Решение № 4616 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2014 г.

Решение № 4616 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село против решение № 7077 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 11080/2012 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Виолета Богданова Миронова не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Виолета Миронова заповед № 391 от 20.09.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село, потвърдена с решение № РД 01-465 от 29.10.2012 г. на директора на Регионална дирекция "СП" гр. София, и преписката е върната на дирекция "СП" - Красно село за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решението. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е отказано отпускане на исканата социална помощ, след като лицето не е намерено на постоянния адрес при извършените посещения от социалния работник и не се е явило в дирекция "СП" след поставените уведомления, в резултат на което е препятствана възможността за извършване на социална анкета в дома на посочения постоянен адрес. По съображения в този смисъл е отменил атакувания акт и върнал преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил подробно фактическата обстановка по спора и приложил правилно материалния закон. Безспорно е установено, че Виолета Богданова Миронова е подала до директора на Дирекция "СП" - Красно село молба-декларация с вх. № СП 502-391 от 31.08.2012 г. с искане за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. В молбата си същата е декларирала, че е пенсионер с над 90 % ТНР, като в тази връзка е представила ЕР на ТЕЛК № 1593 от зас. № 096 на 03.07.2012 г., съгласно което е определена 100 % нетрудоспособност. Посоченият адрес съответства на действително регистрирания постоянен адрес на лицето. Видно от данните по делото Виолета Миронова не е намерена на постоянния си адрес, поради което на основание чл. 27, ал. 3 от ППЗСП е оставено уведомление при първото посещение, с което е била уведомена да се яви в срок от 3 дни за справка в Дирекция "Социално подпомагане" Красно село. На второто посещение е поставено ново съобщение в изпълнение на чл. 27, ал. 4 от ППЗСП, в отговор на което В. Миронова пак не се е явила. За целите на производството е изготвен социален доклад от 20.09.2012 г., в който са отразени съответните констатации на социалния работник и е направено предложение за отказ за отпускане на исканата целева помощ по съображения, че не е спазено условието по чл. 27, ал. 5 ППЗСП - не може да бъде извършена социална анкета и да се прецени нуждата от социално подпомагане. Със заповед № 391 от 20.09.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП по съображения, че лицето не е намерено на посочения адрес и е невъзможно да се извърши социална анкета. Посочената заповед е била обжалвана от Виолета Миронова и в отговор на това е издадено решение № РД 01-465 от 29.10.2012 г. на директора на Регионална дирекция "СП" гр. София, с което същата е била потвърдена. Редът за отпускане на социалните помощи е регламентиран в разпоредбите на чл. 26 - 28 ППЗСП. В чл. 27, ал. 1 ППЗСП е предвидено изискването за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад съгласно приложение № 2, в ал. 2 е посочено, че социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес, а в следващите алинеи подробно са уредени процесуалните действията, които следва да извърши социалният работник в случай, че поради отсъствие на лицето социална анкета не може да бъде извършена, като според ал. 5, ако в срока по ал. 4/3-дни, считано от датата на уведомлението/ лицето не се яви за справка в Дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс. Според чл. 12, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗСП гласи, че социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Легално определение за понятието "социална анкета" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 ДР ЗСП, според което "социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От това определение се налага изводът, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата социална помощ, като проверката в дома на лицето е само един от способите за събиране на информацията, която е релевантна за преценката по направеното искане за отпускане на социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета, социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми, приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й /чл. 16 ППЗСП/, както и да проучи необходимата в тази връзка документация. Правилни са изводите на административния съд, че обжалвания административен акт е немотивиран в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не са посочени фактическите и правни основания за отказа от предоставяне на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП. С оспорената заповед административният орган не е разгледал молбата-декларация по същество, а е отказал отпускане на помощта единствено предвид обстоятелството, че при посещението на постоянния адрес лицето не е било открито, както и че молителката не е представила документи в подкрепа на искането си за отпускане на еднократна помощ и за направените разходи по чл. 27, ал. 6, поради което е направен извод, че е невъзможно да се направи преценка на инцидентността на потребностите. Невъзможността да бъде изготвена социална анкета или непредставянето на доказателства за разходи, не са предвидени в закона основания по чл. 12, ал. 2 ЗСП и поради това не представляват годно основание за отказ за отпускане на социална помощ. Посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в молбата - декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. В изготвения социален доклад от 20.09.2012 г. относно здравословното състояние на Виолета Миронова е посочено ЕР на ТЕЛК № 1593 от зас. № 096 на 03.07.2012 г., съгласно което на същата е определена 100 % степен на трайно намалена работоспособност, с диагноза "органични разстройства на настроението (афективни разстройства). За материалното състояние на същата е установено, че за месец юли 2012 г. пенсията й е 0 лв., като не е взето предвид, че за юли 2012 г. единственият й доход е в размер на 19, 50 лв. социална пенсия. Освен това е посочено, че същата ползва правата на лице с увреждане по чл. 42 от ЗИХУ. Не е обсъдено обаче, че в качеството си на лице с увреждания над 71 % на основание чл. 42ж ЗИХУ Виолета Миронова има право на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти по чл. 42, ал. 2, т. 7 от същия закон. Посочено е, че същата има издадено удостоверение по чл. 20 от ППЗСП, който факт обаче не може да се приеме като изключващо основание за правото й на социално подпомагане. Правилно административният съд е приел, че в мотивите на оспорения административен акт не са обсъдени цитираните по-горе обстоятелства. Освен това административният орган има задължението да спази принципа на служебното начало, като същият е задължен в случай, че са налице основания за подпомагане, да отпусне по - благоприятна от поисканата в случая еднократна помощ. В случая не е обсъден в цялост социалния статус на В. Миронова във връзка с изискванията на чл. 16 ППЗСП. Жизнената важност се преценява за всеки конкретен случай, а при установеното социално и материално положение на ответницата Миронова в този случай тя е налице. Същата е лице със 100 % ТНР, с доход под гарантирания минимален доход и не разполагащо с достатъчно средства за задоволяване на основани жизнени потребности. Обжалваният административен акт е мотивиран с невъзможността за изготвяне на социална анкета, което обаче не е съобразено с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП, а именно подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Визираните обстоятелства са дали основание на първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано да приеме, че оспореният индивидуален административен акт - предмет на настоящото касационно производство, е постановен при условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган е нарушил законоустановената процедура във връзка с установяване правото на едно лице да получи социална помощ. Като е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен и е постановил връщане на преписката с указание за ново произнасяне по молбата за отпускане на социална помощ, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,