Решение № 12460 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2013 г.

Решение № 12460 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2013 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Иван Крумов срещу срещу Решение № 30/11.02.2013 г., постановено по адм. дело № 377/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на същата срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 23/2012 от 5.09.2012 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 564/26.10.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", в общ размер от 117 349,80 лева, от които мито в размер на 93 480 лева и ДДС в размер на 23 869,80 лева, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 19.08.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът се позовава на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР относно задълженията на митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на асоциацията е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията. Посочва в този смисъл трайната съдебна практика, включително и ТР № 3/2003 г. на Върховния административен съд. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на Митница Свиленград, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в подробно становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че на 18.08.2008 г. на Митнически пункт "Капитан Андреево" е бил задействан карнет № XК56585075 с титуляр на режима транзит "Корай" ООД със седалище в гр. Хатай, Република Турция - за стоки - 270 колета с тегло 20 051 кг. Установено е също така, че страната на предназначението на процесните стоки е Румъния като получаващо митническо учреждение. Титулярът на транзита е бил уведомен за задълженията си, като от румънските митнически власти е установено, че стоките не са представени, нито придружаващия ги карнет. От отправеното запитване от българската митница до румънските митнически власти за автентичността на подписа и митническия печат е отговорено, че се касае за неистински печат. Установено е също, че АЕБТРИ също е уведомена за незавършената транзитна операция. Издадено е Решение № 5000-0036/27.07.2009 г. на Началник Митнически пункт "Капитан Андреево", с което митническия орган е определил размера на възникналото митническо задължение за мито и ДДС в общ размер от 117 349,80 лева, от които мито в размер на 93 480 лева и ДДС в размер на 23 869,80 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2008 г. до окончателното изплащане на главницата, определил е като длъжник за заплащане на митническото задължение титуляря на ТИР карнета - "Корай" ООД. След обжалване на решението от "Корай" ООД по съдебен ред, същото е потвърдено и влязло в сила на 26.10.2010 г. съдебно решение. Съдът е установил, че с искане от 16.06.2011 г. на Началник Митница Свиленград до Дирекция "Събиране" при ТД на НАП София е поискано образуването на изпълнително производство от публичен изпълнител за събиране на дължимите суми от "Корай" ООД по влязлото в сила Решение № 5000-0036/27.07.2009 г. на Началник Митнически пункт "Капитан Андреево", както и че е образувано изпълнително дело № 3547/2012 г. по описа на ТД на НАП - гр. София. В хода на съдебното производство е установено, че с писмо от 23.01.2013 г. публичния изпълнител уведомява Митница Свиленград, че по образуваното изпълнително производство няма наложени обезпечителни мерки и не са постъпвали суми за погасяване на задължението. В тази връзка съдът е приел, че митническите органи са направили всичко възможно за събиране на публичните вземани първо от титуляра на карнета, поради което са налице предпоставките по чл. 8 от Конвенцията за събиране на вземанията от гарантиращата асоциация. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че за да бъде изпълнено изискването за поредност, митническите органи следвало да предприемат действия и спрямо получателя на стоките, тъй като според съда няма данни, че получателят е приел стоките. Направен е извод от съда, че правилно митническите органи са пристъпили към събиране на процесните задължения от гарантиращата асоциация при спазване на установената в чл. 8, ал. 7 от Конвенцията поредност, след като са уведомили титуляра на режима за приключване на операцията със злоупотреба и измама и са поискали от същия да извърши плащането. Относно възражението на АЕБТРИ за началния момент на лихвата, съдът се е позовал на чл. 11, т. 3 от Конвенцията и това е моментът на възникване на задължението, като в случая е установено, че асоциацията не е заплатила вземанията в сроковете за доброволно плащане. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор от фактическа страна и същата е правилно възприета от първоинстанционния съд. Правилно съдът е приел, че процесната транзитна операция с титуляр на режима "Корай" ООД е приключила със злоупотреба и измама, предвид установеното, че стоките не са достигнали до страната на тяхното предназначение - Румъния, както и че подписът на митническия орган и митническия печат са неистински. Също така, правилно е прието, че с влязъл в сила индивидуален административен акт - Решение № 5000-0036/27.07.2009 г. на Началник Митнически пункт "Капитан Андреево", на титуляря на режим "транзит" - "Корай" ООД - Турция са определени митнически задължения във връзка с установената нередовност на приключване на режима. Въз основа на това решение е образувано изпълнително дело за принудително събиране на вземанията, по което няма постъпили суми. Установено е също, че на Гарантиращата асоциацията е изпратено искане за заплащане на тези суми във връзка със задължението й по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 по реда и в сроковете, регламентирани в чл. 11, ал. 2 от Конвенция ТИР. Поради неизпълнението на задължението й в определения тримесечен срок по чл. 11, ал. 3 е издадено оспореното пред АС - Хасково Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. При правилно установена фактическа обстановка, АС - Хасково е достигнал до законосъобразни правни изводи относно тълкуването и приложимостта на Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на Карнети ТИР 1975 г. /Конвенция ТИР/, ратифициран с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г. /обн. ДВ, бр. 61 от 1977 г./ и за приоритетното и прилагане пред вътрешното законодателство. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България тя е част от вътрешното право и се прилага с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат. По делото няма спор, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенцията ТИР, за приключилата със злоупотреба и измама транзитна митническа операция, АЕБТРИ отговаря съвместно и солидарно за изплащане на дължимите митни сборове заедно с лицата, които ги дължат. Спорен по делото е въпроса дали в конкретния случай са налице основанията по чл. 8, ал. 7 от Конвенцията ТИР за ангажиране отговорността на АЕБТРИ по нередовно приключилата операция ТИР. Съгласно чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР, когато сумите, предвидени в ал. 1 и 2, станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. А съгласно Обяснителни бележки към чл. 8, ал. 7, мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Правилно съдът е приел, че пряко дължащо в настоящия случай лице е титуляря на режима външен транзит - "Корай" ООД. Съгласно чл. 96, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 задълженото лице е титулярят на режима външен транзит в Общността и то е длъжно да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране, както и да спазва разпоредбите на режима, а според чл. 1, т. 14 от Конвенция ТИР "титуляр" на карнет ТИР е лице, на чието име е издаден ТИР карнет съгласно съответните разпоредби на конвенцията и от чието име е изготвена митническата декларация под формата на карнет ТИР, удостоверяващ желанието да се поставят стоки под режима ТИР в отправното митническо учреждение. Предвид на тези разпоредби за титуляря на режима транзит "Корай" - ООД е възникнало вносно митническо задължение и то е лицето, което пряко дължи определените суми. В хода на делото не е установен получателят на стоката, а и за него не възниква задължение за неизпълнение на изискванията на режима "транзит". Правилно съдът е приел за установено, че митническите органи са предприели мерки, в рамките на възможно, да изискат плащане от пряко дължащите сумите лица, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Изрично в обяснителна бележка към чл. 8, ал. 7 от Конвенцията е разяснено какво включват мерките, които митническите органи следва да предприемат, за да изискат плащане от пряко дължащите ги лица, а това е да се предприемат такива мерки, които да включват поне уведомление за начина, по който е приключена операцията по Карнет ТИР, а в процесния случай това е чрез злоупотреба и измама, и/или да изпратят искане за заплащане по Карнета ТИР. Наличието на изискуемо, ликвидно и безспорно задължение, установено с влязъл в сила административен акт, и образувано въз основа на този акт изпълнително дело за принудително събиране на сумите от титуляря на приключилия със злоупотреба и измама митнически режим транзит, са достатъчни, за да се приеме, че митническите органи са предприели необходимите мерки в рамките на възможното да изискат плащането на сумите от лицето, което пряко ги дължи, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация и по този начин са изпълнили задължението си по чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР. Несъбирането на дължимите суми от пряко дължащите сумите лица, не следва да се възприема като неизпълнение от страна на митническите органи да направят всички възможно за събиране на дължими суми по смисъла на чл. 8, ал. 7 от Конвенцията, тъй като след образуване на изпълнителното дело за принудително събиране на сумите, компетентността за събирането им е на публичния изпълнител при ТД на НАП - София. Ето защо, след като дължимите митни сборове не са платени от пряко дължащите ги лица, след като митническите органи, в рамките на възможното са предприели мерки за плащането им, правилно на Гарантиращата асоциацията е изпратено искане за заплащане на тези суми във връзка със задължението й по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 по реда и в сроковете, регламентирани в чл. 11, ал. 2 от Конвенция ТИР. Поради неизпълнението на задължението й в определения тримесечен срок по чл. 11, ал. 3, правилно е издадено оспореното пред АС - Хасково Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. Направените в касационната жалба на АЕБТРИ възражения относно началния момент на лихвата за забава върху митните задължения също са неоснователни. Позоваването на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР е неоснователно, тъй като в обяснителните бележки към въпросната разпоредба изрично е записано, че ако гарантиращата асоциация не извърши плащането в предвидения от конвенцията тримесечен срок, компетентните органи имат право да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното си законодателство, тъй като в такъв случай ще е налице нарушаване на договора за гаранция, подписан от гарантиращата асоциация съгласно националното законодателство. В конкретния случай няма спор, че АЕБТРИ не е извършила плащане в тримесечен срок от получаване на покана за плащане, а съгласно чл. 8, т. 1 от Конвенция ТИР, гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операция ТИР. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,