Решение № 13415 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11148/2015 г.

Решение № 13415 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11148/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. К. против решение № 51 от 16.07.2015 г., постановено по адм. д. № 64/2015 г. по описа на Административен съд гр. Г.. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. О. Н. съвет на Националната здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Г. отхвърля жалбата на С. П. К. против решение № 152/02.04.2015 г. на КЗД, с което е установено, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от решение № РД-НС-04-8/31.01.2013 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, действала през 2013 г. не представлява форма на дискриминация по признак "образование" и жалбата на С. К. е оставена без уважение. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Доводите за недопустимост, тъй като съдът връща преписката на КЗД за произнасяне относно оспорената разпоредба на чл. 22, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012 г., са неоснователни. Пред КЗД са оспорени две разпоредби на различни подзаконови нормативни актове, макар и с еднакво съдържание. Административния орган в мотивите си обсъжда и двете разпоредби, но се произнася единствено за нормата на чл. чл. 26, ал. 1 от решение № РД-НС-04-8/31.01.2013 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Следователно налице е хипотезата на чл. 62, ал. 2 АПК, поради което и доводите за недопустимост на решението са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че жалбата на С. К. до КЗД не съдържа твърдения за действия или бездействия, с които е извършена дискриминация, а са посочени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 от решение № РД-НС-04-8/31.01.2013 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, действала през 2013 г. и чл. 22, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012 г., които са подзаконови нормативни актове. Правилно е прието, че КЗД притежава правомощия да преценява доколко нормативните актове нарушават забраната за дискриминация, но в случаи на констатирани нарушения и несъответствия с антидискриминационни разпоредби, тя не следва с решение по чл. 65, т. 1 Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) да установява извършено нарушение по чл. 47, т. 1 ЗЗД, а може да упражни правомощията си по чл. 47, т. 5, 6 или 8 ЗЗД, а именно да обжалва административните актове, постановени в нарушение на ЗЗД или други закони, уреждащи равенство в третирането, да завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането; да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; да дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове. Независимо от тези правилни констатации съдът не прави извод относно компетентността на комисията да се произнася по законосъобразността на подзаконови нормативни актове относно тяхното съответствие с антидискриминационното законодателство. В жалбата си до комисията С. К. излага твърдения за незаконосъобразност на цитираните норми, като противоречащи на ЗЗД, на Конституцията на РБ и на Закона за здравето. С решението на КЗД е установено, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от решение № РД-НС-04-8/31.01.2013 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, действала през 2013 г. не представлява форма на дискриминация по признак "образование", като по този начин административният орган се произнася по законосъобразността на норма от подзаконов нормативен акт относно нейното съответствие с антидискриминационното законодателство, което е извън неговата материална компетентност. Съгласно правилото на чл. 47, ал. 8 в правомощията на комисията е да дава препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове, но не и да установява съответствието или несъответствието на разпоредби от нормативни актове с антидискриминационното законодателство. Това обосновава извод за нищожност на решението на КЗД като постановено от некомпетентен орган. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което решението на КЗД се обяви за нищожно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,