Решение № 10908 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2019 г.

Решение № 10908 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – София, срещу решение № 236/9.01.2019 г., постановено по адм. д. № 2770 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-22002216007928-091-001/24.10.2017 г. изменен и потвърден с решение № 136 от 26.01.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София. Според касатора решението е незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните разпоредби. Първоинстанционният съд не е установил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на настоящия правен спор, респективно не е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Възразява се срещу изводите на АССГ, че процесните фактури издадени от "Профитрейд Алфа" ЕООД и "МК Консулт" ЕООД, отразяват реално извършени от посочените издатели услуги. Основанието за това е само формалното съответствие на съставените счетоводни документи с изискванията на ЗСчет. и тяхното отразяване в счетоводството на ревизираното лице и неговите доставчици и възложителя, съставянето на двустранно подписни протоколи обр. 19, с данни за вида и обема на извършените такелажни работи. В мотивите на атакуваното решение не са коментирани наведените аргументи от процесуалния представител на Директора на Дирекция "ОДОП" София относно кадровата обезпеченост на доставчиците за извършване на дейностите по процесните фактури, което само по себе си е процесуално нарушение, което обосновава отмяна на съдебния акт. Не са налице доказателства, които да установяват реално осъществяване на фактурираните дейности, поради което и неправилно съдът е формирал извод, че е налице документална обоснованост на извършените разходи поради което същите следва да се признаят за данъчни цели. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение изцяло, включително и в частта за разноските, като бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Нео Инженеринг" ЕООД, чрез адв. Кършев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според аргументите на защитата не са налице отменителни основания, а постановеното решение от АССГ е правилно като такова следва да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за допустима и основателна. Изразява становище, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е правилно приложена от органите по приходите, поради което постановеният съдебен акт следва ада бъде отменен. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени наведените от страните твърдения и извърши проверка на съдебния акт относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно изискванията на чл. 218 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред АССГ, е бил ревизионен акт №Р-22002216007928-091-001 от 24.10.2017 г. издаден от оран по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 136/26.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София. С потвърдената част на ревизионният акт на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен данъчния финансов резултат на "Нео инженеринг" ЕООД за 2013 г. и 2014 г., със стойността на отчетените разходи по фактури издадени от "МК Консулт" ЕООД и "Профитрейд Алфа" ЕООД, както са определени и лихви за просрочие. Съдът е приел, за безспорно между страните, че въз основа на проведена обществена поръчка по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, между Българска народна банка /БНБ/ и "Нео Инженеринг" ЕООД, е сключен договор за извършване на такелажни и строително-монтажни работи. Въз основа на това ревизираното лице е сключило договори с подизпълнители "МК Консулт" ЕООД и "Профитрейд Алфа" ЕООД за осъществяване на дейностите договорени с БНБ. След изслушана по делото счетоводна експертиза, приета по делото неоспорена от страните, решаващият състав е достигнал до извод, че е налице документална обоснованост на счетоводните разходи по издаваните фактури от "МК Консулт" ЕООД и "Профитрейд Алфа" ЕООД. В подкрепа на тези свои изводи се позовава и на решение № 4919 от 19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 85 по описа на АССГ за 2017 г., според което осъществените доставки по фактурите издадени от "МК Консулт" ЕООД и "Профитрейд Алфа" ЕООД са реални и неправилно същите са преценени от приходните органи като неосъществени. Според решаващият състав, неправилно данъчната администрация е приложила хипотезата по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като е увеличила финансовия резултат на дружеството. Неоснователно не са признати разходите по фактурите на "МК Консулт" ЕООД и "Профитрейд Алфа" ЕООД за данъчни цели, тъй като е налице документална обоснованост на същите. Решението е неправилно. Установените задължения по ЗКПО на ревизираното дружество, са свързани с преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи по по фактури издадени от "МК Консулт" ЕООД и "Профитрейд Алфа" ЕООД, по които е отказан данъчен кредит съгласно РА №Р-22221915008864-091-001 от 26.07.2016 г. потвърден с решение № 1033/24.01.2019 г., по адм. д. № 11881 по описа на ВАС за 2018 г. Според приетото в съдебното решение издадените фактури между "Нео Инженеринг" ЕООД и неговите контрагенти не отразяват реално извършени стопански операции. Данъчният орган с мотивите на РА по ЗДДС, е извършил корекции на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за 2013 г. и 2014 г. Съгласно цитираната разпоредба от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО гласи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Следователно счетоводното отчитане на разходите се признава само след като се докаже, че съответният разход действително е осъществен и информацията в издадената фактура е вярна. В конкретния случая с решение на ВАС, което е влязло в сила на 24.01.2019 г., е установено, че по процесните фактури не е налице стопанска операция. Фактическите установявания по двете дела са еднакви, тъй като се касае за проверка на едни и същи стопански операции и тяхното облагане по ЗКПО и ЗДДС. Следователно при липсата на доказателства, че реално са извършени доставки по фактурите издадени от "МК Консулт" ЕООД и "Профитрейд Алфа" ЕООД неправилно АССГ е приел, че е достатъчно само счетоводно същите да са отразени. Правилно в ревизионния акт, предмет на проверка в настоящото производство е преобразуван финансовия резултат на дружеството по ЗКПО, с разходите по фактурите, по които не е признато право на данъчен кредит, поради нереалност на отразените тях стопански операции. Неоснователно се твърди в отговора по касационната жалба, че в практиката на ВАС не се прави връзка между признаване правото на данъчен кредит и увеличаване на финансовия резултат. В решенията постановявани от ВАС се приема, че в случаите когато правото на данъчен кредит не е признато, поради обстоятелството, че не е налице реално осъществена доставка, то води и до увеличаване на финансовия резултат на дружеството. Така е в решения № 5941/22.05.2015 г., по адм. д. № 7442/2014 г.; № 13357/9.12.2015 г., по адм. д. № 1930/2015 г.; решение № 11879/4.11.2016 г. по адм. д. № 7219/2015 г.; решение V4543/11.04.2017 г., по адм. д. № 1839/2016 г.; решение № 5744/9.05.2017 г. по адм. д. № 9096/2016 г. и др. Неоснователно се поддържа от ответника по касационната жалба, че ССЕ установява документална обоснованост на разходите. Експертът е посочил в своето заключение, че са съставени всички необходими счетоводни документи, но това не е достатъчно. Както се посочи и по-горе съобразно чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСчет., но освен това той следва и да отразява вярно съответната стопанска операция. След като със съдебен акт е установено, че стопанска операция не е осъществена и фактурите са фиктивни, то не може да се приеме за правилен извода на АССГ, че неоснователно е приложена разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице. Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски. Същите следва да бъдат определени в размер на 4 020. 76 лв., за двете съдебни инстанции. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение