Решение № 11845 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета и на главния архитект на Столична община, чрез гл. юрк. Р. Григорова като процесуален представител, против решение 11575 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело 6565/2023г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведени са съображения, че съдът е преценявал само съответствието на проекта с предвижданията на ОУП относно устройствената зона, но не е отчел, че мотивираното предложение противоречи на чл. 75, ал. 3 и чл.108, ал.5 ЗУТ за целесъобразно устройство на уличната мрежа и на територията. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който жалбата против оспорения административен отказ да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците. Ответниците Н. Г. К., Г. Б. М. и С. С. Ч., чрез пълномощника си адв. И. Миланов, в представени писмен отговор и писмени бележки, както и устно в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за правилно. Правят искане за присъждане на направените за настоящото производство разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, по жалба на Н. Г. К., Г. Б. М. и С. С. Ч., административният съд е отменил заповед САГ23-РА50-206/15.05.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на осн. чл.135, ал.3 ЗУТ отказва да разреши да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ на УПИ ІІ-1330 и УПИ ІІІ-1330 за създаване на нов УПИ ІІ-3382 за ЖС в кв.61а за ПИ с идентификатор 68134.905.3382 по КККР и изменение на плана за улична регулация /ИПУР/ за заличаване на част от улица между о.т.253-о.т.267 и създаване на три нови задънени улици: от о.т.253 до нова о.т.253а, от о.т.268 до нова о.т.267а и от нови о.т.253б до о.т.253в и алея, служеща за граница между кв.61а и кв.17, м. Витоша-ВЕЦ Симеоново, район Лозенец, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление с вх. САГ17-ГР00-2466/03.11.2017г. и в съответствие с дадените указания. За да постанови обжалваното решение, съдът след като е събрал и обсъдил относимите доказателства, приема, че оспореният отказ е с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, т. е. в предварителна процедура за изменение на ПУП, постановен е от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, без съществени нарушения на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Обосновава извод, че заявлението за изменение на ПУП-ИПРЗ и ИПУР е подадено от заинтересовани лица - собственици на поземления имот с идентификатор 68134.905.3382 по КККР. Установено е, че към заявлението е приложена скица предложение съгласно изискванията на чл.135 ал.2 ЗУТ, а въз основа на СТЕ е констатирано, че проектът за изменение на плана съответства на действащия ОУП, тъй като имотът попада в зона Жм жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване и предвидените параметри са съответни на определените с ОУП за тази зона. Предвид заключението на вещото лице съдът е приел, че съществуващата на място улица не е реализирана съобразно предвижданията на ЧЗРП, одобрена през 1996г., като имота на заявителите е засегнат от незаконно строителство на асфалтов път, водопроводни и електропроводни съоръжения. Посочил е, че проектираните с мотивираното предложение задънени улици обслужват непосредствено до два имота и са с дължина по-малка от 60 м., а и не засягат транспортната схема и движението между кварталите, тъй като нито един от имотите не е непосредствено транспортно зависим от изграждането им. Отхвърлени са като неотносими към предмета на административното производство изискванията за целесъобразност по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и изискванията на чл.75, ал.3 ЗУТ, с които органът неправилно мотивира издадения отказ, вместо да прецени предпоставките, релевантни към процедурата по чл.135, ал.3 ЗУТ. С горните доводи съдът отменя оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с задълженията си по чл.171 АПК и с изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, съдът е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил е наведените доводи и възражения, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Изводът на административния съд за отмяна на процесната заповед като издадена в нарушение на относимите материалноправни разпоредби, е законосъобразен и обоснован от събраните доказателства. Процедурата, регламентирана в чл. 135 ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП, а в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, каквато е настоящата, органът разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата започва по заявление на лицата по чл. 131 ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение (чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ). В това производство органът извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, каквато преценка в случая липсва, видно от мотивите на оспорената заповед. С оглед на горното и въз основа на доказателствения материал по делото, административният съд законосъобразно приема, че са налице основанията за образуване на производство по чл. 135 ЗУТ искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ и към него е приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, както и за основателност на искането по чл. 135 ЗУТ предложението отговаря на нормите по устройство на територията и съответства на ОУП, което е видно от скицата предложение и от заключението на вещото лице. Собствениците на ПИ с идентификатор 68134.905.3382 по КККР, съставляващ УПИ ІІ-1330 и УПИ ІІІ-1330 в кв.61а, местност Витоша-ВЕЦ Симеоново, район Лозенец, са доказали надлежно правата си с приложени документи за собственост, и са поискали разрешение за изработване на проект за ИПРЗ - образуване на нов УПИ ІІ-3382 за жилищно строителство и за ИПУР- заличаване на част от улица между о.т.253-о.т.267 и създаване на три нови задънени улици: от о.т.253 до нова о.т.253а, от о.т.268 до нова о.т.267а и от нови о.т.253б до о.т.253в и алея, служеща за граница между кв.61а и кв.17, м. Витоша-ВЕЦ Симеоново. Според документите към преписката и заключението на СТЕ, което не е оспорено от касатора, с ЧЗРП, одобрен със заповед РД-09-50-335/01.08.1996 г., за имота на заявителите с пл. 1330 са отредени парцели ІІ-1330 и ІІІ-1330, като част от имота попада в улица, за която част няма проведени процедури по прилагане по ЗОСоб., а съществуващата на място улица не е реализирана съобразно предвижданията на ЧЗРП, като в имота попадат незаконно изградени асфалтов път, канализационна шахта, ВиК тръби и два електрически стълба. От друга страна, вещото лице констатира, че предвижданията за ИПРЗ в мотивираното предложение са съобразени и съответстват на определените с ОУП на гр. София устройствени показатели за зона Жм жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване, в която попада имота. Във връзка с проектираното ИПУР, в заключението си съдебният експерт сочи, че действащата улична регулация в частта, която е предмет на разработката, е съгласно ЧЗРП от 1996г., тъй като одобрената по-късно с решение 44/30.03.2001 г. на СОС уличната регулация е отменена с влязло в сила съдебно решение между кв.61а и кв.17 в участъка от о.т.253-о.т.266-о.т.267, а всяка от предвидените три нови задънени улици е с дължина по-малка от 60 м. и ще обслужва непосредствено до два имота, като за имотите в обхвата на плана е осигурено лице не по-малко от 14 м., каквото е изискването на чл.19, ал.1 ЗУТ. С оглед на горното, правилно съдът е приел, че предложението отговаря на нормите по устройство на територията и съответства на ОУП, поради което оспореният отказ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП-ИПРЗ и ИПУР съгласно представената от заявителя скица предложение е незаконосъобразен. Правилен и обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че в случая, вместо да извърши проверка по посочените релевантни основания, административният орган е изложил аргументи за несъответствие на предложението с изискванията на чл.108, ал.5 ЗУТ и за нарушение на чл.75, ал.3 ЗУТ, които са неотносими към тази фаза на производството. Както основателно е прието в обжалваното решение, конкретните изисквания към проекта за изменение на ПУП, вкл. за спазване на нормативните правила относно транспортната техническа инфраструктура и приетите решения във връзка с организацията на движението, както и за целесъобразно устройствено проектиране, следва да се обсъждат в следващия етап от административната процедура на одобряване на проекта за изменение на ПУП-ИПРЗ и ИПУР. Противно на твърденията на жалбоподателя, в приложените по делото решения на СОС за промяна на маршрутните разписания и на организацията на движението, не фигурират улиците в обхвата на процесното предложение, а от заключението на вещото лице е видно, че нито един от засегнатите имоти не е непосредствено транспортно зависим от проектираните задънени улици, които и свързващата кварталите 61а и 17 пешеходна алея, отговарят на специалните изисквания за изграждането им. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за законосъобразност на отказа поради неприложимост на ОУП по отношение на улиците от второстепенната улична мрежа и с обслужващо предназначение, каквото е ул. Иван Радоев, засегната от проекта. Макар, че възражението се основава на разпоредбата на чл.77, ал.2 ЗУТ, според която ОУП определя първостепенната улична мрежа, но не и второстепенната, в случая не се установява противоречие на предложението за ИПУП с правилата за проектиране на улици и е доказано спазване на нормите на чл.81 ЗУТ за проектираните задънени улици. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че съдът е извършил коректна, обективна и задълбочена преценка на доказателствата, кредитирал е експертното заключение по СТЕ, за да направи правилния извод за незаконосъобразност на процесния административен отказ. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция, Столична община, следва да заплати на ответниците сумата 1250,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, размерът на което съответства на фактическата и правна сложност на делото и на минималния размер съгласно чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,