Решение № 1708 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2018 г.

Решение № 1708 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на М. К. от [населено място], представляван от процесуалния си представител адв. П. К., против решение № 1194/28.05.2018 г., постановено по адм. Дело № 500/2018 г. по описа на АС П.. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че ПАМ е наложена на ненадлежен адресат. Твърди, че закона предвижда като адресат на заповедта да е собственика на ППС и съответно налагането на ПАМ - прекратяване на регистрация следва да се издаде по отношение на собственика, какъвто М. К. не се явява на автомобила, чиято регистрация временно е прекратена. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. Не се претендират разноски. Ответникът – Началник група при сектор "Пътна Полиция" при ОДМВР П. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение – и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. К. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17 – 1030 -002086 от 01.10.2017 г., издадена от Началник група към ОДМВР П., сектор "Пътна полиция" П., с която на М. К. от [населено място], на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и с която са отнети документи свидетелство за регистрация на МПС [рег. номер на МПС] за това, че на 01.10.2017 г. в [населено място] Х. Хованесян, неправоспособен водач, управлява лек автомобил марка КИА, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Оптимал -2009" гр. А., представлявано от М. К. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че безспорно Хованесян не е правоспособен водач на МПС поради отнето СУМПС. У. е, че лекият автомобил марка КИА, с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на "Оптимал -2009" гр. А., представлявано от М. К.. Административният съд е приел, че заповедта е законосъобразно издадена спрямо М. К., тъй като последният е управител и собственик на капитала на "Оптимал- 2009" ЕООД. Решение е неправилно. При безспорно установена фактическа обстановка съставът на АС П. е направил незаконосъобразни правни изводи за законосъобразност на издадената заповед за ПАМ при кумулативно наличие на всички предпоставки за издаването й, така както да предвидени в хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 2 а – буква "а", предл. последно ЗДвП. Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2 а от ЗДвП се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в настоящия случай). Оспорената пред АС П. заповед за прилагане на ПАМ е издадена спрямо М. К. като физическо лице, адресат на акта. Това лице няма качеството собственик на лекия автомобил, който е управляван от неправоспособния водач. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП заповедта следва да издаде за прекратяване на регистрацията на автомобил единствено и само на собственика. В случая собственик на лекия автомобил, управляван от неправоспособен водач, е дружеството "Оптимал-2009" ЕООД, което лице е различно от физическото лице Киров, макар и последният да е негов едноличен собственик и управител. Мярката по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП не е законосъобразно приложена по отношение на Киров, тъй като той не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадената заповед. Заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и е подлежала на отмяна като такава. Като е приел обратното съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Обжалваното е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения административен акт – заповед за прилагане на ПАМ. Разноски не са претендирани от касатора и в двете съдебни инстанции, поради което такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение