Решение № 2023 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15334/2012 г.

Решение № 2023 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15334/2012 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет - Разград против решение по адм. д. № 109/2012 г. по описа на Административен съд - Разград. Иска обезсилване на решението поради недопустимост на жалбата от Диана Йорданова. Налице е основание за прекратяване на съдебното производство поради липса на правен интерес. Поддържа искане и за отмяна с доводи за неправилност поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Таксата е приета в съответствие с Конституцията и чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ. Община Разград е собственик на земята, върху която са разположени временните постройки, поради което има право да определи такса за ползване на земята. Ответната страна Диана Христова Йорданова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 44 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 109/2012 г. по описа на АС - Разград е отменен чл. 19, ал. 4, т. 7 от Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги територията на община Разград, приета с Решение № 68 по протокол № 7 от 6.02.2012 г. на Общински съвет - Разград. Правните изводи на съда са, че са нарушени материалните разпоредби на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ - липсват мотиви какви точно дейности ще извършва общината и какви необходими материално-технически и административни разходи ще покрива със събирането на тази такса. Съдът приема и нарушение на целта на закона поради несъразмерност на таксата с услугата, която се предоставя. Решението е допустимо и е постановено по жалбата на физическо лице, което доказва, че въз основа на разрешение от 1985 г. е построило временен сглобяем гараж № 28 в кв. 23 по плана на гр. Разград по одобрен от общината проект на основание чл. 120, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). Решението е обосновано, постановено при спазване на материалните разпоредби, поради което следва да се остави в сила като правилно. Съгласно чл. 141, ал. 2 от Конституцията на РБ постоянните финансови източници на общината се определят със закон. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията посочва, че данъците и таксите се установяват само от Народното събрание със закон. С чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ и чл. 8 от ЗМДТ законодателят регламентира правомощие на общинския съвет да определя размера на таксите. Конституционният съд провежда разлика между понятията "установява" и "определя", като приема, че "установяване" означава въвеждане, посочване на нещо, докато "определяне" е точното и ясно даване на всички присъщи негови белези (Решение № 10 от 26.06.2003 г. на КС на РБ по конст. д. № 12/2003 г.). Таксите се заплащат за предоставяне на услуга и се определят като размер въз основа на необходимите административни иили материалнотехнически разходи по нейното предоставяне. Задължението да се плати се поражда по волята на гражданина, който желае да се ползва от дадена услуга. В чл. 6, ал. 1, б. "а" - б. "к" от ЗМДТ изчерпателно са установени видовете такси, които общината събира: за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги; за технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за притежаване на куче; други местни такси, определени със закон. Сред видовете такси не е посочена "такса за ползване на общински терен, върху които има строежи с временен статут", каквато всъщност е установена с чл. 19, ал. 4, т. 7 от Наредба № 14 от 17.02.2003 г. за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград. Принципно извън изброените услуги в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ остават онези, за които не се плаща такса и за тях общинският съвет определя цена на пазарен принцип, предвид чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ. Следователно като е определил "такса от 1 лв. на кв. м на месец" за изградените по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) строежи с временен статут, общинският съвет е установил вид такса, каквато законодателят не е установил със закон, а тя е различна от таксата по чл. 6, ал. 1, б. "б" от ЗМДТ и чл. 19, ал. 4, т. 6 от Наредбата за ползване на тротоари, площади, улични платна и др. общински терени за временно разполагане на строителни материали, фургони, каравани, машини, съоръжения и инвентар и др. без търговско предназначение. Изложеното е достатъчно за оставяне в сила на отменителното решение. С подзаконов нормативен акт е недопустимо да се установява нов постоянен ежемесечен финансов източник на общината. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд за липсата на мотиви към проекта за новата разпоредба на чл. 19, ал. 4, т. 7 от Наредбата относно материално-технически и административни разходи на общината по предоставяне на тази услуга. Когато таксите не са свързани с насрещни услуги и не зависят от волята на гражданина да поиска услугата срещу заплащане на таксата, същата има характер на публично задължение към държавата или общината и размерът й също се определя със закон - Решение № 10 от 26.06.2003 г. на КС на РБ по конст. д. № 12/2003 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение