Решение № 5150 от 16.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д "ОДОП" - София, против Решение 5189/02.08.2022 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 51 състав, постановено по адм. д. 1140 по описа за 2022 година на този съд. С решението е отменен по жалба на "МЕРИО" ЕООД РА Р - 22221021000634 - 091 - 001/28.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, в оспорената част, потвърдена с Решение 1930/20.12.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - София, относно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.11.2019 г. до м.05.2020 г. и от м.07.2020 г. до м.10.2020 година. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1090 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона; съдът игнорирал правилата за доказване в процеса; неправилно определил фактите; нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е изложил мотиви относно исканията и възраженията на страните. В КЖ подробно е описана фактическата обстановка и са конкретизирани оплакванията на касатора. В обобщение твърди, че не са събрани достатъчно доказателства за реалността на достаквите, защото същите не са кадрово, технически и материално обезпечени. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне жалбата срещу оспорената част на РА и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация - "МЕРИО" ЕООД я е оспорил с доводи, изложени в с.з. от адвокат - пълномощник. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. По делото е установено следното: Ревизионното производство е образувано със ЗВР Р - 22221021000534 - 020 - 001/04.02.2021 г., издадена от Х. Марков - началник сектор "Ревизии" с обхват: определяне на задължения по ЗДДС на "МЕРИО" ЕООД за данъчни периоди от 01.09.2019 г. до 31.10.2020 година. През ревизираните периоди дейността на дружеството е в осъществяване на услуги и дейности в областта на медии, реклама, култура, музика, видеозаснемане, видеомонтаж и обработка на видеопродукция, звукозапис, уебдизайн, продуцентска дейност и други. На "МЕРИО" ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са депозирани главна книга по сметки, оборотни ведомости, договор за наем с "ВИТОША ФЕШЪН" ЕООД, договор за счетоводно обслужване, справки, документи, съпътстващи доставките, получени от "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ МЕДИЯ" ЕООД, "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, "МАЙНДКРАЙМ" ООД, писмени обяснения за доставките. Връчено е и второ ИПДПОЗЛ, на което е отговорено с писмени обяснения. Направени са насрещни проверки на "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ МЕДИЯ" ЕООД, "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД. При ревизията е констатирано, че "МЕРИО" ЕООД е осъществявало облагаеми доставки за операторски услуги, отдаване под наем на снимачна техника и осветление, изработване на виедо филм и други услуги, получатели по които са: "НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП" ЕООД, "ИЗАБЕЛА ИНВЕСТ" ЕООД, "МИРАМАР ФИЛМ" ООД, "СМАЙЛ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД, "ЕФ ХИКС КАМЕРА" ООД, "МЕЖДИННА СТАНЦИЯ" ООД, "ФРЕШ ПРОДАКШЪН" ЕООД, като не е установено основание за корекции на данъчните основи и на начисления данък за извършените доставки в периодите, попадащи в обхвата на ревизията. С РА в оспорената част, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за периодите от м.11.2019 г. до м.05.2020 г. и от м.07.2020 г. до м.09.2020 г. общо в размер на 14250 лева по 13 броя фактури, издадени от "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, с предмет: "заснемване на предавания, заснемане реализация, заснемане събития". Дружеството е имало назначено лице на трудов договор на длъжност "мениджър ключови клиенти", без да е декларирало възнаграждения, изплатени по граждански договори. Събран е договор от 14.10.2019 г., сключен между "МЕРИО" ЕООД и "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, за извършване на услуги по виедозаснемане на аудио - визуално произведение, операторски услуги, заснемане на видеа, събития и ТВ формати, монтаж и други. Според приходните органи, обаче липсват доказателства за кадрова обезпеченост. С РА в оспорената част е отказано ПДК за м.10.2020 г. общо в размер на 2100 лева по две фактури, издадени от "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ МЕДИЯ" ЕООД с предмет: "заснемане на ТВ предаване и заснемане на ТВ сериал". Връчено е ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени писмени обяснения, договор от 16.09.2020 г. с "МЕРИО" ЕООД за заснемане на ТВ предаване и заснемане на ТВ сериал, фактури и приемо - предавателни протоколи, преводни нареждания за извършени разплащания. Приходните органи са анализирани договора от 03.08.2020 г., сключен между "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ МЕДИЯ" ЕООД и "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД за импортиране на видео материали, заснемане на ТВ сериали, ТВ предавания, монтаж, редакторски услуги, режисьорски услуги. Събрани са фактури и приемо - предавателни протоколи. "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ МЕДИЯ" ЕООД е декларирало, че услугите са осъществени от подизпълнителя "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД. И тук ПДК е отказано на основание чл.68, ал.1, чл.69, ал.1 ЗДДС вследствие недоказана кадрова обезпеченост. ОТ РЛ са изискани данни за сочените като оператори лица - В. Сивков, М. Димитров, П. Савов, до които са изпратени искания. В отговор трите лица са депозирали договори от 12.11.2019 г., сключени с "РЕКАВЪРИ ИНВЕСТ" АД, сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ до 14.12.2020 година. Приходните органи не са кредитирали данните от договорите, защото липсвала конкретика на заданието и декларации по чл.73 ЗДДФЛ. При така установената фактическа обстановка административният съд е направил извод за издаване на РА в оспорената част, от компетентен орган и в изискуемата форма. Същността на спора е по въпроса за реалността на доставките, като съдът е преценил, че събраните доказателства доказват тяхното действително осъществяване. Обсъдени са писмените документи, които си кореспондират взаимно. Освен това, се е позовал на приетото в Решение на СЕС от 22 юни 2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11 и в Решението на СЕС по дело С - 18/13 във връзка с материалната и персонална обезпеченост на доставчика, която не е предпоставка за отказ на ПДК. Касационната инстанция счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Административният съд се обосновал подробно с мотиви, които се възприемат и от касационната инстанция и към които тя препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Оплакванията на касатора за липсата на мотиви и за необсъждане на доказателства е неоснователно. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по делото за всеки доставчик поотделно, обсъдил е доказателствата и в тяхната съвкупност. Следва да се има предвид, че правото на данъчен кредит в случая е отказано на основание чл.68 и чл.69, които са относими към пряката доставка между РЛ и неговия доставчик. Освен това, по делото са събрани договори, приемо - предавателни протоколи и други документи във връзка с извършване на доставките. Установени са и лицата, които практически са осъществили услугите. Обстоятелството, че не са декларирани изплатени суми, не е от решаващо значение, т.к. е елемент на друг юридически състав. Физическите лица са обяснили този факт с устната уговорка, постигната с управителя на "МЕРИО" ЕООД. Не се оспорва наличието на резулта по сключените договори, видно е също така кои са последващите доставки. Във връзка с възлагане на услугите и тяхната конкретизация са събрани писмени документи - График "Събитие - видеоклип", График "ТВ сериал", График "ТВ предавания", График "Студио - Вертиго". Макар да става въпрос за частни документи, същите не са надлежно оспорени от противната страна, поради което съдът правилно е зачел доказателствената им стойност. Кадровата и материално - техническа обезпеченост принципно не е предвидена в закона като предпоставка за възникване и упражняване ПДК. В този смисъл, административния съд обосновано е цитирал практика на СЕС. Липсват убедителни доказателства за участие на дружеството в данъчна измама. Решението на административния съд е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение