Решение № 4255 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2020 г.

ВАСIII отделение01.04.2021 г.докладчик Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2903/12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 5792/2019 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА В. Г., [ЕГН], с адрес: гр. София, [населено място], [улица] да заплати на Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4255 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. М. П. като пълномощник на В. Г. от гр. София, [населено място] срещу решение № 2903/12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 5792/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена исковата му молба срещу СДВР, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение от 3000 лева за претърпени неимуществени вреди, претърпени от отменено НП на Началник Отдел Пътна полиция при СДВР за период 13.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът не е извършил анализ на събраните по делото доказателства и не извършил оценка на негативните последици, които претърпял след лишаване от право да управлява МПС в продължение повече от година и половина. Наложило се да бъда преназначен от длъжността шофьор на друга длъжност в предприятието. Моли съдебното решение да бъде отменено, като се уважи претенцията му за присъждане на обезщетение. Ответникът - СДВР, в представени по делото писмени бележки, чрез пълномощника си юрисконсулт Х. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както е постановил и съдът в оспореният акт и моли ВАС да потвърди решението на Административен съд – София град. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е образувано по искова молба на В. Г. срещу Столична дирекция на вътрешните работи – МВР за обезщетяване на неимуществени вреди, в размер на 3 000 лева, претърпени в резултат на издадено от началника на Отдел "Пътна Полиция", при СДВР Наказателно постановление № НП-17-4332-000770/13.02.2017 г., отменено с Решение от 17.04.2018 г. на Софийски районен съд, НО, 108-ми състав, по НАХД № 7166/2017 г. Претендирала се и законна лихва върху главницата, считано от 13.06.2018 г. "датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане". С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, решаващият съд е отхвърли изцяло исковата претенция. Съдът е посочил че за да бъде уважен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да са налице следните предпоставки: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие; наличие на вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният акт, действие или бездействие и настъпилите вреди. Посочил е още, че в конкретният случай първата предпоставка е налице – отменен административен акт по съдебен ред, а именно отменено с влязло в сила съдебно решение НП-17-4332-000770/13.02.2017 г. В хода на производството по делото обаче, ищецът не доказал твърдението си да е претърпял неимуществени вреди, а именно: изпитвал "силни притеснения" от факта, че наложената глоба от 2 000 лева е в непосилен за него размер, с оглед получаваните доходи; нарушаване "нормалния му ритъм на живот", поради това, че не е имал възможност да ползва личния си автомобил. Не се установявала и причинната връзка между претърпените вреди и отменения акт. Административният съд изложил мотиви, че свидетелските показания са много общи и не сочат конкретни негативни емоции, свързани с ищеца. Обосновал се, че в проведеното исково производство не са доказани настъпили неимуществени вреди от отмененото НП. Според първоинстанционния съд, само наличието на отменено от Съда НП не е достатъчно основание да бъде прието, че ищецът е бил подложен на лишения, изпитвал е чувство на тревожност, неудовлетвореност от извършваната трудова дейност и т. н. Не били доказани и твърдението за изпитвани "силни притеснения, че наложената глоба от 2 000 лева е в непосилен за него размер, с оглед получаваните доходи". По тези съображения решаващият съд приел искът за претърпени неимуществени вреди за неоснователен и недоказан, поради което не е намерил за необходимо да обсъжда размерът на претендираните вреди. По тези съображения е отхвърлил и иска за имуществени вреди, като неоснователен. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за липсата на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на СДВР за претърпени от касатора неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. В конкретният случай безспорно е налице първата предпоставка – отменен с влязло в сила съдебно решение на районен съд, административен акт - наказателно постановление № НП-17-4332-000770/13.02.2017 г. издаден от Началник отдел Пътна полиция към СДВР. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всички обстоятелства свързани с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния, но само в случай, че справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В конкретният случай се претендират неимуществени вреди изразяващи се в претърпени безпокойство, битово неудобство, неудовлетвореност др. подобни, вследствие на отменения като незаконосъобразен акт. В тежест на касатора е да докаже със съответните доказателствени средства наличието на претърпени от него негативни изживявания, които да бъдат във връзка именно с отмененият акт. Доказателствата представени в тази насока не са били категорични и неоспорими, както правилно е посочил решаващият съд в обжалваният акт. Липсата на конкретни доказателства, сочещи на трайно влошено емоционално състояние на лицето претендиращо обезщетението, не установява по безспорен начин, че касаторът е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетяване претендира. Изводите на решаващият съд за липсата на кумулативни предпоставки за уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди се приемат изцяло от настоящата съдебна инстанция. С оглед липсата на всички изискуеми кумулативно-предвидени в разпоредбата чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, обоснован и законосъобразен е крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск от В. Г. При този изход на спора на ответната страна по касационната жалба на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2