Решение № 214 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2016 г.

Решение № 214 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. И. И. срещу решение № 63/02.06.2016 г., постановено по адм. д. 43/2016 г. по описа на Административен съд-Я. (АС-Я.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба, в която се препраща и към доводите в първоначалната жалба и писмената защита пред първоинстанционния съд. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции и възразява срещу присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Я. поради наличието на ТПО и полицейски участък, намиращ се в гр. Б. Ответникът - ст. инспектор Ц. Х., началник на У.-Б. при Районно управление - Е., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 63/02.06.2016 г., постановено по адм. д. 43/2016 г. по описа на АС-Я. е отхвърлена жалбата на Т. И. И. против Заповед рег. № 261зз25/07.03.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от ст. инспектор Ц. Х., началник на У.-Б. при Районно управление - Е.. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС-Я. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и за това, че задържаното лице е заподозряно в извършването на палеж на около 5000 бр. бали слама на 06.03.2016 г. около 21,30 часа. Заповедта е издадена в 00,15 часа на 07.03.2015 г. т. е. непосредствено след полежа. Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства относно всички обстоятелства, които са възприети от полицейските служители по повод този палеж и извършените от тях действия, включително тези полицейското следово куче. В касационната жалба е наведено касационно основание за отмяна - съществени нарушение на съдопроизводствените правила без да са конкретизирани, но настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения при събиране и анализиране на доказателствата. Първоинстанционният съд е провел изключително подробен и задълбочен разпит на всички допуснати свидетели и е обсъдил техните показания при формиране на изводите в обжалваното съдебно решение. Фактическите и правни изводи на АС-Я. са обосновани и в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за извършването на престъпление - палеж като Т. И. е задържан непосредствено след палежа. В оспорената заповед е формулирано като основание извършването на проверка именно наличието на подозрение (задържаното лице е посочено като заподозрян), защото тези данни са първоначални и в последствие въз основа на тях би предстояло образувано наказателно производство. Доколко тези данни ще бъдат потвърдени и в наказателното производство при съобразяване с процесуалните правила на наказателното производство не е предмет на доказване в производството пред АС-Я. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението, по време който са имали достатъчно данни да заподозрян Т. И. в съпричастност с извършеното престъпление. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която преследвано при издаването й. АС-Я. е обсъдил всички доводи на Т. И. в жалбата и писмената му защита и е достигнал до правилни изводи по отношение на тях, които се споделят от настоящата инстанция и не се налага да бъдат повтаряни. Настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно посочени са достатъчно ясно какви данни за какво конкретно престъпление са приети от полицейският орган за съществуващи и при преценка относно тези обстоятелства по критериите, установени в решението на Европейския съд по правата на човека по делото Петков и Профиров срещу България. В случая оспорената заповед е в синхрон с практиката на Европейския съд за защитата на правата на човека по приложение на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). От това обстоятелство несъмнено следва, че Т. И. е информиран и е разбрал за какво е задържан и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено. В конкретния случай задържането е извършено при наличие на достатъчно данни за възможно участие в конкретно престъпление, което подлежи на допълнително разследване по наказателноправен ред. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, без допуснати процесуални нарушение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт при изготвяне на писмено становище, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 50 лв. в полза на ОД на МВР-Ябмол като разпоредител с бюджетни средства. В този смисъл е неоснователно и възражението в касационната жалба относно субекта, който има право да получи разноските при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,