Решение № 5877 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10955/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Акта Фарма АД (с предишна правноорганизационна форма ЕАД), Беста Мед ЕООД и Софарма Трейдинг АД срещу Решение 8372 от 14.08.2023 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, по адм. дело 11514/2022 г. С решението са отхвърлени жалбите на Софарма Трейдинг АД, Акта Фарма АД, Беста Мед ЕООД и Рацио Лек ЕООД срещу чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 от 31 май 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (Наредба4/Наредбата), обн. ДВ бр. 61 от 2022 г. Касационните жалбоподатели Акта Фарма АД и Беста Мед ЕООД, считат решението за постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочат, че при приемането на измененията на Наредба 4 министърът на здравеопазването е допуснал нарушение на чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Те касаят нарушение на изискването за мотивираност - от една страна на предвидените съкратени срокове за провеждането на обществени консултации, а от друга на самата промяна в Наредба 4. За да предостави съкратен срок от 14 дни за обществено обсъждане на проекта министърът на здравеопазването е изложил бланкетни мотиви, че размяната на информация между търговците на дребно и търговците на едро трябва да се реализира в най-кратък срок", което съставлява формално изпълнение на законовото изискване. Органът не е посочил кои са изискваните от закона изключителни" причини, налагащи съкращаването на срока за обществено обсъждане. Въпреки посочените мотиви, към настоящия момент разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 все още не е започнала да се прилага. В решението си тричленният състав на ВАС неправилно и с бланкетни мотиви е приел, че министърът на здравеопазването е мотивирал необходимостта от прилагането на съкратен срок за предоставяне на предложения и становища по проекта на Наредбата за изменение на Наредба 4. Излагат, че неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че министърът на здравеопазването е изложил мотиви, с необходимото съдържание, за изменение на Наредба 4 и е процедирал в съответствие с чл. 28, ал. 2 ЗНА. Изложените от актосъставителя мотиви обуславящи приемането на законодателната промяна също са бланкетни и не предоставят информацията, която законодателят изисква да се съдържа в мотивите на проекта на нормативен акт. Извън неколкократното повторение на необходимостта от осигуряване възможност за обмен на информация няма никакъв конкретен мотив или анализ на предлаганите промени. Считат, че оспорената разпоредба противоречи на принципите заложени в Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ), Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Разпоредбата противоречи на принципа за гарантиране на актуалност и точност на предоставените на съхраняваните данни (чл. 217б, ал. 2, т. 1 ЗЛПХМ), доколкото подаваната информация от една страна е неактуална, тъй като предоставя данни от един ден назад и от друга страна не е показател за възможна доставка до конкретен търговец на дребно. Разпоредбата противоречи на принципа за гарантиране на регламентиран достъп до данните в електронната информационна система, при спазване на изискванията на закона (чл. 217б, ал. 2, т. 3 ЗЛПХМ). Противоречи и на принципите за обоснованост, пропорционалност, предвидимост, откритост, доколкото мотивите за приемането на разпоредбата са бланкетни, както и на принципа на съразмерност. Разпоредбата противоречи на правилата на опазването на търговската и производствена тайна, доколкото чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 предоставя достъп на търговците на дребно до данни и информация, представляващи търговска и производствена тайна по смисъла на чл. 3 ЗЗТТ и пар. 1, т. 9 ЗЗК. Наредбата предвижда достъп на всички търговци на дребно с лекарствени продукти до данните на системата, а само част от тях работят с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По този начин се стига до ситуация че субекти, които дори не работят с лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък получават достъп до информация, представляваща търговска и производствена тайна на търговците на едро с лекарствени продукти. Съгласно чл. 217б, ал. 7 ЗЛПХМ право на достъп до специализираната електронна система по ал. 1 имат институциите и лицата по ал. 3 (сред които са и търговците на дребно с лекарствени продукти) само за целите на предоставяне на информация т.е. възможността на достъп на тези лица е ограничена само до възможността да предоставят информация. Поради това чл. 9, ал. 2 от Наредбата противоречи на посочената разпоредба. Неправилно е заключението на тричленния състав на ВАС, че чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 не е в противоречие със ЗЛПХМ, тъй като търговците на дребно с лекарствени продукти попадат в обхвата на лицата по чл. 217б, ал. 3, които съгласно чл. 2176, ал. 7 ЗЛПХМ имат право на достъп до специализираната електронна система. Субектите с достъп до информацията в системата са изчерпателно изброени в чл. 217б, ал. 8 ЗЛПХМ и посочената разпоредба не следва да бъде нарушавана от текст съдържащ се в нормативен акт от по-ниска степен. Правят искане решението да бъде отменено. Претендират присъждане на направените разноски в двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение. Касаторите се представляват от адв. Плочева и адв. Вълчева. Касационният жалбоподател Софарма Трейдинг АД счита решението за постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага че оспореното решение формално съдържа изложение на мотивите на съда за отхвърляне на оспорването, но те са бланкетни. Липсата на съществени, същински и собствени мотиви в решението представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението не съдържа никакви мотиви, касаещи изложените от жалбоподателя аргументи, че с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 се създават реални възможности за нарушаване на чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) във връзка с чл. 101 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) - чрез създаването на реални предпоставки за нарушаване на конкуренцията на местния и европейския пазар. Посредством информацията за наличности на лекарствени продукти от Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА/системата) би могло да се стигне до споразумения или практики между търговци на едро или дребно. Новият чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 прави почти невъзможно, или поне много трудно, навлизането на нови търговци на едро на пазара на търговия на едро в страната. Нито един търговец на дребно с лекарства на местния пазар няма интерес да си партнира с търговец на едро, за когото в СЕСПА липсва информация за наличности на най-търсените медикаменти на пазара. Съдът не е изложил мотиви как, чрез достъпа на търговците на дребно до информация, представляваща търговска тайна за търговците на едро, същата няма да бъде нарушена. Същевременно не е изложил и мотиви относно оплакванията на дружеството, че именно информацията за липса на наличности би ограничила условията за свободна търговия на пазара и би създала условия за нелоялни търговски практики. С чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 се засягат права и законни интереси на търговците на едро в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден подзаконовият нормативен акт. Целта на разпоредбата е да бъде осигурен достъп на търговците на дребно до липсата на наличности в складовете на търговците на едро на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Но реално, чрез прилагането на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4, биха могли да възникнат както преки, така и косвени вреди за търговците на едро с лекарствени продукти - например чрез снабдяването с търговска информация за даден търговец на едро от друг търговец на едро или дребно (поради липсата на гаранция за опазването на информацията), чрез изкривяване на пазара, прилагането на нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно и в крайна сметка до накърняване на конкурентоспособността и правилата на свободната търговия както на местните, така и на Европейските пазари на търговия на едро и дребно с лекарства. Нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 нарушава и основния принцип, залегнал в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), съгласно административното регулиране трябва да бъде до обществено оправдани граници, с цел личните и имуществените права на физическите лица и юридическите лица да бъдат защитени и да не се налагат изисквания, които водят до ограничаване на конкуренцията. Неправилен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 не противоречи на чл. 2176, ал. 7 от ЗЛПХМ. В действителност, търговците на дребно имат право на достъп до СЕСПА единствено за нуждите на предоставяне на законово изискуемата информация, която единствено държавните органи, посочени в чл. 2716, ал. 3 имат право да обработват с цел анализ за установяване на недостиг на лекарствени продукти. Съгласно закона, търговците на дребно предоставят единствено информация в СЕСПА, но нямат достъп до предоставената от другите задължени лица информация. В този смисъл, с въвеждането на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 е допуснато разширяване на кръга от адресати с достъп до информация от СЕСПА извън държавните институции, посочени в чл. 2176, ал. 3 ЗЛПХМ. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че възможността за ползване информацията в СЕСПА създава предимства за търговския оборот и в никакъв случай не засяга търговската тайна. Разполагайки с информация за наличности/респективно липси на дадени лекарствени продукти в складовете на търговците на едро в страната, търговците на дребно получават конкурентно търговско предимство, с което биха могли да упражняват нелоялни търговски практики спрямо търговците на едро при договаряне на условия по доставка на лекарства към аптеките. По този начин промяната неминуемо засяга по вертикала свободната търговска конкуренция на пазара на търговия на едро с лекарства в страната и би могла да доведе до преки и/или косвени вреди за търговците на едро с лекарствени продукти. Предвидената в ЗНА процедура, приложима към издаването на всеки нормативен акт, е спазена формално, но същевременно са нарушени основните законови изисквания, като ясно се открояват липсата на състоятелни мотиви за приемането на законовата разпоредба и то в контекста на преследвана от закона легитимна цел. Приложен е съкратеният 14-дневен срок за обществено обсъждане, който по правило се прилага при изключителни случаи, като прилагането на този срок задължително следва да се мотивира. Видно от мотивите на министъра на здравеопазването, реално липсват адекватни аргументи, обуславящи прилагането на съкратения срок. В резултат голяма част от участниците на пазара са лишени от възможността да изложат своите становища в хода на проведените обществени консултации. Налице е съществено разминаване между декларираната цел на нормативната промяна и самото съдържание на промяната. Категорично не е ясна целта, а така също не е ясно какъв резултат ще се постигне с нормативната промяна. Неправилно съдът е посочил, че ЗНА не поставя изискване при приемане на всяко изменение или допълнение на акта да се излагат съображения по приемане на всяка една разпоредба. Видно от чл. 28, ал. 2 ЗНА не се прави разграничение между приемането на нов цялостен нормативен акт и приемането на нормативен акт за изменение на съществуващ цялостен нормативен акт. Отделно от това - самата Наредба за изменение на Наредба 4 по своята същност представлява отделен цялостен нормативен акт. Повече от година след приемането на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 тази възможност за обмен на информация между търговците на дребно и търговците на едро относно складовите наличности все още не е реализирана. Заложеното ежедневно предоставяне на информацията, на всеки 24 часа, не гарантира актуалност на самата информация, тъй като предвид интензивността на търговския оборот складовите наличности при търговците на едро се променят ежеминутно. Подаването на информацията в СЕСПА от търговците на едро не се случва в реално време", а е винаги с един ден назад. Това означава, че на практика търговците на дребно няма да виждат моментните и реални наличности на търговците на едро, а данните към предходен ден. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменена оспорената разпоредба от Наредба 4. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските. Ответникът министърът на здравеопазването, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че Наредбата е издадена по силата на чл. 217б, ал. 4 и 9 ЗЛПХМ. При издаването й е спазен стриктно чл. 28 ЗНА. В мотивите са посочени аргументи относно определянето на 14 - дневен срок за обществено обсъждане. Наредбата не е в противоречие с чл. 217б, ал. 2, т. 1 и 3 ЗЛПХМ, както и с пар. 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и чл. 3 ЗЗТТ. Неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за несъответствие с принципите на обоснованост и пропорционалност (съразмерност). Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касаторите разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Бранковска Кирилова. Ответникът Рацио Лек ЕООД не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. За да постанови решението си, ВАС, тричленен състав, е установил, че Наредбата е приета на основание чл. 217б, ал. 4 и ал. 9 ЗЛПХМ, от компетентен орган - министъра на здравеопазването. Спазено е правилото на чл. 75, ал. 3 АПК, изискващо процесният нормативен административен акт да има наименование, сочещо вида и автора на акта, както и главния му предмет. Текстът на наредбата е удостоверен по реда на чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК от издателя ѝ и е изпълнено изискването на чл. 78, ал. 2 АПК за обнародване на подзаконовия нормативен акт в Държавен вестник като условие за неговата валидност. Счел е, че при издаването на Наредбата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От извадка от сайта на Министерство на здравеопазването е установил, че проектът на Наредбата е обявен за обществено обсъждане, като мотивирано е определен по-кратък срок за становища 14 дневен, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗНА. Приложена е и справка за постъпилите становища и тяхното възприемане или отхвърляне от органа, както и аналогична справка от Портала за обществени консултации, съобразно императивното изискване на чл. 26, ал. 3 ЗНА. Изложил е, че противно на доводите на жалбоподателите, при приемането на Наредбата е спазен чл. 28, ал. 2 ЗНА. Приел е, че оспорената разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата не е в противоречие с материалния закон. Изложил е, че с разпоредбата е регламентирано, че: Системата осигурява възможност притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти да получават информация за липса на наличности в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Посочил е, че са неоснователни твърденията за непостигане на ефекта, заложен в целите на промяната поради липса на възможност информацията от специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти да е актуална на всеки 24 часа в денонощието. Разпоредбата на чл. 207, т. 15 ЗЛПХМ изисква притежателите на разрешение за търговия на едро ежедневно да предоставят информация на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), чрез системата по чл. 217б, ал. 1 ЗЛПХМ. По отношение на притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, разпоредбата на чл. 232а ЗЛПХМ въвежда задължение да предоставят ежедневно на ИАЛ посочената в разпоредбата информация, чрез специализираната електронна система по чл. 217б, ал. 1 ЗЛПХМ. Целите на предоставената информация са очертани в разпоредбата на чл. 217б, ал. 4 ЗЛПХМ. Счел е, че оспорената разпоредба съдържа възможност за използване на информацията от субекти, които са генерирали тази информация в изпълнение на законовите разпоредби на чл. 207, чл. 217 и чл. 232а, ЗЛПХМ. Генерираната в тази система информация е с цел да се извършва анализ за установяване на недостиг на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на територията на Република България при условия и по ред, определени в Наредбата. Според съда тезата на жалбоподателите, че лицата с разрешително за търговия на дребно не са включени в категорията лица с разрешен достъп до тази информация се опровергава от съдържанието на чл. 217б, ал. 3 ЗЛПХМ, в която изрично са визирани лицата по чл. 232а ЗЛПХМ, а това са притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. Освен тези лица, достъп до СЕСПА имат и Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, съветът по чл. 258, ал. 1 ЗЛПХМ и ИАЛ. Тричленният състав на ВАС е посочил, че не споделя и тезата за нарушаване на производствената и търговска тайна с предоставяне на достъп до информацията в СЕСПА на лицата притежаващи разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. Оспорената разпоредба предвижда възможност на аптеките да получават информация генерирана в СЕСПА само за липса на наличности на лекарствени продукти в складовете на търговците на едро. След като единственият законен начин за снабдяване с лекарствени продукти за аптеките е чрез търговците на едро на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, то не следва да се приеме като търговска тайна информацията генерирана в системата. Съдът е приел за несъстоятелно твърдението, че с информацията за наличност на лекарствен продукт в склада на търговец на едро, аптеката нарушава търговската тайна на този търговец. ЗЛПХМ, с разпоредбата на чл. 217б, ал. 10, е вменил в задължение на ИАЛ да осигурява мрежовата и информационната сигурност на специализираната електронна система по ал. 1, при спазване на задължение за опазване тайната на получената информация по ал. 3. До колко достъпът до информацията за търговците на дребно на лекарствени продукти, включени в ПЛС ще бъде ограничен в обсега на предвиденото с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, а именно за установяване на липси на наличности в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, е въпрос на софтуерно решение на системата за електронен достъп. Единствено по този начин отговорната институция за поддържане на системата - ИАЛ ще осигури спазване на задължението визирано в чл. 217б, ал. 7 от ЗЛПХМ, право на достъп специализираната електронна система да бъде предоставен само за целите на предоставяне на информация, определени с този закон. Не е нарушен и принципът на пропорционалност (съразмерност) по смисъла на чл. 5, пар. 4 ДФЕС. Информацията се предоставя и използва с цел анализ, стимулиране и улесняване на търговския обмен между търговеца на едро и търговеца на дребно с лекарствени продукти в обсега на Позитивния лекарствен списък. Предвид изложеното съдът е счел, че не са налице основания за отмяна на оспорената разпоредба от Наредбата и е отхвърлил жалбите на дружествата. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касаторите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид твърдението за липсата на обоснован отговор по всички наведени от страните съображения. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателите не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Производството по издаване на нормативните административни актове е регламентирано в Глава пета, Раздел III АПК и доразвито в ЗНА, към който препраща чл. 80 АПК. Производството съдържа комплекс от императивни предписания, създадени с цел да гарантират, че изработването на проекта за нормативен акт ще се извърши при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Тяхното несъобразяване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА процесът по изработване на проект за нормативен акт винаги е съпроводен от обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Видно от чл. 26, ал. 3 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации. Съгласно ал. 4 от посочената разпоредба срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди издаването на нормативния акт, съгласно правилото на чл. 26, ал. 5 ЗНА, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите такива. Разпоредбата на чл. 28 от ЗНА, регламентира, че към проекта на нормативния акт следва да се приложат мотиви, съответно доклад и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА. Съдържанието на мотивите, съответно доклада е посочено в чл. 28, ал. 2 от т. 1 - 5 от ЗНА. Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган (чл. 28, ал. 4 ЗНА). В случая правилно тричленният състав на ВАС е приел, че при приемането на изменението на Наредбата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Проектът е изработен в Министерство на здравеопазването. Проектът, както и мотивите към него, са публикувани на сайта на Министерство на здравеопазването (https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2022/06/27/proekt_n_4_ot_2019.pdf, https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2022/06/27/motivi_naredba_4_ot_2019.pdf) и на Портала за обществени консултации (https://www.strategy.bg/PUBLICCONSULTATIONS/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6929). В мотивите са посочени причините и целите за приемането на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 4, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането й, както и информация, че в проекта не се съдържат изисквания произтичащи от актове на Европейския съюз, предвид което не е изготвена справка за съответствието. Според мотивите, причината, която налага изработването на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4 от 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти е необходимостта да се осигури възможност чрез Специализираната електронна система притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти да получават информация за липса на наличности в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Целта на направеното предложение е да се осигури възможност за обмен на информация между притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти и притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти относно наличностите в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Очакваните резултатите от предложения проект на нормативен акт е притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти да получават своевременно информация за липса на наличности в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Предвид посоченото е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 3 ЗНА, а съдържанието на мотивите отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Публикувана е и справка за отразяване на предложенията и становищата, в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 5 ЗНА. Тъй като не са налице хипотезите, при които се извършва предварителна оценка на въздействието по чл. 20, ал. 2 и 3 ЗНА, извършването на такава е само по преценка на съставителя на проекта и липсата му не води до нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касационните жалбоподатели, за нарушение на чл. 26, ал. 4 ЗНА, предвид определения 14 дневен срок за обществени консултации. Видно от отразеното от органа, определянето на 14-дневен срок за обществено обсъждане е продиктувано от необходимостта да се реализира в кратък срок възможността за обмен на информация между притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти и притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти относно наличностите в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Посочените основания са достатъчни да обосноват предвиденото в закона и съобразено при приемането на Наредбата намаление на срока за обсъждане на 14-дневен. Обстоятелството, че в мотивите на съставителя на проекта не е посочено, че става въпрос за изключителен случай, при изрично посочване на причините за намалението на срока, не може да доведе до различни правни изводи, доколкото реализирането в кратък срок на предвидения обмен на информация е в интерес на здравето на гражданите, което именно е спецификата, отличаваща настоящия случай от други случаи на нормотворческа дейност. Неоснователни са направените от касационните жалбоподатели възражения за противоречие на чл. 9, ал. 2 от Наредбата с ЗЛПХМ. Съгласно оспорената разпоредба, Системата осигурява възможност притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти да получават информация за липса на наличности в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. В чл. 217б, ал. 7 ЗЛПХМ е регламентирано, че право на достъп до специализираната електронна система по ал. 1 имат институциите и лицата по ал. 3 (сред които са и търговците на дребно с лекарствени продукти) само за целите на предоставяне на информация, определени с този закон. Макар и да не са изрично посочени като цели на предоставяне на информация в ЗЛПХМ, от изложеното в него е видно, че информацията в системата има за цел лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, за които е установен недостиг по реда на чл. 217б ЗЛПХМ, да не могат да бъдат изнасяни за срока, за който се съдържат в списъка. Целта на ограничаването на износа е именно защита на общественото здраве, за да не се допусне недостиг на определени лекарствени продукти на българския пазар. С посочената цел е създадена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, доколкото информацията за липса на наличности от лекарствени продукти в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро дава възможност на притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти да информират своевременно нуждаещите се от тях пациенти, с цел евентуалната им замяна и адекватното им лечение. Същевременно, с разпоредбата на чл. чл. 217б, ал. 7 ЗЛПХМ, съставляваща основание за приемане на Наредбата и оспорената разпоредба от нея, изрично е регламентирано, че с наредбата на министъра на здравеопазването се определя и достъпът до специализираната електронна система. Тоест, предоставена е възможност именно с Наредбата да се предостави достъп до определени данни в системата на посочените в ЗЛПХМ лица. Обстоятелството, че съгласно чл. 217б, ал. 8 ЗЛПХМ право на пълен достъп до данните в специализираната електронна система по ал. 1 имат Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и съветът по чл. 258, ал. 1, не може да доведе до различен правен извод, доколкото информацията в системата, освен липсата на наличности на определени лекарствени продукти в складовете на притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти, включва множество други данни, посочени в чл. 207, ал. 1, т. 15, чл. 217, т. 5 и 6 и чл. 232а ЗЛПХМ. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предоставена възможност за достъп от страна на търговците на дребно с лекарствени продукти не до цялата информация налична в Системата, а само до информация за липса на наличности на лекарствени продукти. Неоснователно е възражението, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4, предоставя достъп на търговците на дребно до данни и информация, представляваща търговска тайна по смисъла на чл. 3 ЗЗТТ и пар. 1, т. 9 ЗЗК. Доколкото аптеките се снабдяват с лекарствени продукти именно от търговците на едро, възможността те да получат информация по електронен път дали дадени лекарствени продукти липсват или могат да бъдат осигурени на аптеката, не може да бъде разглеждана като информация, запазването в тайна на която е в интерес на правоимащите. Информацията за наличието или липсата на даден продукт определя възможността за заявката му от търговците на едро, съответно своевременната му доставката на нуждаещите се лица или замяната му с друг наличен лекарствен продукт. Съгласно чл. 9, т. 4 ЗЗТТ придобиването, използването или разкриването на търговска тайна не се смята за неправомерно за защита на интерес, признат от правото на Европейския съюз или от българското законодателство, какъвто интерес е здравето на хората. Съгласно чл. 52 от Конституцията на Република България държавата закриля здравето на гражданите. Именно с тази легитимна цел, с оспорената разпоредба е предвидена възможността аптеките да могат да получат информация за евентуални липси на лекарствени продукти. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата се гарантира правото на пациентите да получат централизирана информация, чрез аптеките, относно лекарствените продукти, за които в съответния момент би могло да има недостиг. Това спомага лечението им да се адаптира по-бързо и ефективно с наличните лекарствени продукти. Противно на изложеното от касаторите, чл. 9, ал. 2 от Наредба 4 е в съответствие с принципите на пропорционалност и съразмерност, тъй като с разпоредбата е дадена възможност на аптеките да ползват законово създадена информация, само за целите на аптеката, а именно да се знае, дали да бъде заявена доставка на даден лекарствен продукт за да се осигури той на нуждаещите се пациенти. В касационните жалби е изложено, че с оспорената разпоредба от Наредбата се създават предпоставки за нарушаване на конкуренцията, но не е обосновано по какъв начин би могло да се осъществи посоченото нарушение, доколкото с разпоредбата на търговците на дребно не се предоставя информация за наличните лекарствени продукти, съответно техните количества, за обема на извършените доставки, цените на които са извършени те и контрагентите на търговците на едро, нито за количеството внесени и/или изнесени лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък. Поради това не става ясно как с посочената в чл. 9, ал. 2 от Наредбата информация за липси на лекарствени продукти би могло да се стигне до споразумения или нелоялни търговски практики между търговци на едро или дребно. Липсата на даден лекарствен продукт води до невъзможност за осъществяване на доставката му и предполага пасивно, а не активно поведение. Що се отнася до твърдението, че с разпоредбата се нарушава принципът за гарантиране на актуалност и точност на предоставените и съхраняваните данни, регламентиран в чл. 217б, ал. 2, т. 1, то следва да се посочи, твърдяната неактуалност на данните в системата произтича от регламентираното в ЗЛПХМ задължение за ежедневно предоставяне на изискуемата от закона информация, а не от текста на чл. 9, ал. 2 от Наредба 4. От постановеното решение е видно, че съдът е извършил дължимата проверката по чл. 168 от АПК, като е обсъдил доказателствата и възраженията на страните. След преценка на релевантните факти и обстоятелства и обстоен анализ на относимата и приложимата правна уредба, съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност на чл. 9, ал. 2 от Наредбата и е отхвърлил жалбата на Акта Фарма АД, Беста Мед ЕООД и Софарма Трейдинг АД. Не са налице сочените отменителни основания на чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерство на здравеопазването, разноски в размер на 100,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав