Решение № 5442 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2009 г.

ВАСIV отделение27.04.2010 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 7502/2008 г. на Административен съд - София град, II отделение, 23 състав. ОСЪЖДА Столична община, район "Искър" да заплати на Георги Кръстанов Петров, от гр. София, кв. Горубляне, ул. "Хан Аспарух" № 13, съдебен адрес - гр. София, бул. "Цар Освободител" № 8, чрез адв. Михайлова разноски по делото в размер на 600,00 /шестстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5442 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Искър", Столична община, чрез юрисконсулт Огняна Иванова срещу решение № 16 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 7502/2008 г. на Административен съд - София град, II отделение, 23 състав в частта, с която е отменена негова заповед № 01086а от 11.11.2003 г. и е определена площ от 5623 кв. м. за незастроена. Излага, че съдът не е съобразил заключението на допълнителната СТЕ, че по отношение на имот № 93022 има изградени три броя подземни телефонни кабели, които са строеж по смисъла на т. 38 от ПЗР на Закона за устройство на територията. Моли, да се отмени решението в обжалваната част и се потвърди заповед № 01086а от 11.11.2003 г. на кмета на район "Искър", Столична община. Ответниците - Стоена Илиева Тошева, Станка Кръстанова Пешева, Лиляна Спасова Божилова, Петър Спасов Ботев и Веселина Стоянова Кантева, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Ответникът Георги Кръстев Петров, чрез адв. Михайлова оспорва жалбата и излага доводи относно правилността на обжалваното решение, като иска да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи относно правилността на обжалваното решение. Излага, че след като предходно решение по спора е отменено от касационната инстанция и делото е върнато на съда за ново разглеждане с конкретни указания за допускане на допълнителна СТЕ и определена нейната задача, във връзка с установяване на застроената част от площта на имот 93022, при новото разглеждане на делото са изпълнени указанията на ВАС и от заключението на вещото лице неоспорено от страните е установено, че в имота няма изградени сгради, няма извършено надземно строителство, а има изградени 3 бр. подземни телефонни кабели с общо необходима за тях площ, включваща и необходимия сервитут от 395 кв. м. Излага, че съгласно заключението на вещото лице свободната площ от имота при изключване на площта, необходима за подземните телефонни кабели е общо 5805 кв. м., посочена от него на скицата към заключението. Смята, че решението е обосновано въз основа на това заключение и е определена от съда застроената и незастроената част на имота, съгласно чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, а дали имотът ще бъде възстановен, респективно част от него, е от компетентност но ОСЗ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 16 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 7502/2008 г. на Административен съд - София град, II отделение, 23 състав, е отменена заповед № 01086а от 11.11.2003 г. на кмета на район "Искър", Столична община, в частта, с която площ общо от 5805 кв. м., разпределена и отразена в скица- приложение № 2 към заключението на вещото лице по адм. д. № 7502/2008 г. на АС - София град, а именно: площ от 61 кв. м., ограничена по т. А-1-2-2-3-А; площ от 121 кв. м. ограничена по т. 14-13-Г-14 и площ от 5 623 кв. м., ограничена по т. 4-5-6-7-8-9-10-Ж-Б-В-З-И-12-11-Д-4 от имот № 93022, съгласно помощен план, попадащ към 11.11.2003 г. в кв. 42, УПИ III- "за училище, за улица и база Петрол" по плана на ж. к. "Дружба-2" и за тези части е определена незастроена площ като скицата на вещото лице подписана от съдебния състав е неразделна част от решението. В останалата част на обжалваната заповед жалбата е отхвърлена, като не е обжалвана от ответниците и решението е влязло в сила. Решението е постановено в производство след като с решение № 13597 от 10.12.2008 г. по адм. д. № 8235/2008 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 489 от 29.05.2008 г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 33 състав по адм. д. № 456/2007 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Касационната инстанция е дала указания да се "допусне допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза за изясняване на правнорелевантни факти, а именно налице ли са върху терена съоръжения на подземната комуникация и ако са налице да се отразят на комбинираната скица, както и след съобразяване на строителните правила и норми да се отрази необходимия прилежащ терен на сградите в терена отреден за база на Петрол, както и да се отрази наличие на подземни комуникации в този терен. В производството съдът е изпълнил указанията, като е назначил допълнителна съдебно - техническа експертиза и въз основа на заключението на вещото лице са установени свободни незастроени площи за части от процесния имот. Съдът е приел, че тези части общо в размер на 5805 кв. м. са свободни от застрояване, тъй като няма извършено фактическо строителство и няма изградени съоръжения от характер на посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а в останалата част от имота, определена като застроена е отхвърлил жалбата. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Изложените от съда мотиви са законосъобразни и обосновани, които настоящият съдебен състав споделя напълно. Неоснователни са възраженията на касатора свързани със съобразяване на термина "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на Закона за устройство на територията, поради наличие на подземна телефонна мрежа, представляваща съоръжение на техническата инфраструктура в процесния имот. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно установяване свободна от застрояване площ. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, дали върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ. От доказателствата по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза, която не е оспорена от касатора, се установява, че процесният имот № 93022, отразен в комбиниран /помощен/ план на м."ж. к. Дружба-2", приет на 20.12.1997 г., представлява бивша нива с обща площ от 6200 кв. м., чиито граници са установени по аерофотоснимки от 1950 г., попада в к. л. 604 и к. л. № 627, както и попада към 11.11.2003 г. в кв. 42, УПИ III- "за училище, за улица и база Петрол" по плана на ж. к. "Дружба-2", гр. София. Според заключението на СТЕ в процесният имот има изграден подземен телефонен кабел, който е отразен по комбинираната скица с т. К-L-M, оцветен в кафяво и подземен телефонен кабел по т. C-D, за които е отразен сервитут по т. 1-2-2'3-4-5-6-7-8-9-10-1 с площ от 233 кв. м.. Също така е по заключението е констатирано наличие на подземен телефонен кабел по т. R-S, като необходимият сервитут е по т. 11-12-13-14-11 с площ от 162 кв. м. Установява се, че в имота няма изградени сгради, а за терена който се ползва от "Петрол" не са открити регулационни отреждания. За част от имота по т. Ж-Б-В-З-Ц с площ от 1900 кв. м е отразена, като свободна от застрояване, както и част по т. Е-Ж-З-Е с площ от 1560 кв. м. - отредена по ЗРП за улица, която не е реализирана, е отразена като свободна от застрояване. По отношение на част от имота по т. А-Е-И-Г-Д-А с площ от 2 740 кв. м. е отразено, че се ползва от "Петрол" АД, за който няма регулационно отреждане и в него съответно са нанесени подземните кабели. СТЕ е дала заключение, че от процесния имот части общо от 5 805 кв. м. са свободни от застрояване. По отношение на тези части решаващият съд е направил правилни изводи относно липса на строителни дейности и съоръжения. С § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, а с § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е дадено легално определение на понятието "строежи". По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая решаващият съд е съобразил, че наличните подземни съоръжения - телефонни кабели, заедно с прилежащият сервитут към тях, представляват строителство и по отношение на тази част от имота е отхвърлена жалбата, поради констатираното застрояване. Касаторът неоснователно се позовава на заключението при предходното разглеждане на делото относно наличие на други подземни съоръжения в процесния имот. С оглед дадените от касационната инстанция указания с приетата СТЕ не се установяване извършено строителство в процесния имот, извън частта с подземните телефонни кабели, което да обуславя определяне на цялата площ от имота за застроена. Безспорно е установено, че върху част от процесния имот няма реализирани строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК касаторът, чрез Столична община, район "Искър" следва да бъде осъден да заплати на ответника Георги Кръстанов Петров направените разноски за настоящата инстанция в размер общо на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1