Решение № 1635 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2019 г.

Решение № 1635 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Машев в качеството му на ЕТ "В-5-М-В. Машев", чрез адв. А. Станев против решение № 31/26.06.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 262/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 117 - ФК/01.04.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са относно фактическите и правни изводи на съда, че по безспорен начин е установено плащането на сумата от 20 лева за закупуване на 1 брой пожарогасител на служител на ЕТ В-5-М – В. Машев. Касаторът твърди, че от събраните по делото гласни доказателства е установено, че сумата е получена от св. Чакъров и задължението за издаване на фискален бон е на ЕТ "И. Чакъров -Ч.". По приложението на материалния закон, в жалбата се поддържа нарушение на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., които предвиждат задължение за регистриране и отчитане на всяка продажба, извършена от задълженото лице. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности", Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 117 - ФК/01.04.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект – пункт "Автоцентър", находящ се в град Русе, ул. "Липник" 139, стопанисван от ЕТ "В-5-М-В. Машев" и е забранен достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил, че на 28.03.2019 г. при извършена проверка от органите по приходите в пункт за годишни технически прегледи на МПС, находящ се в гр. Русе, ул. "Липник" № 133, стопанисван от ЕТ "В-5-М-В. Машев" е извършена контролна покупка на услуга – годишен технически преглед на МПС и покупка на пожарогасител на обща стойност 50 лева. Фискален бон от работещото в обекта фискално устройство е издаден за извършената услуга в размер на 30 лева. За продажбата на 1 бр. пожарогасител не е издаден фискален бон. Проверката не е установила разлика в касовата наличност. Търговецът твърди, че не притежава разрешение за продажба на пожарогасители и такъв артикул не е включен в ценовата му листа. Продажбата е извършена от името и за сметка на друг търговец – ЕТ "И. Чакъров - Ч.", който извършва дейност на същия адрес, притежава необходимото разрешение и е издал фискален касов бон на 28.03.2019 г. в 12. 48 часа. Последният е получил и продажната цена на пожарогасителя в размер 20 лева. Тези обстоятелства са потвърдени и от показанията на св. И. Чакъров. По делото е установено, че във ФУ, работещо в процесния обект не е въведен департамент "пожарогасител", поради което от това устройство не може да се издаде фискален бон за продажба на такава стока. При тези обстоятелства съдът е приел, че по делото е установено извършването на продажба на услуга и продажба на стока – пожарогасител от служител на търговеца – жалбоподател. Възраженията на търговеца, че продажбата на пожарогасител не е извършена от него, са отхвърлени като неоснователни. В тази връзка съдът е изложил мотиви относно реда, предвиден в чл. 29, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за отчитане на продажби като комисионер от чуждо име и за чужда сметка от лицето по чл. 3 или когато се събират суми от името и за сметка на друго лице. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства за регистриране на продажбата на пожарогасителя по реда предвиден в чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. По отношение на касовата бележка представена от ЕТ "И. Чакъров – Ч." съдът е посочил, че не е издадена към момента на продажбата, а един час по-късно в 12. 48 ч. на 28.03.2019 г. и по тази причина не може да се обвърже с извършената контролна покупка в обекта. Липсата на разлика в касовата наличност, според съда, сочи единствено, че сумата от 20 лева не е постъпила фактически в касата, но не и че не е извършена продажба на стока, която е заплатена от клиента, без да му е издадена фискална касова бележка съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. По отношение липсата на възможност фискалното устройство в обекта да регистрира продажба на артикули от вида на процесния, съдът е посочил, че въвеждането на отделните видове стоки и услуги в паметта на ФУ се извършва от обслужващата фирма по искане на задълженото лице. Според съда предоставянето на стока срещу заплатена цена във всички случаи представлява продажба, която следва да бъде отчетена чрез ФУ, независимо дали нова ще стане чрез въвеждане на стоката като отделен департамент в устройството или чрез въвеждане на департамент на доверител от чието име и за чиято сметка се извършва продажбата. И в двата случая, търговецът получил плащането следва да издаде фискална касова бележка на клиента. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Решението е правилно постановено. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС е приложена за неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ за продажба на пожарогасител при извършване на плащането, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. По делото е установено, че контролната покупка на 1 бр. пожарогасител е осъществена в търговския обект, стопанисван от ЕТ "В-5-М-В. Машев" - пункт за годишни технически прегледи "Автоцентър". Плащането на стоката е направено в същия обект едновременно с плащането на услугата за извършен технически преглед на МПС. Тези обстоятелства не са опровергани от събраните по делото гласни доказателства. Неоснователни в тази връзка са възраженията в касационната жалба, че не е установено приемането на сумата от 20 лева за закупуване на 1 брой пожарогасител именно от ЕТ "В-5-М-В. Машев". В съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че във всички случаи, включително и когато продажбата е извършена от чуждо име и за чужда сметка, тя подлежи на регистриране и отчитане чрез фискална касова бележка от фискално устройство. Поради това законосъобразно е преценил твърденията на жалбоподателя, че продажбата е извършена от трето лице с оглед реда за отчитане на такива продажби, предвиден в чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Според тази норма когато лицето по чл. 3 извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират, както следва: 1. чрез ФУ на доверителя или 2. чрез ФУ на лицето по чл. 3. В случаите по ал. 1, т. 1 продажбите се регистрират по общия ред (чл. 29, ал. 2), а в случаите по ал. 1, т. 2 - ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя (чл. 29, ал. 3). Изводите на съда, че не е доказано отчитане на продажбата на пожарогасителя в нито една от посочените хипотези, се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно съдът е посочил, че издадената фискална касова бележка от ЕТ "И. Чакъров - Ч." не може да се обвърже по време с извършената в процесния обект контролна покупка, за да се приеме, че продажбата на пожарогасителя е отчетена от името и за сметка на този търговец по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. По делото не е установено, че стоката е предоставена на клиента от ЕТ "И. Чакъров - Ч.", за да се приеме, че съгласието за продажбата й е между тези страни и е постигнато след приемане на плащане от посочения търговец. По силата на чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. (в действащата по време редакция) фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Неизпълнението на това задължение обосновава материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС. По тези съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "В-5-М-В. Машев" е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,