Решение № 193 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2013 г.

Решение № 193 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. Н. К. чрез адв. Е. Р. от АК П. против въззивно решение № 365/24.06.2013 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 635/2013 г. в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ. Излага доводи за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна В. В. П., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование "П. - В. П.", седалище [населено място] не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение в частта по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е допуснато с определение № 306/5.03.2014 г. за преценка допустимостта на иска и постановеното по него решение. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, взе предвид следното: И. К. е предявил против В. В. П., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование "П. - В. П.", седалище [населено място], иск за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 8/2012 г., както и за поправяне на основанието за уволнението, вписано в трудовата му книжка. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния районен съд, отхвърлил исковете. Установил, че К. работил като хлебопроизводител при едноличния търговец. Уволнен е дисциплинарно за следните нарушения - кражба или унищожаване на документи и неявяване на работа за периода 3.10.2012 г. - 26.10.2012 г. Прието е, че не са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин, че К. е унищожил или отнел липсващите у работодателя документи. Съдът установил, че второто от нарушенията е извършено от работника. Направен е извод, че последният е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което е достатъчно основание да му бъде наложено най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение. Поради този резултат, съдът отхвърлил и иска за поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. Решението в частта по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Искът за поправяне на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на работника не е за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. С него се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в трудовата книжка; налице е законно прекратяване на трудовото правоотношение, което не се оспорва от страните, но ищецът твърди, че фактическите обстоятелства сочат на друга правна квалификация, различна от отразената в документа. При основателност на иска, съдът с решението си предписва вписването на точното, правилно основание за уволнение. При предявен иск по чл. 344, ал. 1 КТ се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на уволнението. В този случай няма твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно. По настоящото дело - с оглед установеното относно иска по чл. 344, ал. 1 КТ, работодателят ще следва да заличи вписаното основание по т. 7 от чл. 190, ал. 1 КТ. При отказ на работодателя или при приключена ликвидация териториалната инспекция по труда извършва вписването в трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение (чл. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). За несвоевременно вписване работодателят носи имуществена отговорност по чл. 226 КТ, както и административнонаказателна отговорност съгласно чл. 414, ал. 1 КТ за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство. Както стана ясно, искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка основание - правна норма, за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, от една страна, ищецът оспорва законността на уволнението и иска отмяната му като незаконно, а от друга, счита, че работодателят би могъл да го уволни поради намаляване обема на работа и желае, поради това, като основание на уволнението му, в трудовата книжка, да бъде вписано - "чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ". Подобно искане също се явява недопустимо, защото на практика страната желае от съда да й прекрати трудовия договор на основание, което работодателят би могъл да стори, ако има желание. С иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не се установяват правните възможности, при които страните по трудовото правоотношение, едностранно или по взаимно съгласие, биха могли да прекратят трудовото правоотношение, а правната квалификация на действителното основанието (осъществените юридически факти), при които това е сторено. В случая, подобен спор не е налице и съдът недопустимо се е произнесъл по така предявения иск, квалифицирайки го по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. В тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,