Решение № 332 от 24.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 976/2013 г.

Решение № 332 от 24.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 976/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения К. Т., за отмяна или ревизия на присъда № 1578 от 8.10.2012 г. по нохд № 1890/2012 г., по описа на Районен съд /РС/-Бургас, влязла в сила с обявяване на решение от 21.03.2013 г., по внохд № 49/2013 г. на Бургаски окръжен съд /ОС/, по реда на възобновяването. В депозираното искане след собствена трактовка на случилото се на инкриминираната дата и при произволна интерпретация на значимите за повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК факти, се очертава осъществено спрямо К. Т. противоправно нападение, предпоставящо необходимост от приложение на предвидения в чл. 12, ал. 1 от НК институт на неизбежната отбрана. Декларира се и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание на 18.06.2013 г. осъденият К. Т., редовно уведомен не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт, и предлага искането за възобновяване да не бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при реализирания извънреден контрол, взе предвид следното: С присъда № 1578 от 8.10.2012 г., по нохд № 1890/2012 г., Бургаски РС е признал К. Я. Т. за виновен в извършени на 18.11.2010 г., в [населено място], спрямо В. Д. Д. и Д. Х. В., при условията на съвкупност престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 23 от НК му наложил наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено по чл. 66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. По жалба на подсъдимото лице е инициирана въззивна процедура по внохд № 49/2013 г., приключила с решение № 63 от 21.03.2013 г. на ОС-Бургас, с което първоинстанционният акт е потвърден изцяло. Искането на осъдения Т. за възобновяване на нохд № 1890/2012 г. на Бургаски РС и на внохд № 49/2013 г. на ОС-Бургас, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и придобила юридически стабилитет осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от разпоредбите на чл. 419 - 426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съобразяване на визираните доводи и възражения сочи на неоснователност. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми при формиране вътрешното убеждение на решаващия орган за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез обясненията на подсъдимия К. Т.; свидетелските показания на В. Д., Д. В., Д. Д., Й. Д., Д. Б., В. Л., И. Г.; и приложената медицинска документация; и проверена с назначените експертизи, обезпечава повдигнатото обвинение, с нужния доказателствен интензитет. Приетата и описана по делото конкретика сочи на възникнал на 18.11.2010 г., на площадката на етаж 15, в блок 81, [жк], [населено място] словесен конфликт между К. Т. и В. Д., по повод влошените отношения на майката на последния и осъдения, при който Т. извадил носения от него нож, с дължина на острието 14 см, насочвайки го към Д. и придружаващия го Д. В.. След инстинктивната реакция на В. Д., който с ръка избил хладното оръжие и побягнал заедно с В., е предприето преследване на младежите от осъденото лице, придружено с вербална агресия, изразяваща се в отправени закани /"Ей сега ще ви убия. Ще ви хвана. Ще ви заколя."/, финализирало със затваряне на Д. в асансьора на 11-я етаж и силен сблъсък на К. Т. с вратата, в областта на гърдите, при реализираните от него действия по насилственото й издърпване, и при опита на момчето да излезе, последвано от падане на осъдения на земята. С проявен юридически усет съдебните инстанции са подложили на обсъждане разказа на К. Т. за инцидента на 18.11.2010 г.; анализирали са в детайли заявеното от разпитаните в процеса на разследване свидетели за инкриминирания случай; и коментирали наличните противоречия в тях, при стриктно съблюдаване на източника на доказателства, задълбочена преценка на възможността на визираните лица за възприемане и отразяване на релевантните за престъпния акт факти, и обективно съотнасяне на съдържимите се в гласните доказателствени средства данни. Професионално са интерпретирани и фиш за преглед на К. Т. от 18.11.2010 г., медицински удостоверения № 1321 от 23.11.2010 г. и № 9 от 14.01.2011 г., и изготвените съдебни експертизи № № 241 и 203/2011 г., категорично установяващи фрактура на 8 и 9 ребрена дъга в стадий на консолидация и липса на външни белези от увреждания на осъденото лице, и доказващи наличие на три порезни рани на дясната длан и пръстите на В. Д., които по своите особености и локализация имат защитен характер. В разисквания смисъл изолирани са твърденията на осъдения Т. за упражнено спрямо него насилие /нанесен побой/, налагащи необходимост от демонстрирана активност при охрана на застрашените от нападателите здраве и живот, и предпоставящи прилагане на чл. 12, ал. 1 от НК, поради което и те не се ползват с кредит на доверие от съда. И. на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при предизвикана повторно такава, чрез обществено укоримо поведение спрямо нападателя, приложението му е недопустимо. Във визираните случаи на предполагаемо, респективно прекратено нападение или на възобновено в резултат на противоправни действия на други лица, деянията на "нападнатите" могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирани реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, осъществени при законовата отбрана. Обстоятелства, субсумиращи се от нормата на чл. 12 от НК не са доказани в хода на наказателното производство по разглежданото дело. При очертаната фактология законосъобразно е лимитирана квалификацията на престъпната дейност по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия и негови ближни, от естество да възбуди основателен страх за реализирането му. Инкриминираното поведение на К. Т. на 18.11.2010 г. консумира визирания в чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК престъпен състав. Осъденото лице със заплашителен тон отправя реплики, адресирани до В. Д. и Д. В., които съдържат закана за убийство, и предприема действия по отношение на младежите - насочване на хладно оръжие /нож/ и преследване, индициращи на сериозна и реална опасност за осъществяването й, чрез причиняване на смърт. Правилно, в съответствие с принципите на установеност и индивидуализация на наказанието, при спазване на изискванията на чл. 54 и чл. 23 от НК, и за постигане на предписаните в чл. 36 от същия закон цели за поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъдения и останалите членове на социалната общност, е диференцирана отговорността на осъдения К. Т. Наложената санкция - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане /чл. 66 от НК/ е справедливо отмерена при оценка на тежестта на извършените престъпления и на личността на дееца, с отдаване на нужното значение на повода на възникналия битов конфликт и на неговия ограничен обществен отзвук, и след отчитане на възрастта на К. Т. /69-годишен пенсионер/, чистото му съдебно минало и добрите характеристики за притежаваните качества като домоуправител. Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената компетентност, настоящият състав формира заключение за липса на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, по предвидения в чл. 419 - чл. 426 от НПК ред. Водим от горното, Върховният касационен съд