Решение № 15714 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8952/2012 г.

Решение № 15714 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8952/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), чрез пълномощника главен юрисконсулт Галина Николова, против решение № 2338 от 02.05.2012 г. постановено по адм. дело № 1252/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на Боян Венев Ненков от гр. София решение № 24 от 15.03.2010 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане изх. № 94-С-9888-11 от 26.10.2009 г. издаденото от длъжностно лице от дирекция "Европейска интеграция и международни договори" при НОИ. Със същото решение, съдът е изпратил преписката на длъжностното лице от дирекция "Европейска интеграция и международни договори" при НОИ за издаване на разпореждане за отпускане на пенсията в 30 - дневен срок от влизането му в сила, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при изграждане на своите изводи от фактическа страна, съдът недопустимо е използвал свидетелски показания, за доказване на категорията труд положена от ответника по касация. Прави се искане решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът по касационната жалба - Боян Венев Ненков чрез процесуален представител - адв. Лилия Гуцалска, в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост но неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е съобразил всички дадени му задължителни указания с отменителното решение на ВАС и обосновано е извел извода, че трудът на ответника по касация през спорния период е от втора категория. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Боян Венев Ненков от гр. София решение № 24 от 15.03.2010 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане изх. № 94-С-9888-11 от 26.10.2009 г. издаденото от длъжностно лице от дирекция "Европейска интеграция и международни договори", с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със същото решение, съдът е изпратил преписката на длъжностното лице от дирекция "Европейска интеграция и международни договори" при НОИ за издаване на разпореждане за отпускане на пенсията в 30 - дневен срок от влизането му в сила, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона За да постанови това решение съдът е приел, че отказът за отпускане на пенсия е незаконосъобразен, тъй като Боян Венев Ненков отговаря на изискванията по § 4, ал. 1 ПЗР от КСО и по чл. 68, ал. 1 от КСО. Според съда трудът на ответника по касация Боян Венев Ненков, положен в "Самоковска комуна" АД гр. Самоков на длъжност "шофьор/шофьор на камион до 25 тона", през периода 15.10.1990 г. - 25.06.1998 г. неправилно е зачетен като такъв от трета категория, а не от втора, както е претендирал жалбоподателят. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено въз основа на подробен, пълен и последователен анализ на събраните доказателства и на доводите на страните, въз основа на което са направени правилни и обосновани изводи от фактическа и правна страна. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 1001 от 19.01.2012 г., постановено по адм. дело № 7307/2012 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 1266 от 18.03.2011 г. постановено по адм. дело № 2730/2010 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане. От фактическа страна по делото е безспорно, че Боян Венев Ненков, ответник по касация в настоящото производство, е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР от КСО с вх. № 30791 от 06.10.2008 г., като с разпореждане изх. № 94-С-9888 от 26.10.2009 г. на длъжностно лице от дирекция "Европейска интеграция и международни договори" при НОИ е отказано отпускането на пенсията. С решение № 24 от 15.03.2010 г. управителят на НОИ, е потвърдил този отказ, по съображения, че лицето изпълнявало изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР КСО за възраст - 59 години, но няма 15 години придобит осигурителен стаж при условията на втора категория, а има 14 години, 08 месеца и 08 дни труд втора категория, както и че не отговаря и на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст - за мъжете през 2008 г. - 100, тъй като сбора бил 98 години, 09 месеца и 18 дни. По настоящото дело основния спорен въпрос е от коя категория е трудовия стаж, положен от ответника по касация Боян Венев Ненков в "Самоковска комуна" АД за времето от 15.10.1990 г. до 25.06.1998 г. В разпоредбата на т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) отм., като втора категория е определен труда на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Пенсионният орган е зачел този стаж като труд от трета категория, а твърдението на ответника по касация е че следва да се квалифицира като труд от втора категория, тъй като е управлявал камион с товароподемност над 12 тона. При първото разглеждане на делото състав при Административен съд София - град, с решение № 1266 от 18.03.2012 г. постановено по адм. дело № 2730/2010 г., процесното решение на управителя на НОИ е било отменено и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. Това решение е било отменено, с решение № 1001 от 19.01.2012 г., постановено по адм. дело № 7307/2011 г. по описа на ВАС, шесто отделение. В това отменително решение, съдът е приел в мотивите си, че правилно е бил отменен акта на пенсионните органи и преписката е била върната за ново разглеждане. Прието е обаче, че в това решение, съдът не се е произнесъл по въпроса за категорията на труда, положена от ответника по касация през процесния период от време, както и не е дал задължителни указания на административния орган в тази насока. Прието е също, че по отношение на този спорен въпрос по делото липсват достатъчно доказателства, поради което и с оглед служебното начало в съдебния административен процес е следвало да се разпитат и свидетели. При отговора на този спорен по делото въпрос - коя категория е трудовия стаж, положен от ответника по касация Боян Венев Ненков за времето от 15.10.1990 г. до 25.06.1998 г. в "Самоковска комуна" АД, първоинстанционният съд е обсъдил всички относими доказателства, изложил е подробни доводи и съображения, въз основа на което е достигнал до правилния извод, че този труд неправилно е бил зачетен от пенсионния орган като такъв от трета категория. Съдът не е допуснал нарушение, както се твърди в касационната жалба, като за установяване на този факт е използвал и събраните по делото гласни доказателства. От една страна такива са били задължителните указания дадени му с отменителното решение на ВАС при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. От друга страна такива доказателствени средства за установяване на този факт са допустими при определени обстоятелства. Действително съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Документът се издава въз основата на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следва обаче да се отбележи, че в разглеждания случай не са налице достатъчно сведения, данните са противоречиви и липсват разплащателните ведомости. Ето защо и на основание чл. 165, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), субсидиарно приложим в административното производство на осн. чл. 144 от АПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелските показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен, не по вина на страната. Именно в тази хипотеза в конкретния казус са събирани и ценени гласните доказателства от първоинстанционният съд, което е направено при точно спазване на закона. Следва също така да се има предвид и обстоятелството, че категорията труд за спорния период от време е установена от съда по същество и въз основа на други писмени доказателства, които кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели. По делото е безспорно установено, че камионът, управляван от ответника по касация е бил товарен, влекач с прикачено ремарке и управляването му е било възложено с трудов договор именно на Боян Венев Ненков, който е осъществявал тази дейност през посочения период от време, като е извършвал с него и международни курсове. При правилно установената по делото от първоинстанционният съд фактическа обстановка, правилен и обоснован се явява и правния извод на съда, че ответника по касация Боян Венев Ненков отговаря на условията, разписани в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - да е навършил възраст 57 години към датата на подаване на заявлението, да е работил не по-малко от 15 години при условията на втора категория труд и да отговаря на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 (в редакцията, действала до 01.01.2011 г.), т. е. да има сбор 100. Правилно съдът е приел, че в случая Боян Венев Ненков отговаря и на трите от изброените условия - възрастта му към 06.10.2008 г. е била 59 години, 04 месеца и 05 дни, общият му осигурителен стаж (22 години, 04 месеца и 23 дни от втора категория, които приравнен по правилото на чл. 104, ал. 1 от КСО на трета категория - 27 години, 11 месеца и 29 дни + 19 години, 10 месеца и 14 дни от трета категория) е в размер на 47 години, 10 месеца и 13 дни, а сумата на възрастта и общия осигурителен стаж е 107 години, 02 месеца и 18 дни. Или правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 06.10.2008 г. Боян Венев Ненков е отговарял на посочените по - горе материалноправни изисквания на закона. При тези законосъобразни и обосновани изводи от фактическо и правно естество, правилно съдът е отменил обжалваното пред него решение № 24 от 15.03.2010 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане изх. № 94-С-9888-11 от 26.10.2009 г. издаденото от длъжностно лице от дирекция "Европейска интеграция и международни договори" при НОИ и е върнал административната преписка на административния орган със задължителни указания за издаване на разпореждане за пенсиониране в срок от 30 дни от влизане на решението в сила. Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила при събирането и обсъждането на доказателствата и необоснованост на съдебния акт. Разноски по делото не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение