Решение № 989 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2009 г.

Решение № 989 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Строй инс 22" ООД, представлявано от Валентин Калоянов и процесуалния представител срещу решение № 620 от 2.06.2009 година, постановено по адм. дело № 96 по описа за 2008 година на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 753 от 24.08.2007 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-474 от 25.7.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП относно определени данъчни задължения на дружеството. Твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, както и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска решението да бъде отменено или да се постанови решение по същество, с което се отменят атакуваните актове, или делото бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по наведените в нея съществени процесуални нарушения. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 753 от 24.08.2007 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-474 от 25.7.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП относно определени преки и косвени данъчни задължения за на "Строй инс 22" ООД - по ЗДДС за данъчни периоди от 1.12.2004 г. до 31.12.2006 година и корпоративен данък по ЗКПО - за 2004 и 2005 година. За да отхвърли жалбата съдът общо е приел, че не били оборени констатациите на данъчните органи, не били доказани предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит, поради което правилно били определени задълженията по ЗДДС, както и, че е налице неправилно осчетоводяване на фактури от жалбоподателя, поради което правилно са му били определени и преките задължения по ЗКПО. Решението е неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Относно задълженията по ЗКПО липсват приетите и анализирани факти и съответните на тях правни изводи. Относно задълженията по ЗДДС, въпреки отделното посочване на определени доставчици, няма нито анализ на данъчния период, нито на основанията, посочени като такива за отказ на право на данъчен кредит, нито обсъждане на обилните доказателства и извършените в съдебното производство процесуални действия, касаещи ги. Налице са няколко експертизи - съдебно-почеркова, съдебно-техническа и счетоводна, както и допълнителни такива, които изобщо не са били предмет на обсъждане като част от доказателствения материал по делото. По делото има разпитани и свидетели, чиито показания също не са обсъждани заедно с останалите доказателства. Няма и никакви изводи относно оспорените подписи на протоколите и възможността да бъдат подписани от упълномощено лице. По отношение на направените оспорвания няма никакви изводи, които да се базират на събраните по делото доказателства. Няма посочване какъв е предмета на всички издадени от всички доставчици фактури, за да бъде обсъждан и вида на доставката, както и нейната реалност, доказателствата за това и изводите, които следва да бъдат направени. Видно от издадения РА № 753 от 24.8.2007 г., същият е такъв по общия ред на ДОПК - чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, а не по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Следователно неговите фактически констатации не се ползват с презумптивната доказателствена сила, визирана в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, отнасящ се за особените правила на ревизии, като дори и там има условие - когато наличието на основанията по този текст е подкрепено със събраните доказателства. Настоящият случай не е такъв и приемайки, че следва да бъдат оборвани констатации на данъчните органи (които по ДОПК са органи по приходите), съдът изцяло е нарушил разпределянето на доказателствената тежест, допускайки съществено процесуално нарушение. Всяко твърдение на всяка една страна е следвало да бъде доказано. Така е и поискано от страна на касатора в цялото производство пред първата инстанция и липсата на мотиви относно приетата цялостна фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, и съответните на това правни изводи, са друго процесуално нарушение. Това налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,