "производствена дейност" по смисъла на чл. 184 ЗКПО е неправилно. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че за 2012 г. "Б.-74" ЕООД е извършило разходи във връзка с придобиването на фотоволтаична централа, в която е инвестиран преотстъпен данък за отчетната 2012 г. в размер на 18 973,98 лв. Разходите за изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаичната централа са в размер на 92 125,20 лв. Централата е въведена в експлоатация през 2012 г. и има отчетени приходи от продажба на електроенергия от същата централа. Ревизиращите органи по приходите са отказали право на преотстъпване на корпоративен данък, като са приели, че в случая не е извършвана производствена дейност по смисъла на чл. 184 ЗКПО. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО (в приложимата му редакция за 2012 г.), съгласно която "производствена дейност" за целите на чл. 184 е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация и биологична трансформация на живи животни или растения. Производството на електроенергия от фотоволтаична електроцентрала представлява производствена дейност по смисъла на цитираното определение, тъй като в резултат на физичен процес, подробно описан от първоинстанционния съд в решението, слънчевата енергия се трансформира в електроенергия. Аргумент в тази насока е и последващото изменение на цитираната разпоредба - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., с което изрично се изключва от определението на понятието "производствена дейност" за целите на чл. 184, създаването на нов продукт в енергийния сектор. С оглед изложеното, незаконосъобразно с процесния РА не е бил признат деклариран и преотстъпен корпоративен данък в размер на 18 973,98 лв. за 2012 г. и са начислени съответни лихви, поради което съдебното решение като неправилно в тази му част следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което РА да бъде отменен в коментираната част. С решението си Административен съд П. е отменил РА № Р-16002416008053-091-001/30.05.2017 г., в частта, с която не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 37 244,92 лв. и са определени лихви в размер на 23 660,80 лв.; не е признат деклариран и преотстъпен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 29 412,23 лв. и са определени лихви в размер на 15 456,09 лв. Приходните органи са установили, че за 2010 г. и 2011 г. средствата от преотстъпения корпоративен данък са вложени от ревизираното дружество в склад за стъклен амбалаж, който е използван за дейността на дружеството по изработка на оплетки на бутилки на ишлеме за Италия. За да не признаят декларирания преотстъпен данък за тези години, органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО, вр. чл. 184 ЗКПО, като са изложили мотиви, че е извършена инвестиция в активи, използвани за дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. Съгласно чл. 184 ЗКПО /в относимата редакция за 2010 г. и 2011 г./, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия: по т. 1 - данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период и по т. 2 - са изпълнени условията по чл. 188 - в случаите на минимална помощ и по чл. 189 - в случаите на държавна помощ за регионално развитие. В чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО е предвидено, че данъчно облекчение представляващо минимална помощ, не се прилага по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки. За да отмени РА в тази му част, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че цитираната разпоредба е в пряко противоречие с директно приложимия чл. 1, б. "г" от Регламент /ЕО/ № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на чл. 87 и чл. 88 от Договора за минималната помощ. Това становище е било широко застъпено в съдебната практика и споделено в поредица от решения на ВАС. С. обаче не е споделено от СЕС, който в свое решение от 28 февруари 2018 г. по дело С-518/16 ("ЗПТ" АД срещу Народното събрание на Р. Б., Върховния административен съд и Националната агенция за приходите) е посочил, че чл. 1, § 1, буква "г" от Регламент № 1998/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредби на националното право като приложимите в главното производство, съгласно които данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, не се предоставя по отношение на инвестирането в активи, използвани в дейности, свързани с износ. Следователно националната норма, като непротиворечаща на посочения текст от регламента и като създадена в съответствие с цитирания текст от него, както е посочил СЕС в т. 54 от цитираното решение, следва да бъде приложена. След като преотстъпения данък е бил инвестиран в склад за стъклен амбалаж, който е използван за дейността на дружеството по изработка на оплетки на бутилки на ишлеме за Италия, то законосъобразно и правилно органите по приходите са преценили, че това представлява инвестиране в актив, използван в дейност, свързана с износ за трети страни или държави членки, поради което използваното данъчно облекчение е неприложимо. С оглед изложеното, като е отменил процесния РА, в частта с която не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 37 244,92 лв. и са определени лихви в размер на 23 660,80 лв.; не е признат деклариран и преотстъпен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 29 412,23 лв. и са определени лихви в размер на 15 456,09 лв., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на "Б.-74" ЕООД срещу РА № Р-16002416008053-091-001/30.05.2017 г. в тази част да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдени разноски при условията на чл. 161, ал. 3 ДОПК, изцяло в тежест на "Б.-74" ЕООД. По разноските, следва да се отбележи, че от "Б.-74" ЕООД не са представени доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото са представени преводни нареждания за него, а не извлечение от сметката на адвокатското дружество, по която са постъпили съответните суми, поради което тези разноски не се вземат предвид. При този изход на процеса "Б. - 74" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП" - П. разноски по делото за първата и за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 2 069,56 лв., определено по компенсация и при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,