Решение № 1831 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 579 от 19.03.2024 г. по адм. дело 427/2023 г. на Административен съд Сливен. С обжалваното решение АС Сливен е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-200-2600/2475#12 от 06.11.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която по Заявление с УИН 20.27.0520/29536, подадено от СД "Къчеви М.Н, С-ИЕ" за кампания 2020 г. са наложени намаления на претендираните за подпомагане суми по схеми и мерки, както следва: 1. по Подмярка 13. 1/НР1 в размер на 17 509,89 лв.; 2. по СЕПП - ЗЗ 909,68 лв.; 3. по Мярка12/Натура 2000 - 6 257 лв.; 4. по мярка СПП - 131,48 лв. и 5. по ЗДП - 14 046,42 лева, както и относно начислени санкции по схеми и мерки за директни плащания по СЕПП в размер на 22 615, 14 лева, по подмярка 13. 1/НР1 17 509, 89 лева и по мярка 12/Натура 2000 6 257 лева, които да бъдат прихванати от бъдещи плащания и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че в изпълнение на указанията на съда, дадени в предходно съдебно производство, ДФ Земеделие е предприел действия по изясняване на фактическите обстоятелства по спора като е поискал допълнителна информация от Министерството на земеделието за регистрираните основания за ползване на земеделските земи от бенефициера за кампания 2020 г. МЗХГ е потвърдило, че няма промяна относно изразената позиция в писмо изх. 66-2981 от 09.06.2020 г. на заместник министъра на земеделието, че липсва правно основание за ползването на процесните земеделски земи. Касаторът поддържа, че ДФ Земеделие действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да се съобрази с данните за регистрирани правни основания за ползване на земеделските земи от земеделския стопанин, поради което съдът неправилно е приел, че не е изпълнил задълженията си по чл. 41, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и издаденото уведомително писмо страда от възприетите в решението пороци по чл. 146 АПК. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба СД Къчеви М.Н, С-ИЕ, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: СД Къчеви М.Н, С-ИЕ, регистриран земеделски производител, е подало на 09.05.2020 г. общо заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, с вх. рег. 19287072, УИН 20.27.0520/29536 за кампания 2020 г. На 15.05.2020 г., 29.05.2020 г. и 05.06.2020 г. е подал заявления за корекция на подаденото заявление. Съгласно данните в подаденото заявление дружество е заявило за подпомагане за кампания 2020 г. по схеми и мерки за директни плащания 77 бр. парцели в землищата на с. Блатец, с. Калояново и с. Тополчане, община Сливен, с обща площ 159,59 ха. На всяко от подадените коригиращи заявления била извършена автоматична проверка на подадените данни, за което са съставени протоколи, подписани от представляващ оспорващия. Във всеки от протоколите е посочена като вид грешка, че заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание (слой "правно основание за ОПФ/ДПФ-ПЗП) с площ 103,31 ха. Оспорващият е удостоверил с подписа си, че е запознат с резултатите от автоматичните проверки. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020 с изх. 02-200-2600/2475 от 10.03.2022 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020, като за декларираните за подпомагане площи по Подмярка 13. 1/НР 1, по СЕПП и по Мярка12/Натура 2000 не са оторизирани исканите суми и е отказано подпомагане, по мярка СПП, по ЗДП и по Възстановяване от ФД исканите суми са частично оторизирани, определени са съответните намаления и са наложени санкции за бъдещ период. Уведомителното писмо е обжалвано от земеделския производител пред съда. С влязло в сила решение 64 от 15.03.2023 г. по адм. дело 277/2022 г. АС Сливен е отменил обжалвания акт и върнал преписката за ново произнасяне по съображения, че според данните по делото и експертното заключение жалбоподателят разполага с правно основание за заявените земеделски земи за подпомагане, като в уведомителното писмо не са изложени мотиви, от които да е ясно по какви съображения органът е приел, че са налице основания по чл. 37м, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да откаже подпомагане. След връщане на преписката на административния орган, в изпълнение на дадените указания от съда, заместник изпълнителният директор на ДФЗ с писмо 02-200-2600/08.09.2023 г. е поискал от директора на дирекция Поземлени отношения и комасация при Министерство на земеделието и храните допълнителна информация за регистрираните правни основания за ползване от бенефициера за кампания 2020 г. С писмо изх. 10-762/23.10.2023 г. директорът на дирекция "Поземлени отношения и комасация" при Министерство на земеделието и храните е отговорил, че във връзка с постъпило чрез Областна дирекция "Земеделие" Сливен в МЗХГ възражение от управителя на СД "Къчеви - МН и с-ие" с вх. 66-2981/22.05.2020 г. срещу генерирана грешка в ИСАК при стартиране на "автоматични проверки", след извършената проверка на изложения проблем относно правните основания за ползване на площи с начин на трайно ползване "пасища, мери и ливади" от държавния поземлен фонд, е отговорено с писмо изх. 66-2981/09.06.2020 г., като към момента няма нови данни от БАБХ, които да налагат корекции на правните основания на бенефициента СД "Къчеви - МН и с-ие" за кампания 2020 г. Към отговора е приложено писмо изх. 66-2981/09.06.2020 г., с което управителят на СД "Къчеви - МН и с-ие" е уведомен от заместник министъра на земеделието, храните и горите, че съгласно чл. 41, ал. 3 ЗПЗП към 31 май на съответната календарна година земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане трябва да са на разположение на земеделските стопани, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на ЗСПЗЗ. В протокол за проверка на ползвателите на земи от ДПФ, изготвен от комисия, назначена от директора на ОД "Земеделие" Сливен с дата 12.03.2020 г. е вписано, че са проверени данните в информационната система на БАБХ. При проверка в официалната справка за всички регистрирани към 1 февруари 2020 г. в ИИС на БАБХ и публикувана на интернет страницата на агенцията, в изпълнение на чл. 37м, ал. 3 ЗСПЗЗ не се извеждат данни за наличие на пасищни селскостопански животни, които се отглеждат постоянно в регистриран животновъден обект за СД "Къчеви - МН и с-ие" към 01.02.2020 г. Съгласно справката за отглеждани животни и наети ПМЛ за проверяваното дружество не са намерени данни за отглеждани животни. При проверка в "Справка за животни в ОЕЗ"(обект с епизоотично значение) към 01.02.2020 г. в средата за междурегистров обмен обаче е видно, че притежаваните от дружеството животни се намират в обект 3553790017 (стар 8881-0022), пасище с. Калояново. В писмото е посочено, че официалната справка, изготвена от БАБХ е съобразена с определението "животновъден обект" по см. на § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ. При направената справка в ИСАК е видно, че имотите с начин на трайно ползване "пасища, мери и ливади" са заредени коректно, съгласно предаденото правно основание, т. е. информацията за отразените в регистрите на общинската служба по земеделие правни основания за ползваните от "Къчеви - МН и с-ие" земеделски земи са предадени от МЗХГ на Разплащателната агенция по реда на чл. 41, ал. 5 ЗПЗП. Във връзка с посочените норми в заявлението на дружеството се генерира съответно грешка за заявени площи, надвишаващи допустимата площ за слой ОПФ/ДПФ-ПЗП. В обжалваното уведомително писмо административният орган е посочил, че същото се издава във връзка с влязло в сила решение 64 от 15.03.2023 г. по адм. дело 277/2022 г. на АС Сливен и съдържа само относимите и приложими таблици (информация) по заявените схеми и мерки за подпомагане, базирани на площ в заявлението за подпомагане. В табличен вид в акта са посочени 30 земеделски парцела с вписани декларирана площ, площ на парцела след извършени административни проверки, разлика между декларираната и установената площ, като в колона 10 е посочена причина за недопустимост на площите 1*, която е уточнена като: "Недопустима площ, за която кандидатът няма регистрирани правни основания". В поясненията към колона 10 относно визираното основание за недопустимост административният орган е цитирал посочените по-горе писма от МЗХГ и препратил към изложените в тях обстоятелства. Въз основа на тези констатации органът е отказал подпомагане по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ и е наложил санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Съдът е назначил и приел заключението на експертите, изготвили съдебно-техническата експертиза, като обективно и компетентно. Въз основа на експертното заключение и поясненията на вещите лица в съдебно заседание, съдът е приел, че за кампания 2020 г. дружеството е заявило за подпомагане площи като пасища, мери и ливади с обща площ 159,59 ха, която се явява сбор от площите на общо 77 парцела, разположени в землищата на селата Калояново, Блатец и Тополчане, разпределени както следва: с. Калояново 16 бр. парцели с обща площ 85,04 ха, с. Блатец 59 бр. парцели с обща площ 71,64 ха и с. Тополчане 2 бр. парцели с обща площ 2,91 ха. Представени са по адм. дело 277/2022 г. доказателства за правно основание за парцели с обща площ от 115,87 ха, като в табличен вид в експертизата са изброени договорите за наем за 28 парцела. Общо заявените за подпомагане по всички мерки за кампанията площи, за които по делото има представено правно основание са в размер на 205,2183 ха. За кампания 2020 г. в слоя "Площи, допустими за подпомагане" са включени 150,67 ха, а извън специализирания слой са останали площи в размер на 8,92 ха. Със Заповед РД-07-5/31.01.2020 г. на директора на ОД "Земеделие" Сливен, приложена по делото, е назначена комисия, която е извършила проверка по реда на чл. 37м ЗСПЗЗ, която е приключила с констатация, че дружеството покрива изискванията на чл. 37м ЗСПЗЗ. Експертите са посочили, че дружеството притежава 3 бр. животновъдни обекти: 8880-0606, находящ се в землището на с. Тополчане, с начин на трайно ползване стопански двор, 8878-0365 в с. Блатец, с начин на трайно ползване стопански двор и пасище и 8881-0022, находящ се в землището на с. Калояново с начин на трайно ползване нива. Ползването на обектите е целогодишно, за всички заявени парцели съществува правно основание договори за наем, за покупка, нотариални актове за придобиване, които са представени по делото. Животновъдният обект в с. Калояново е имот с НТП нива в кадастъра. По отношение на ревизиите по чл. 37м ЗСПЗЗ вещите лица са посочили, че не е установено да има прекратяване на договори или констатации в такава насока. По делото е приложено писмо с изх. СН-742/02.02.2024 г. на ОДБХ Сливен, с което са представени Удостоверение за регистрация на животновъден обект 2346/13.12.2018 г., описан като пасище за ДПЖ в с. Калояново с рег. 8881-0022, както и справка за наличните животни в ОЕЗ към 01.02.2020 г., извършена от ИИС на БАБХ, а именно: 543 бр. овце и 20 бр. коне. При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание. Съдът е намерил, че по отношение на някои от мерките са изложени и мотиви съобразно указанията, дадени в отменителното съдебно решение, цитирано по-горе. Съдът е приел, че формулираните фактически и правни основания в уведомителното писмо не са достатъчни за осъществяване на съдебен контрол, доколкото изразеното властническо волеизявление от издателя на акта е общо, неясно, без необходимата конкретика, а съставляващите административна преписка по издаване на акта писмени доказателства не внасят никаква яснота относно волята на административния орган. Поради това съдът е приел, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява основание по чл. 146, т. 2 АПК за отмяната му. Съдът е обсъдил също реда за проверка на заявлението за подпомагане, предвиден в чл. 41, ал. 5 9 ЗПЗП и е приел, че по отношение на заявените земеделски площи са спазени изискванията по чл. 41, ал. 3 и 4 ЗПЗП като правните основания са регистрирани по предвидения ред в Общинската служба по земеделие Сливен в информационната програма Ферма. Съдът е посочил, че въпреки наличието на тези данни и при отсъствие на някое от основанията по чл. 41, ал. 4 ЗПЗП, за част от земеделските парцели в уведомителното писмо е прието, че липсва правно основание, като от обстоятелствената част на акта не е ясно как точно са определени наддекларираните площи общо в размер на 103,33 ха. На следващо място съдът е изложил съображения, че Разплащателната агенция е следвало да извърши проверка по чл. 41, ал. 7 ЗПЗП на данните от заявлението за подпомагане с данните по чл. 41, ал. 5 ЗПЗП за спазване на изискванията по ал. 3 и 4. Съдът е приел, че без да е изпълнена процедурата по чл. 41, ал. 8 ЗПЗП, при която, когато при проверката по ал. 7 се установят заявени без правно основание за ползване земеделски земи, Разплащателната агенция следва да извърши географско определяне на площта и местоположението им, Разплащателната агенция е отказала на основание чл. 41, ал. 9 ЗПЗП финансово подпомагане и наложила санкции за бъдещ период по заявените схеми и мерки от земеделския производител. Съдът е отбелязал, че ответникът е възприел безкритично представеното от МЗХ писмо изх. 66-2981/09.06.2020 г., в което по повод генерираната в ИСАК грешка при подаване на заявлението, заместник-министър на земеделието, храните и горите е уведомил СД "Къчеви - МН и с-ие", че при проверка в официална справка на БАБХ в изпълнение на чл. 37м, ал. 3 ЗСПЗЗ не се извеждат данни за наличие на пасищни селскостопански животни, които се отглеждат постоянно в регистриран животновъден обект за дружеството към 01.02.2020 г., а едновременно с това в писмото се сочи, че в "Справка за животни в ОЕЗ" към 01.02.2020 г. притежаваните от СД "Къчеви - МН и с-ие" животни се намират в обект 3553790017 (стар 8881-0022), пасище с. Калояново. Посочил е, че наличието на такъв обект и дребни преживни животни се установява от доказателствата, представени от БАБХ в хода на съдебното производство и приетата съдебна експертиза. Същевременно съдържанието на цитираното писмо не внася повече яснота относно изключването на части от заявените с регистрирано правно основание парцели от финансово подпомагане. В заключение съдът е приел, че от приобщените по адм. дело 277/2022 г. документи от ОДБХ Сливен, ОД "Земеделие" Сливен, ОСЗ Сливен и Община Сливен се установява, че дружеството има регистриран и отговарящ на нормативните изисквания животновъден обект в с. Калояново, а при извършените по реда на чл. 37м ЗСПЗЗ проверки не са установени нарушения, водещи до прекратяване или изменение на договорите за наем, сключени със СД "Къчеви - МН и с-ие". Така мотивиран съдът е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Съдът е установил релевантните фактически обстоятелства по спора и след подробен и коректен анализ на доказателствения материал е достигнал до правилни изводи за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Изложените обстоятелства за отказаната оторизация и наложените намаления и санкции по заявлението на земеделския производител не кореспондират със събрания доказателствен материал по делото. По адм. дело 277/2022 г. на АС Сливен е приложено писмо вх. 01-4000/432 от 03.11.2020 г. на заместник министър на земеделието, цитирано в обжалваното уведомително писмо, в което е посочено, че във връзка с предоставени данни от ДФ Земеделие от проверката, извършена съгласно чл. 41, ал. 7 и 8 ЗПЗП, след обработка и преглед на информацията в базата данни на МЗХГ за регистрирани правни основания за ползване на земеделските земи, включително постъпилите допълнителни данни, се предоставят данни за окончателния размер на регистрираните правни основания за земеделските земи за съответните земеделски парцели, подадени с писмо рег. 01-0400 от 10.07.2020 г. (не е приложено по делото). Информацията към писмо вх. 01-4000/432 от 03.11.2020 г. е в табличен вид, с посочен УИН на земеделския производител, номера на парцелите, декларираната площ и приетите площи с правно основание и такива без правно основание. След получаване на справката е издадено уведомителното писмо, отменено с влязло в сила решение по адм. дело 277/2022 г. на АС Сливен. В уведомителното писмо, предмет на настоящото първоинстанционно производство, касаторът отново се е позовал на тези данни, т. к. в писменото становище с изх. 10-762/23.10.2023 г. на директора на дирекция "Поземлени отношения и комасация" при МЗХ е посочено, че няма нови данни от БАБХ, които налагат корекция в правните основания на бенефициента. От приложената в табличен вид информация към писмо вх. 01-4000/432 от 03.11.2020 г. е видно, че за земеделския производител с УИН 601486 са посочени общо 77 бр. декларирани парцели, като в справката са включени и земеделски площи на земеделски производители с различен УИН. Според експертните заключения общата площ на заявените 77 бр. парцели е 159,59 ха, от които 8,92 ха са извън слоя ПДП. Приети за недопустими поради липса на регистрирано правно основание са 103,33 ха. В цитираното писмо вх. 01-4000/432 от 03.11.2020 г. на заместник министър на земеделието не са посочени фактически и правни обстоятелства, поради които е прието, че тези площи са без регистрирано правно основание. Такива не могат да бъдат изведени и от останалите писмени доказателства по преписката, с изключение на изложеното в писмо изх. 66-2981 от 09.06.2020 г., което е адресирано до земеделския производител. В писмо изх. 11-483/20.12.2023 г. на директора на дирекция Поземлени отношения и комасации, изпратено до първоинстанционния съд, са посочени данни за регистрираните в ОСЗ Сливен правни основания от СД Къчеви МН и С-ИЕ, предадени от Областна дирекция Земеделие Сливен към МЗ. В тази насока са и констатациите в експертното заключение, съгласно които не е установено да има прекратяване на договори за ползване на земеделски площи в резултат на проверките по чл. 37м ЗСПЗЗ. Поради това съдът правилно е приел, че ДФ Земеделие е следвало да изясни по реда на проверката по чл. 41, ал. 7 и 8 ЗПЗП и посочи в акта си по чл. 41, ал. 9 ЗПЗП защо приема, че част от заявените земеделските парцели преобладаващо с целите си площи, а за други за част от площта, са без регистрирано правно основание. Визираното фактическо и правно основание в писмения отговор до земеделския производител - § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ отнесено към доказателствения материал по делото не дава отговор на спорните въпроси. На първо място трябва да се посочи, че административният орган никъде в писмените документи по преписката, с изключение на кореспонденцията с дружеството, не се е позовал на разпоредбата на § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ. На следващо място, правилото на § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ не може да разглежда като основание да се откаже подпомагане на земеделския производител, без изобщо да бъде анализирано правното значение и приложението му на плоскостта на останалите релевантни към казуса фактически установявания и правни разпоредби относно спора били ли са на разположение на земеделския стопанин процесните земеделски площи към 31.05.2020 г., което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, (в приложимата редакция обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм, по реда и условията на чл. 37, ал. 2 12. Съгласно чл. 37м, ал. 1 3 ЗСПЗЗ кметът на община, съответно директорът на областна дирекция "Земеделие", ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Спазването на условията по ал. 1 се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: 1. животновъдни обекти; 2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Справката по ал. 2 се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията. В чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ е предвидено, че когато при извършването на проверките се установи, че: 1. в животновъдния обект броят на регистрираните пасищни селскостопански животни е с над 30 на сто по-малък от броя им към сключването на договорите за наем или аренда, договорите се изменят, като площта се определя в съответствие с процентното намаление на броя на животните; 2. в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие"; 3. е настъпила промяна на условията по чл. 37и, ал. 1, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие"; 4. е заличена регистрацията на животновъдния обект в съответното землище, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие". Правилно съдът е констатирал, че земеделският производител има три регистрирани животновъдни обекта по чл. 137 ЗВД. При резултатите от автоматични проверки е отчетена грешка, която се отнася към животновъден обект в с. Тополчане с рег. 8880-0606, с начин на трайно ползване стопански двор. В писмения отговор до земеделския производител е застъпено становището, че животновъден обект с рег. 8881-0022, находящ се в с. Калояново не отговаря на изискванията по § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ. Съгласно експертното заключение ползването на животновъдните обекти е целогодишно, като животновъден обект 8881-0022 в землището на с. Калояново е с начин на трайно ползване нива. Установено е също, че е наблюдавано едно движение на отглежданите 543бр. животни между животновъдните обекти, но към 01.02.2020 г. те са се намирали в животновъден обект с рег. 8881-0022, находящ се в с. Калояново, което обстоятелство не инидикира, че животновъдният обект има временен характер. Същевременно начинът на трайно ползване на земеделските площи се определя в Системата за идентификация на земеделските парцели, съгласно чл. 33, ал. 1 4 ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерство на земеделието, но този въпрос не е обсъждан. Във връзка с официалната справка за всички животновъдни обекти, регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ по чл. 37м, ал. 2 ЗСПЗЗ неизяснени са останали обстоятелствата дали животновъдните обекти са селектирани по критериите на § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 51, ал. 1 и 3 ЗВД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137. В чл. 37м, ал. 2 ЗСПЗЗ се казва, че официалната справка съдържа данни за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година регистрирани животновъдни обекти в ИИС на БАБХ. Българската агенция по безопасност на храните поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти по см. на § 1, т. 36 ДР на ЗВД. Информацията за налични животни в ОЕЗ към 01.02.2020, представлява извадка от интегрираната информационна система на БАБХ, от която е видно, че във въпросната система към посочената дата са били налични процесните животни и са се намирали в регистриран животновъден обект по чл. 137 ЗВД. Съгласно чл. 37м, ал. 5 договорите за наем или аренда не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Съдът правилно е отбелязал, че по делото не са събрани доказателства за изпълнение на някоя от посочените хипотези в чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 41, ал. 4 ЗПЗП, в приложимата редакция, правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието, храните и горите. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5. Регистриране на правното основание не се извършва, когато ползвателят на земеделските земи има задължение по чл. 34, ал. 6, чл.37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Министерството на земеделието, храните и горите извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. При извършената проверка по чл. 37м, ал. 2 ЗСПЗЗ не са установени обстоятелства, при които договорите за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП и не са предприети действия по прекратяването им от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция Земеделие. Не е установено общинската служба по земеделие да е предприела действия по отписването им по реда на чл. 37м, ал. 6 ЗСПЗЗ. В адресираното до съда писмо изх. РД-12-02-1133-2/18.01.2023 г. от МЗХ са посочени данни за земеделските площи с регистрирани правни основания, подадени от Областна дирекция Земеделие Сливен на 03.04.2020 г. за 1682,27 дка; на 30.04.2020 г. за 49,37 дка; на 01.06.2020 г. за 2,77 дка. При това положение, неясно е останало каква точно информация Областна дирекция Земеделие Сливен е предоставила на Министерството на земеделието във връзка със спорните въпроси по казуса и на какво основание Разплащателната агенция е приела, че липсва регистрирано правно основание за заявените земеделски площи. Разплащателната агенция е била длъжна при проверка на спорните факти да съобрази реда за установяване изпълнението на изискването по чл. 41, ал. 3 ЗПЗП и да изложи мотиви защо приема, че не е налице правно основание за ползване на земеделските земи, заявени за подпомагане, за които е установено, че са регистрирани в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието, до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, и при проверките по чл. 37м ЗСПЗЗ не са установени основания за прекратяването им, за да приложи разпоредбата на чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ във вр. чл. 41, ал. 8 ЗПЗП. Съгласно чл. 30, ал. 2, 3 и 5 ЗПЗП, в приложимата редакция, Интегрираната система за администриране и контрол се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол; 5. електронна база данни; 6. система за електронни услуги. Електронната база данни по ал. 2, т. 5 включва данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 и от външни бази данни. Разплащателната агенция обединява данните от системите по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 в цифров вид в интегрирана информационна система и създава и поддържа системни връзки с външни регистри. Предвид установения ред за проверка на заявленията за подпомагане в чл. 41, ал. 6, 7 и 8 ЗПЗП и с оглед правомощията на Разплащателната агенция по създаване и поддържане на ИСАК, съгласно чл. 30 ЗПЗП, доводите в касационната жалба, че ДФ Земеделие действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с правомощия да извърши проверка на данните, относими към заявлението за подпомагане на земеделския производител не намират опора в нормативната уредба и не следва да се кредитират. Касационният жалбоподател притежава необходимите правомощия и информационен ресурс да отговори на спорните въпроси по казуса и изложи конкретни и точни мотиви в административния акт при новото разглеждане на заявлението за подпомагане, подадено от касационния ответник за кампания 2020 г., при съобразяване с дадените указания от съда по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, ДФ Земеделие следва да заплати на ответното дружество СД Къчеви М.Н, С-ИЕ направените разноски за касационната инстанция в размер на 6400лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е мотивирано с конкретни доводи. Предвид фактическата и правна сложност на казуса, заявения материален интерес по спора и обема на осъществената правна защита, касационната инстанция намира, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, което е съобразено с чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2014 година. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,