Решение № 16792 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2019 г.

Решение № 16792 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Л. против решение № 108/04.07.2019 г. по адм. дело № 198/2019 г. на Административен съд – Л.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69, ал. 2, чл. 69 б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на ЗИДКСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Г. Г., от [населено място], чрез адв. Петков изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че прилагайки правилото на чл. 38, ал. 15 и ал. 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съдът правилно е приел, че за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2015 г. следва да бъде зачетен целия положен извънреден труд, включително и този, който не е отразен във ведомостите за заплати и за който не е изплатено възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 108/04.07.2019 г. по адм. дело № 198/2019 г. Административен съд – Л. е отменил решение № 1040 – 10 – 19/03.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Л., с което е отхвърлена жалбата на Г. Г., от [населено място] срещу разпореждане № 2140 – 10 – 42/26.02.2019 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. Върнал е преписката на директора на ТП на НОИ – Л. за издаване на нов акт при съобразяване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по прилагане на закона. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 2113 – 10 – 1076/29.10.2018 г. Г. Г. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (при условията на чл. 69 КСО). Приложил е трудова и военна книжки, извлечение от нарядни ведомости, удостоверения обр. "В" за класиране и пенсия и УП-3 от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, удостоверения за осигурителен стаж от други работодатели, при които е полагал труд. Пенсионните органи са инициирали проверка, реализирана от отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при териториалните поделения в гр. П. и гр. Л., които са изготвили два констативни протокола - № КП – 5 – 14 – 00526118/14.02.2019 г. и № КП – 5 – 10 – 00526838/18.02.2019 г. Контролните органи са достигнали до изводи, че при преценка на правото и размера на лична пенсия за осигурителен стаж за вярно следва да се счита удостоверение обр. "В" изх. № 703/05.04.2018 г., отразяващо извънреден труд на Георгиев за спорния период 01.01.2005 г. 31.12.2015 г. в размер на 1682 часа, респ. 00 г., 10 м. и 00 дни. И удостоверение за класиране на пенсия обр. "В", изх. № 2020/14.08.2018 г. за 418 часа, респ. 00 г., 02 м. и 14 дни. Съобразявайки и останалите доказателства, касаещи общия осигурителен стаж на заявителя пенсионните органи са приели, че той отговаря на условието по чл. 69 КСО да има общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети (18 години) действително изслужен на длъжности, посочени в чл. 69 КСО, но няма навършена възраст от [възраст], изискваща се към датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Отказали са пенсиониране и по реда на § 50 ПЗРЗИДКСО, тъй като до 31.12.2018 г., макар и да е имал 18 години осигурителен стаж като държавен служител по посочените в чл. 69, ал. 2 КСО закони не е имал изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години. Според пенсионните органи той е притежавал [години]. Не е отговарял и на основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 б, ал. 1 КСО, тъй като сборът от осигурителния му стаж и възрастта е бил 93 г., 08 м. и 08 дни при изискуем 100. Спорът между страните касае отказът на пенсионните органи да зачетат като осигурителен стаж положения извънреден труд от Георгиев за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2015 г. по представените от него писмени доказателства и в претендирания размер с оглед възможността му за пенсиониране по реда на § 50 ПЗРЗИДКСО. Страните не спорят за придобито право на пенсия по останалите изброени хипотези. За периода 01.01.2005 г. – 31.12.2015 г. Г. Г. е работил като надзирател в следствен арест гр. Л. при ОСИН – Л. при ГД "Изпълнение на наказанията" МП. Осъществявайки задълженията си той е работил на 8, 12, 24 часови смени (наряди). Във връзка с изясняване фактите по спора досежно размера на осигурителния стаж, придобит от извънреден труд, административният съд е назначил съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че е извършило проверка на месечните графици за дежурства и нарядните ежедневни ведомости, съхранявани в Затвора Л., в които са отразени реално отработените часове от личния състав. При отговорите на поставените му задачи експертът е изчислил, че положения от Георгиев труд за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2015 г., вкл. норматива работни часове по години е 22192 часа. Действително отработени часове 25782 часа. Разликата, представляваща извънреден труд е в размер на 3590 часа, от които като се приспадне зачетения от пенсионните органи е останал незачетен при изчисляване на осигурителния стаж 2111, 00 часа. Процесуалният представител на директора на ТП на НОИ – Л. е възразил срещу приемането на заключението на експертизата в тази й част, но изрично е заявил, че не желае назначаването на повторна такава, поставянето на допълнителни задачи на експерта или назначаване на тройна съдебно-икономическа експертиза. Административният съд е кредитирал с доверие съдебно-икономическата експертиза. В решение № 102/09.11.2016 г. по адм. дело № 256/2016 г. на Административен съд - Л., оставено в сила с решение № 1545/05.02.2018 г. по адм. дело № 14033/2016 г. на Върховния административен съд, административният съд изрично е посочил, че съгласно заключението на приетата експертиза извънредния труд на осигуреното лице е в общ размер на 3464, 25 часа и е отразен в нарядните ежедневни ведомости и месечните графици, като в разплащателните ведомости обаче, работодателят е отразил само 1406, 75 часа, част от които след проведено съдебно производство пред гражданския съд и въз основа на осъдително решение. По нататък в своето решение административният съд е отбелязал, че в съдебното производство пред него не може да бъде установяван конкретния размер на осигурителния стаж, тъй като предмет на спора е отказът за извършване на административна услуга (издаване на справка/удостоверение образец УП – 3 за осигурителен стаж, натрупан в резултат на положен извънреден труд за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2015 г.). Приключилото и описано по-горе съдебно производство е било с предмет на спора - отказ за издаване на УП обр. за осигурителен стаж. То е нямало като предмет да установи размера на осигурителния стаж от извънреден труд, но наличността на последния е било предпоставка за уважаване на жалбата. Посоченият размер следва да бъде съобразяван като установен между участвалите по делото страни, предвид доказателствената сила на мотивите на съдебното решение. Той не е бил задължителен за страните в настоящото производство в случай, че по него се установи друго. По този начин една неучаствала страна би могла да преодолее доказателствената сила на мотивите на съдебното решение по дело, по което тя не е участвала. Законосъобразно, обосновано и в съответствие с чл. 38, ал. 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж съдът е приел, че за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2015 г. осигурителния стаж от извънреден труд, положен от Г. Г. следва да бъде зачетен, включително и този който не е бил отразен във ведомостите за заплати. Обосновано с допусната корекция в заключението на ВЛ е определил неговия размер на 2103 часа или 1 години, 0 месеца и 26 дни. Диференцирал е точно компенсациите за извънреден труд от наличието на осигурителен стаж за положения извънреден труд. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. С действащия от 15.08.2015 г. § 50 ПЗРЗИДКСО лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Заявлението за пенсиониране е подадено в посочения срок и законосъобразно съдът е приел, че за Г. Г. са били изпълнени материалноправните основания за възникване правото на ранно пенсиониране. Законосъобразно административният съд е приел, че след като графиците за дежурства и нарядните ежедневни ведомости за процесния период са налични при осигурителя не е налице редът за установяването на спорния осигурителен стаж по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 0000048017/19.11.2019 г.) възлизат на сумата от 300, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение