Решение № 3003 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9217/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Х. Д. , понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], срещу решение 2397 от 17.06.2024 г., постановено по адм. дело 664/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора против Областна дирекция на МВР - [населено място] иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на стойност 30 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от твърдени незаконосъобразни действия, изразяващи се в упражнено спрямо Д. физическо насилие от служители от Районно управление - [населено място]. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и Върховния административен съд да уважи изцяло предявения иск. Ответната страна, Областна дирекция на МВР [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за предявена от надлежна страна, за която подлежащото на касационно оспорване съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил изцяло предявения от И. Х. Д. против Областна дирекция (ОД) на МВР- [населено място] иск на стойност 30 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, резултат от упражнено физическо насилие при задържането му на дата 30.09.2021 г. от служители от Районно управление [населено място]. Излага твърдения, че на посочената дата е бит с палки и ритници при задържането му в килията. Помолил за разрешение да отиде до тоалетната, но му било отказано. Той настоял и започнали да го бият. След като се изпуснал в панталоните си, преустановили побоя. Късно през нощта отново бил бит, защото поискал одеяло. На 04.10.2021 г е издадено Съдебно-медицинско удостоверение 292 от 2021 г. от съдебен лекар при МБАЛ [наименование]. Освидетелстването е извършено по желание на Д.. Заключението на съдебния лекар е за установено [заличен текст]. Травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалият в предварителните сведения побой над пострадалия в РУ [населено място] от четирима полицай, извършен чрез палки и ритници, след като на 30.09.2021 г. около 18:30 часа, е бил задържан по сигнал за отправени заплахи за убийство на лице от женски пол. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че твърденията на ищеца са доказани по несъмнен начин. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, административният съд е отхвърлил изцяло предявения като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдените незаконосъобразни действия от страна на служителите на ОД на МВР [населено място] /РПУ [населено масто]/, изразяващи се в упражнено физическо насилие при задържането му на 30.09.2021 г., довело до твърдените вреди за ищеца. Видно от събраните по делото доказателства, Д. е бил задържан с нарочна заповед на основание чл. 71, ал.1, т.1 ЗМВР по сигнал за извършено престъпление по чл.144 от НК, а именно отправени заплахи за убийство на служителка на заведение за хранене, която се установява, че е позната на Д.. От свидетелските показания на А., разследващ полицай, се установи, че той е водил няколко досъдебни производства срещу Д.. Едното било образувано за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК с извършител И. Д., който е бил за изпратени гласови съобщения за жената, с която е живял на семейни начала в Испания. В тях е имало заплашителни реплики от негова страна. В същите показания свидетелят, споделя своите непосредствени възприятия от видео запис от ареста от процесната дата 30.09.2021 г., като си виждало, че Д. проявява агресия и се опитва да се самонарани. По делото са приложени за послужване наказателно дело от общ характер 250 от 2022 год. по описа на Районен съд [населено място], по което е постановена е Присъда 81 от 15.09.2022 год. по същото наказателно дело, с която подсъдимият И. Д. е признат за виновен за това, че в периода от 15.11.2020 г. до 30.09.2021 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление посредством отправено гласово съобщение на първата дата и с конкретни думи на втората, се е заканил с убийство на жена от [населено място]. Според чл.300 от ГПК: Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Свидетелят Т., полицейски инспектор, дава показания, че познава ищеца от конкретния случай, за който е получен сигнал за заплаха за убийство на Автомагистрала Тракия . При посещение на мястото е видял Д. вътре в заведението, като последният е обиждал и заплашвал служителката, която работела там. Полицейският служител му разпоредил да излезе от заведението, но той отказал и започнал да обижда полицаите. Задържали го за неизпълнение на полицейско разпореждане и му била издадена заповед за задържане. Лицето било предано на дежурния полицай в РУ [населено място], бил във видимо нетрезво състояние. Също така свидетелят заявява, че ищецът е бил с белезници, на стол пред дежурната стая и полицаите са влезнали, за да му извършват проверка, но той започнал да псува, да обижда, станал с белезниците, ритал по асансьора, ритал стените, главата си удрял в прозорчето, където е дежурната стая. После станал, изпикал се на пода, както си е бил с дрехите и малко по-късно, както е седял на стола, така станал, засилил се и счупил с главата едно стъкло, което се намирало точно до дежурната стая, в коридора към началника на районното. Тогава дежурните полицай са станали и са го извели, защото е могъл да си отреже главата, понеже стъклото се е било счупило косо. Повикали са за съдействие Спешна помощ, за да го транспортират до Психиатричната болница да му видят състоянието. По делото е приложен фиш за спешна медицинска помощ от 30.09.2021 г. от който е видно, че пациентът е бил агресивен, отправял заплахи. Настоящата инстанция намира, че тези свидетелски показания на двамата полицейски служители се подкрепят и от други приобщени по делото доказателства, поради което правилно са кредитирани от решаващия състав. Освен това от събрания по делото доказателствен материал се установява, че А. Д. явно системно проявява агресивно поведение, което кореспондира и със свидетелските показания. Съдът е уважил всички,направени от ищеца доказателствени искания и е допуснал до разпит всички, поискани от него свидетели. След подробен анализ на показанията им- поотделно и във взаимовръзка- съдът е констатирал, че те не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите действително са объркани, взаимно противоречиви и не кореспондират с доказателствения материал по делото. От тях не може да се направят изводи за кой момент дата и година свидетелстват и във връзка с кое точно задържане, в РУ [населено място], са относими. По отношение на ищеца има образувани няколко досъдебни производства и не може категорично да се установи за кои събития се отнасят показанията на двете свидетелки. Във връзка с твърденията за наличие на записи от видео камери от дата на процесните събития, видно от протокол от съдебно заседание от 19.01.2024г., при направено доказателствено искане от страна на процесуалния представител на Д. за запознаване със записите, съдът е дал възможност на адв. Стоянов да се запознае с приложеното по делото пред първата инстанция НАХД 250 от 2022 г. и неговите приложения. Дадена е възможност с нарочна молба да бъдат формулирани доказателствени искания и в случай, че от страна на ищеца се иска експертиза от вещо лице, да формулира въпроси. От адв.Стоянов е подадена молба от 23.01.2024г., с която заявява, че се е запознал с материалите по делото и няма да иска оглед на записите. Не са направени нови доказателствени искания. По делото няма данни ищецът да е подавал жалба срещу органи на ответника за физическо насилие. Настоящият състав на Върховния административен съд, констатира, че от събрания и приобщен доказателствен материал пред първата инстанция се установява, че А. Д. явно системно проявява агресивно поведение. Отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презюмира от закона, поради което в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая жалбоподателят по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и правилно е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно,допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,