Решение № 2803 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13649/2015 г.

Решение № 2803 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13649/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 1765 от 03.08.2015 г., постановено по адм. д. № 337/2015 г. от Административен съд -В., в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени в резултат на бездействието на административния орган да му осигури необходимото вещево доволство, съгласно Таблиците на полагаемите артикули-обувки, бельо, дрехи, спални и постелъчни принадлежности, перилни и миещи препарати за периода от превеждането му в затвора-18.02.2010 г. до момента на предявяване на иска -29.01.15 г., ведно със законната лихва считано от 29.01.15 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и отхвърляне на иска в същата част. Ответникът - Д. К. М. не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора, при обсъждане на доказателствата, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила в резултат на което неправилно е приел, че за исковия период ищецът е бил лишен от вещеви продоволствия. Прокурорът е изтъкнал, че след изменението на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС с ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г., безплатното облекло и обувки се предоставят само, ако лицата нямат собствени такива. Според прокурора, доказателствата по делото, не сочат на бездействие на ответника през исковия период за осигуряване на облекло и обувки на ищеца. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е основателна. Административният съд е разгледал иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ, предявен от Д. К. М. за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на бездействието на ответника да му осигури необходимото вещево доволство за периода от м. август 2006 г. до предявяването на исковата молба. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че през исковия период ищецът е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в З. В.. Въз основа на представените по делото таблици за полагащите се на лишените от свобода, облекло, обувки, спално бельо, перилни и миещи препарати, съдът е приел, че такива им са се полагали в определени количества. Съдът е посочил, че не са представени доказателства да са предоставени на ищеца служебно такива. Съдът е посочил, че са налице доказателства, че на ищеца да са представени миещи препарати. От правна страна, съдът е приел, че съгласно нарочни разпоредби от отменения ЗИН и от действащия ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности, като след изменението на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, ДВ, бр. 103/12 г. дрехи и обувки на лишените от свобода се предоставят на тези, които нямат собствени такива. Въз основа на приложимите разпоредби, съдът е формирал извод, че до 01.01.13 г. правото на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности на лишените от свобода е безусловно, а след тази дата безусловно е правото на самостоятелно легло и спални принадлежности. Съдът е посочил също така, че спазването на това право е задължение на административния орган чрез администрацията на затвора, където ищецът изтърпява наказанието си. Съдът е приел, че неизвършването на фактически действия за предоставянето на продоволствията в описаните количества и срокове представлява незаконосъобразно бездействие. Съдът е посочил, че от доказателствата по делото не се установявало през исковия период на ищеца да са предоставяни дрехи, обувки и постелъчно бельо. Съдът е приел, че бездействието на ответника е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешки ценности, визирани в разпоредбата на чл. 3 ЕКПЧОС. П. е, че от страна на администрацията на З. В. са нарушени обичайните правила за условията на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойноство и условията, при които е поставен да живее ищецът, които съдът е квалифицирал като унизителни и нехуманни, довели до неудобства, дискомфорт, негативни преживявания и емоционални страдания на ищеца. Съдът е приел и наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на ответника и страданието на ищеца. За периода от м. 08.2006 г. до 18.02.2010 г. съдът е преценил като основателно възражението за погасено по давност право на обезщетение. За останалия период до предявяването на исковата молба, съдът е определил размера на обезщетението прилагайки чл. 52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид и количествата дължими и реално получени от ищеца облекло, обувки, спални принадлежност и миещи препарати, както и е преценил кумулативния ефект на условията и продължителността на задържането. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като неправилно. Съдът не е извършил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е формирал необосновани изводи. Съдът е приложил неправилно и материалния закон. Необоснован е изводът на съда, че през исковия период на ищеца не са били предоставени спални принадлежности. По делото се намира вещева ведомост № 067893/07.09.2006 г. за Д. К. М., видно от която е, че на 13.08.09 г. му е дадено войнишко одеяло, а на 22.10.09 г. му е дадена още едно войнишко одеяло, на 16.04.07 г. му е даден долен чаршаф от хасе, който е сдаден на 30.08.13 г., като на същата дата - 16.04.07 г. му е даден и горен чаршаф, на 01.09.06 г. му е дадена възглавница и дюшек, като дюшекът е сдаден на 16.08.11 г., на която дата му е предоставен друг дюшек. Видно от същато вещева ведомост е, че на ищеца е предоставена и калъфка на 19.05.12 г., както и хавлиена кърпа и чорапи на 22.01.13 г. Във посочената вещева ведомост не е отбелязано изброените по-горе вещи да са сдадени ( с изключение на дюшека, но както се посочи на датата на сдаването му, ищецът е получил друг). От липсата на отбелязване във вещевата ведомост за сдаването на вещите следва извода, че ищецът е разполагал с тях през целия исков период. Обстоятелството, че срокът за ползване на тези вещи според таблица № 3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода е изтекъл не ги прави негодни за употреба. След като те са продължили да задоволяват потребностите на лицето, заради които са му предоставени, само обстоятелството, че са стари и са използвани по-дълъг период от предвиденото по норматив, не предизвиква негативни изживявания, надхвърлящи минималния праг неудобство, присъщо на самото изтърпяване на наказанието. Същите съображения са валидни и по отношение на броя на гореизброените вещи. Действително, от таблицицата за полагащите се спални принадлежности следва, че на лишения от свобода му се полага 4 броя чаршафи със срок на ползване 2 години и 2 броя калъфки със срок на ползване 1 г. Обстоятелството, че той не е разполагал с посочения в таблицата брой спални принадлежности, не е способно да предизвика неудобство с интензитет, приближаващ го до страданието. Неправилно, административният съд при преценката на исковата претенция е обсъждал и бездействието на администрацията за предоставяне ищеца на хигиенизиращи (миещи) препарати. Видно от съдебно заседание, проведено на 15 април 2015 г. е, че ищецът изрично е заявил, че няма спор, че му е предоставян сапун, кофи и други санитарни материали за почистване на общите площи. Необоснован и неправилен е изводът на съда, че администрацията на затвора е бездействала за предоставянето на ищеца на облекло и обувки. Във връзка с указания на съда, ответникът е представил по делото два броя вещеви ведомости, в които, в графата "наименование на вещите" са посочени различни по вид дрехи и обувки, но не е налице отбелязване, че ищецът е получил такива. Липсата на това отбелязване във вещевите ведомости, не води обаче до извода, че през процесния период, администрацията на З. В. не е изпълнявала задължението си, съответно на правото на ищеца, произтичащо от чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС за предоставяне на безплатно облекло и обувки. Видно от самата разпоредба е, че тя регламентира едно право на лишените от свобода, от което те могат да се възползват или да не се възползват. При упражняване на това право от лишения от свобода, за админинстрацията на затвора възниква задължението да го удоволетвори. Във вещевите ведомости има графа за подпис на получателя, но липсва такава, в която да се отрази неговия отказ за получаване на описаните в тях вещи, поради което липсата на отбелязване в тях за предоставени дрехи и обувки срещу подпис на лишения от свобода, не означава, че такива не са му били предлагани. По делото са представени и са приети от съда множество актове за бракуване на материални ценности в З. В. за периода от 2006 г. до м. 12.2014 г. Видно от тези актове е, че през годините са бракувани множество дрехи и обувки. Тези документи доказват, че през процесния период във вещевия склад на З. В. е имало наличност от дрехи и обувки. По делото се намира молба от ищеца от 13.08.09 г. до началника на домакинския блок (лист30 от делото), в която той заявява, че до момента не се е възползвал от правото си да ползва одеяла, но с тази молба иска да му бъдат предоставени две такива. Върху тази молба има отбелязване, че към момента на лишения от свобода ще му бъде предоставено едно одеяло, а при започване на есенно-зимния сезон ще му бъде предоставено още едно. По делото не са представени молби от ищеца, с които той е искал предоставяне на облекло и обувки от вещевия склад на З. В., върху които да съществува резолюция, че му се отказва предоставяне на исканите вещи. Липсата на доказателства по този въпрос води до извод за недоказаност на обстоятелството, че ищецът е искал да се възползва от правото си на облекло и обувки, но такива не са му предоставени от затворническата администрация в З. В.. Този извод води логично до следващия, за недоказаност на обстоятелството, че ответникът е бездействал във връзка с това право на лишения от свобода. Различните изводи, до които е стигнал административният съд, както се посочи и по-горе в мотивите, е резултат от неправилната преценка на събраните по делото доказателства и неправилното приложение на материалния закон. Решението на административния съд като неправилно в обжалваната част следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд