Решение № 357 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5504/2020 г.

Решение № 357 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5504/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Уникредит Булбанк" АД, с ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление в гр. София, р-н "Възраждане", пл. "Света Неделя" № 7, чрез адв. Х. Копаранов – Софийска адвокатска колегия (САК), преупълномощен от Адвокатско дружество "Попов, Арнаудов и партньори", с адрес за кореспонденция: гр. София, пл. "Света Неделя" № 4, против решение № 925 от 14.02.2020 г. по адм. дело № 14332/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 861/22.10.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че производството по оспорване на наказателното постановление, с което на дружеството е наложена санкция за извършването на нелоялна търговска практика, е преюдициално спрямо настоящото, т. к. и двете почиват на едни и същи факти и обстоятелства, установени с един и същ констативен протокол, и защото установяването нарушението е възможно и допустимо единствено по реда на ЗАНН, поради което първостепенният съд неправилно не е постановил спирането на производството до разрешаването на въпроса по отношение на административно-наказателната отговорност. Това нарушение според касатора е довело и до произнасяне при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че съдът неправилно не е събрал доказателства по отношение на измерителя, релевантен за установяването на нарушението, а именно – "средния потребител" по смисъла на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), и освен това, в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и европейското законодателство, не е съобразил значението му. Твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, доколкото моментът, в който потребителят обичайно формира решението си за сключване на сделка, противно на възприетото от съда, не е непосредствено след като той е изгледал рекламата, а настъпва след процес по допълнително информиране. Мотивира становище, че информацията относно кредитодателя не е "съществена", а освен това, кредитите се предоставят от "Уникредит Булбанк" АД, доколкото е едноличен собственик на капитала на "УниКредит Булбанк Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, поради което не би могла да окаже влияние върху вземането на решение за използване на услугата. Излага още, че доколкото нарушението е преустановено много преди издаването на заповедта, същата е без предмет. Намира за нарушение и непосочването на срок в заповедта. Претендира разноски по списък.

Ответникът по касационната жалба - Председателят на КЗП, не депозира становище в предоставения му за това срок. В открито съдебно заседание по делото се представлява от юрк. Е. Ахмед. Излага становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски за процесуално представително пред касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "УниКредит Булбанк" АД, срещу заповед № 861/22.10.2019 г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68е, ал. 2, предложение второ ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на нейната администрация и решение на КЗП, съгласно протокол № 18/29.08.2019 г., на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска, а именно: да предоставя на потребителите чрез рекламни послания противоречива, двусмислена и поради това заблуждаваща информация, че предлага потребителски кредити в качеството си на банка, а в действителност кредитите, които се рекламират от банката, се предоставят от друго юридическо лице, а именно: "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното:

Във връзка с подадена до КЗП потребителска жалба с вх. № В-03-596/12.03.2019 г. срещу "УниКредит Булбанк" АД, от служители на Комисията – Районно поделение гр. Варна, е извършена проверка в обект на "Уникредит Булбанк" АД в град Шумен, за което е съставен констативен протокол (КП) № К-2669972/21.03.2019 г., връчен надлежно на представител на дружеството.

В хода на проверката е установено, че сметката на потребителката, подала жалбата до КЗП, е блокирана и по тази причина банката е отказала поисканото предсрочно погасяване на открития на нейно име в "Уникредит Булбанк" АД, на 10.12.2004 г., ипотечен кредит. В тази връзка КЗП е изискала представянето на документите по сключения кредит. С постъпило в КЗП на 8.04.2019 г. становище, изходящо от представител на банката, същата е уведомила КЗП, че потребителските кредити се отпускат от друга финансова институция, а именно - "УниКредит Булбанк Кънсултинг Файненсинг" ЕАД. По тази причина документите следва да се изискат от нея.

На 14.05.2019 г. КЗП е извършила проверка на сайта на "УниКредит Булбанк" АД във връзка с излъчвани рекламни клипове за предоставяне на потребителски кредити в националния ефир. Съставен е протокол протокол № К-2670029, от съдържанието на който се установява, че при опит да бъде отворен сайтът на предлагащото потребителските кредити дружество - "УниКредит Булбанк Кънсултинг Файненсинг" ЕАД, се отваря този на "УниКредит Булбанк" АД.

На 5.07.2019 г. с нарочно писмо, адресирано до "Нова Броудкастинг груп" АД и "БТВ Медия груп" ЕАД, КЗП е изискала информация относно излъчваните рекламни клипове на "УниКредит Булбанк" АД. От предоставените от двете дружества данни се установява, че рекламодател е "УниКредит Булбанк" АД, клиповете са излъчвани през май 2019 г. по Нова TV и каналите от същата група и през март-юни 2019 г. по БТВ и каналите от тази група. Съдържанието на рекламата е приложено на 2 бр. дискове и не се оспорва от жалбоподателя.

На базата на извършената проверка и събраните в хода на същата доказателства е съставена докладна записка № 02-833 от 27.08.2019 г. на главния директор на Главна дирекция (ГД) "Контрол на пазара" към КЗП, в която е застъпено становище за наличие на нелоялна търговска практика. Същата е разгледана с т. 4 от протокол № 18/29.08.2019 г. на КЗП. Взето е решение, въз основа на което е издаден и оспореният акт. От административния орган е възприето, че цялостното възприемане на рекламата – визуално, слухово, емоционално и с оглед съдържащата се в нея информация, създава противоречива и заблуждаваща представа у потребителя, чрез двусмислено послание, че кредитът се предоставя от банката, а всъщност това не е така. Уточняващият надпис в края на рекламата подсилва усещането за обърканост.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 5.11.2019 г.

На 7.11.2019 г. е извършена повторна проверка на сайта на "Уникредит Булбанк" АД, за което е съставен КП № К-2665904. Установено е, че липсва промяна в начина, по който на сайта е предоставена информацията за потребителските кредити.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че актът е издаден от компетентен по силата на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП административен орган. При издаването му е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но то не е съществено, поради което не засяга цялостната му законосъобразност. При анализ на приложимите законови разпоредби е установил съответствие с материалния закон, т. к. информацията относно лицето, което в действителност предоставя кредита, е от съществено значение за потребителя, и доколкото от излъчваната реклама не става ясна разликата между предоставянето на кредита от банката и сключването на договора с небанковата финансова институция, то следва, че е осъществена нелоялна търговска практика.

По изложените съображения, АССГ е отхвърлил жалбата на "УниКредит Булбанк" АД срещу оспорения индивидуален административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) и не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорните въпроси са няколко групи:

1. "Съществена" ли е информацията относно лицето, което в действителност ще предостави кредита на потребителя? В този смисъл – ако беше представена по начин, че за потребителя да става ясно, че договорът за кредит ще бъде сключен не с "УниКредит Булбанк" АД, а с "УниКредит Булбанк Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, щеше ли решението му да бъде различно? Създава ли се впечатление от цялостното възприемане на рекламата, че кредитът се предоставя от "УниКредит Булбанк" АД?

2. Какъв е характерът на понятието "среден потребител"? За изясняването на съдържанието му необходимо ли е събирането на доказателства или то е с чисто правен характер?

3. Към кой момент се формира решението за сключване на сделка от страна на потребителя, с оглед конкретиката на настоящия казус?

4. Явява ли се с преюдициално значение спрямо настоящото производство спорът по отношение на издаденото на "Уникредит Булбанк" АД във връзка с установената нелоялна търговска практика наказателно постановление? Длъжен ли е съдът да съобрази установените от съда в административно-наказателното производство факти или може сам да извърши такова установяване?

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава Четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговската практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики, а според предписанието на чл. 68в ЗЗП императивно се забранява използването на такива.

Критериите за преценка дали една практика е "заблуждаваща", се съдържат в чл. 68д – чл. 68ж от разглеждания специален закон. С тези текстове от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО/Директивата).

Тъй като в оспорения индивидуален административен акт нарушението е квалифицирано по чл. 68е, ал. 2, предложение второ ЗЗП, то предмет на съдебна преценка ще бъде именно фактическият състав на тази разпоредба и подвеждането на установената фактическа обстановка под хипотезата й.

Преди всичко, настоящата инстанция намира за необходимо да уточни, че "заблуждаващата търговска практика" по смисъла на чл. 68е ЗЗП е отделна хипотеза, различна от общата по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Този извод следва от логиката на националното ни законодателство, съдържащо се в ЗЗП, и на възпроизвежданото от него европейското право. При сравнителен анализ на разпоредбите на чл. 68г, ал. 1 и ал. 4 ЗОП се установява, че 68г, ал. 1 е дефинитивна, обща норма, която въвежда понятието за нелоялна търговска практика. От своя страна, ал. 4 на чл. 68г с. з. изрично постановява, че нелоялни са "заблуждаващите" и "агресивните" търговски практики. Точно такъв законодателен подход е възприет и в Директива 2005/29/ЕО. Нормата на чл. 5, § 2 дефинира нелоялната търговска практика, също както разпоредбата от националното ни законодателство (чл. 68г, ал. 1 ЗЗП), а § 4 от същата постановява, че търговските практики са нелоялни, когато за заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни съгласно членове 8 и 9 от Директивата. Следователно при извод за наличие на заблуждаваща, респ. агресивна търговска практика, същата се счита за нелоялна ex lege, поради което не е необходимо да бъдат установявани елементите от фактическия състав на общата норма по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, респ. чл. 5, § 1 Директива 2005/29/ЕО. В този смисъл е и еднопосочната практика на Върховния административен съд (виж например решение № 6358 от 1.06.2015 г., постановено по адм. дело № 7825/2014 г., на Върховния административен съд, VII отделение) и на Съда на Европейския съюз (виж например CHS Tour Services, C-435/11, EU: C: 2013: 574, т. 48 и цитираната там практика).

Съгласно чл. 68е, ал. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител, в зависимост от ситуацията, за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Според алинея 2, предложение второ от същата разпоредба, заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване и имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация или я представя по неясен, неразбираем или двусмислен начин и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Най-сетне, на основание чл. 68е, ал. 4 ЗЗП за съществена се смята, освен ако не е очевидна, информацията за основните характеристики на стоката или услугата; цената с включени в нея всички данъци или начинът, по който е изчислена, вал. всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати - информацията за наличието на това право.

Следователно елементите от фактическия състав на "заблуждаващата" търговска практика са посочени в ал. 1 на чл. 68е ЗЗП и са следните: 1. наличие на "търговка практика"; 2. липса на предоставена от търговеца "съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение; 3. тази липса да е довела или да може да доведе до вземането на решение, което средният потребител не би взел без използването на тази практика. В доразвитие на тази разпоредба, в ал. 2, предложение второ от с. з. е регламентиран и специфичният начин, по който може да бъде извършено деянието, водещо до "заблуждаваща търговска практика", а именно – чрез премълчаване, "съществената информация" по смисъла на ал. 1 да е предоставена по неясен, неразбираем или двусмислен начин.

Безспорно е, че в конкретния случай е приложена търговска практика. Съгласно § 13, т. 23 ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока. От представените по делото доказателства се установява безспорно, че за периодите март-юни и съответно май 2019 г. "УниКредит Булбанк" АД е извършвало рекламна дейност – чрез излъчване по национален ефир на каналите в групата на "Нова Броудкастинг груп" АД и "БТВ Медия груп" ЕАД на рекламен клип, съдържащ информация за предоставяне на потребителски кредит. Последната безспорно е насочена към потребителите и има за цел убеждаването им да предприемат едно или друго поведение в следствие на възприемането й по начина, по който е представена. По тези съображения извършената рекламна дейност представлява "търговска практика", т. к. съдържа всички нейни елементи. Рекламната дейност неведнъж е възприемана в практиката на Върховния административен съд и от Съда на ЕС като действие по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, респ. като търговска практика. (виж например: решение № 10052 от 28.07.2017 г. по адм. дело № 5815/2016 г., на VІІ отделение на Върховния административен съд, дело C-146/16: Решение на Съда (десети състав) от 30 март 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Allemagne) — Verband Sozialer Wettbewerb eV/DHL Paket GmbH).

Вторият елемент от фактическия състав на чл. 68е, ал. 2, предложение второ ЗЗП, а именно – липса на предоставена от търговеца съществена информация, изисква анализ досежно възможната характеристика на информацията относно кредитодателя като "съществена".

Нормата на чл. 68е, ал. 4 ЗЗП изчерпателно изброява случаите, в които информацията се смята за съществена, а в т. 4 е посочена именно тази, касаеща търговеца – името и постоянния адрес на физическите лица, респ. наименованието, адреса на управление на юридическите лица. Това законодателно решение е в съответствие с регламентацията на процесните обществени отношения в Директивата. (чл. 6, § 1, б. "е" от Директивата), където отново самоличността на търговеца е посочена като "съществена информация". В случая, видно от доказателствата по делото, самоличността на действителния търговец, който ще предоставя процесната услуга по потребителско кредитиране, е посочена и това обстоятелство е безспорно. Посочено е обаче и друго дружество. Спорен е въпросът дали у потребителя след възприемането на рекламния клип се създава объркване кое от двете дружества ще предостави в действителност средствата по рекламирания кредит и дали това объркване би могло да доведе до вземане от "средния потребител" на решение, различно от това, ако информацията не беше поднесена по този начин.

Правилен е изводът на АССГ, че рекламният клип на "УниКредит Булбанк" АД представя съдържащата се в него информация относно кредитодателя (търговеца) по неясен и двусмислен начин. Около средата на видеото (00: 18 до 00: 28 от същото), с големи букви, статично, е изписан словесният израз "Потребителски кредит от UniCredit Bulbank". В долния ъгъл бързо преминава със значително по-малък шрифт изречението "Всички потребителски договори за кредит се предоставят от "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, дъщерно дружество на "УниКредит Булбанк" ЕАД. Мъжки глас около средата на клипа казва: "Потребителски кредит от УниКредит Булбанк", а в края му: "Уникредит Булбанк – банка за важните неща". Посочен е и сайтът, на който може да се заяви кредитът, а именно – www. unicreditbulbank. bg. Следователно аудио и визуалните изображения създават цялостното впечатление, че кредитът се предоставя от банката "Уникредит Булбанк" АД, а не от посоченото в бързо преминаващото в долния край на рекламния клип дружество. По никакъв начин не е изрично уточнено, че банката единствено спомага за намирането на клиентите на кредитодателя. В този смисъл настоящата инстанция приема, че информацията относно търговеца, който ще предоставя в действителност кредитите, а именно – "УниКредит Булбанк Кънсултинг Файненсинг" ЕАД, е предоставена по неясен и двусмислен начин, което е довело до прикриването й. Съвсем възможно е потребителят да сметне, че средствата ще му бъдат предоставени от ползващата се с определена степен на репутация и известност в България "УниКредит Булбанк" АД.

Релевантният факт за наличието на последната предпоставка от фактическият състав на чл. 68е, ал. 2, предложение второ ЗЗП е вероятността "средният потребител" да вземе решение, което в случай, че не е била приложена тази практика, не би взел.

Противно на възраженията на касатора, "средният потребител" е обективно понятие, което попада в обхвата на правните изводи на съда и не подлежи на доказване. Видно от възприетото в практиката на Съда на Европейския съюз (виж например дело C-562/15: Решение на Съда (втори състав) от 8 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Paris — Франция) — Carrefour Hypermarchйs SAS/ITM Alimentaire International SASU, решения от 12 май 2011 г., Ving Sverige, C 122/10, EU: C: 2011: 299, т. 22, и от 26 октомври 2016 г., Canal Digital Danmark, C 611/14, EU: C: 2016: 800, т. 39) средният потребител е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчитат обществените, културните и лингвистичните фактори.

Бидейки сравнително наблюдателен обаче, "средният потребител" не би могъл във всички случаи да възприеме, че именно "УниКредит Булбанк Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, а не познатата му и изписана на две места с големи букви и звуково възпроизведена банка "УниКредит Булбанк" АД, действително ще предостави кредита. Ако прочете преминаващото в долната част и с дребен шрифт съобщение, потребителят действително ще създаде у себе си правилното впечатление, че средствата се предоставят от небанковата институция "УниКредит Булбанк Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Вероятността обаче това да се случи, предвид всички индивидуализиращи банката знаци, е малка. А ако бъде прочетена тази информация, объркването ще се засили още повече, т. к. за потребителя няма да стане ясно и това е логично, защо се изписва с големи букви и се възпроизвежда звуково името на банката, а не на кредитната институция, която току-що е прочел, че ще предостави кредита.

За потребителя е важно с кого сключва договора си. Това заключение се потвърждава и от факта, че информацията относно търговеца е "съществена". (арг.: чл. 68е, ал. 4 ЗЗП, чл. 6, § 1, б. "а-ж" Директивата). Двете дружества – "УниКредит Булбанк" АД и "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, се открояват със съществени различия помежду си. Едното е банка, другото е небанкова кредитна институция, едното, видно от вписванията в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), е с капитал 2 800 000 лева, а другото – 285 776 674 лева, едното е вписано през 1990 година, другото през 2006 година. Най-после, едното се откроява с известност сред потребителите в Република България, другото е по-непознато. Това следва пряко от репутацията на банката, която тя си е изградила през тези 30 години на съществуването си. По тези съображения следва извод, че за потребителя не е без значение дали ще сключи договор с "УниКредит Булбанк" АД или с "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Аргументът, че дружеството е притежавано изцяло от банката не променя това заключение. Най-малкото, този факт може да се промени многократно през времето на действие на договора за потребителски кредит чрез прехвърлянето на притежаваните от банката негови акции.

Ако потребителят е с ясното съзнание, че именно "УниКредит Булбанк" АД предоставя кредита, е съвсем възможно да вземе решение за сключването му. Обратното – ако по безспорен и недвусмислен начин му е предоставена информация, че договорът ще се сключи с "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, то е възможно да не формира такова решение, поради установените в полза на банката различия между двете дружества.

Несподелим е доводът на касатора, че потребителят формира решението си чак след като е получил информация от интернет сайта, посочен в рекламата, респ. след като са му разяснени условията по кредита в офиса, където ще бъде сключен договорът. Първо. Не всеки потребител има достъп до интернет и познания за боравене с него, а дори и тези, които имат и могат обективно да получат информацията, съдържаща се на сайта, не биха направили това задължително и във всеки случай след възприемане на рекламата, излъчена по телевизията. Второ. В общия случай средният потребител ще пристъпи към търсене на по-детайлна информация за условията на кредитите, в това число и посещаване на офис, където същите биват предоставяни, едва след като вече е взел търговско решение да се възползва от предлаганата услуга. Такова тълкуване е възприел Върховният административен съд при произнасянето си по идентични казуси. (виж например: решение № 6689 от 8.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2524/2015 г. на Върховния административен съд, VII отделение).

В допълнение към всичко изложено, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи още, че процесната фактическа обстановка попада и в приложното поле на т. 13 от приложение I към Директивата. Това приложение съгласно чл. 5, § 5 съдържа списък на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Този списък се прилага във всички държави-членки и може да бъде променян само чрез изменение на директивата. Т. 13 се отнася до рекламиране на продукт, сходен с продукт, произведен от конкретен производител, по начин, по който умишлено въвежда в заблуждение потребителя, като го подтиква да вярва, че продуктът е произведен от същия производител, когато това не е така. Макар в случая да става въпрос за услуга, а не продукт, разпоредбата се явява приложима. С рекламата потребителят е подтикнат да повярва, че ще му се предостави кредит на банката, а в действителност това няма да се случи, защото както стана ясно, потребителските кредити се предоставят от небанковата институция "УниКредит Булбанк Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Тъй като тази практика се счита за нелоялна ex lege, то следва, че на самостоятелно основание води до законосъобразност на извода на административния орган за наличие на нелоялна търговска практика.

Несподелим е и доводът на касатора, че заповедта е издадена при липсата на основание, доколкото нарушението е преустановено много преди това. Наред с характерния за принудителната административна мярка (ПАМ) преустановителен характер, същата има и превантивен такъв. Основната й цел е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява административно наказание. (арг: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Тя е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Ако деянието не е преустановено, принудителната административна мярка ще има и преустановително действие.

Тъй като процесната ПАМ има двояка функция – както да преустанови извършването на конкретната нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането й, то възражението, че преустановяването на деянието от отговорното лице лишава от предмет мярката, е неоснователно, т. к. по този начин се пропуска превантивното й действие. Именно в тази връзка следва да се посочи, че и липсата на посочен в заповедта срок не води до незаконосъобразността й. Записаното в нея "да не прилага нелоялна заблуждаваща практика" следва да се разбира като касаторът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на такава практика. Обвързването на разпореденото с конкретен срок би влязло в съществено противоречие с целта на закона да осигури защита на икономическите интереси на потребителя.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 68е, ал. 2, предложение второ ЗЗП. Липсата на посочената информация, която е съществена информация по смисъла на чл. 68е, ал. 4 във вр. с чл. чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 1 ЗЗП, респ. представянето й по двусмислен и неясен начин представлява заблуждаваща и в този смисъл нелоялна търговска практика, чието прилагане е забранено съобразно нормата на чл. 68в ЗЗП.

Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал решаващите си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на ангажираната доказателствена съвкупност, при вярно установена фактическа обстановка и приложение на относимите законови разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

По отношение на твърдението за наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК:

При произнасянето си съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Основният довод на касатора е свързан с наличието на краен съдебен акт по оспорването на издадено по отношение на "УниКредит Булбанк" АД наказателно постановление. В тази връзка следва да се посочи следното:

Решаването на спора по отношение на издаденото наказателно постановление не е с преюдициално значение спрямо настоящото производство. Представеното решение от 24.07.2020 г. на Районен съд – град Шумен и установяванията в него, в това число фактически и правни, са ирелевантни за предмета на настоящото дело. Двете производства – по издаване на наказателно постановление по реда на ЗАНН и по издаване на индивидуален административен акт по реда на Глава Четвърта, Раздел IV ЗЗП, са същностно различни. Разликата се състои както в предпоставките, при наличието на които се образуват и развиват двете производства, така и в компетентните за провеждането им органи и правните последици от приключването им. Макар с едно и също действие конкретно лице хипотетично да е осъществило и административно нарушение, и нелоялна търговска практика, обуславяща издаването на заповед по реда на ЗЗП, преценката на това действие от решаващия съд, разглеждащ делото по оспорване на наказателното постановление, не е обвързваща съда, разглеждащ това по реда на глава Четвърта Раздел IV ЗЗП. Още повече, че в настоящия случай спорът между страните не касае фактите, а правната им квалификация, поради което правните изводи на съда по отношение на предпоставките за ангажиране на административно-наказателната отговорност са абсолютно ирелевантни за решаване на настоящото дело.

Следователно, като е отхвърлил първоинстанционната жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 200, 00 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,