Решение № 7449 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2018 г.

Решение № 7449 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. Д., подадена чрез пълномощник - адвокат М. Ч. против Решение № 63/26.03.2018 г., постановено по административно дело № 383/2016 г. по описа на Административен съд - К.. С оспореното решение е обявен за нищожен Акт за установяване на публично общинско вземане № АУТ009/24.11.2016 г. на старши инспектор Ц. А. в отдел "МДТ" при О. Д., с който в тежест на "В. Б." ООД, е установено задължение за такса сектор автогара за периода 15.06.2013 г. - 31.12.2013 г. в размер на 1 432,80 лева главница. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи за това, че с процесният акт били установени неплатени задължения за такса преминаване и престой на А. Д., която е публична общинска собственост, поради което била приложима разпоредбата на чл. 9б ЗМДТ, съгласно която установяването на местни такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ. По изложените съображения се иска отмяна на оспореното решение, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от Г. Г. - Началник отдел "МДТ" при О. Д. и от адвокат Чомакова, които молят да бъде уважена по съдържащите се в нея доводи. За ответника по касационната жалба - "В. Б." ООД се явява адвокат Димитров, който оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, развито в писмени бележки. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на Административен съд - К. е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът е развил подробни и аргументирани мотиви защо приема процесният акт за нищожен, които се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като са съобразени с приложимия закон. Установено е, че дружеството "В. Б." ООД е имало качеството на превозвач и е изпълнявало услуга по обществен превоз на пътници по утвърдена от О. К. областна транспортна схема с маршрутно разписание по линията К. - Д.. Правилно са анализирани приложимите за случая разпоредби от Закона за автомобилните пътища и от Наредба № 33/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б., съгласно които превозвачите имат задължение да ползват утвърдените по маршрутните разписания автогари, а собствениците на автогарите да допускат превозвачите до автогарите срещу заплащане. Съгласно тази нормативна регламентация, собствениците на автогари предоставят услуги, изразяващи се в преминаване, престой, предоставяне право на продажба на билети и други, които услуги се заплащат от превозвача, като начинът на формиране на цените на услуги се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта на база категоризиране на автогарите. Независимо, че в оспорения акт е използвано понятието "такса", с него е определена дължимата от превозвача цена за предоставена му услуга, в който смисъл са разпоредбите на чл. 22 от Закона за автомобилните превози и чл. 53а от Наредба № 33/1999 г. Установяването на размера на дължимата цена за предоставените услуги във връзка с ползването на автогара от страна на превозвача, е извън предметния обхват на Закона за местните данъци и такси. Този закон, респективно регламентирания в него специален ред за установяване на местни данъци и такси е приложим само досежно изчерпателно изброените в чл. 1 данъци и в чл. 6 такси, сред които не попадат услугите за ползване на автогари. Освен това, правилен е изводът на съда за това, че вземанията на общината за автогарови услуги са частни общински вземания, тъй като не попадат под обсега на разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК, поради което на основание чл. 163, ал. 2 ДОПК се събират по общия ред. Основателно е прието, че отношенията между превозвача и общината относно заплащане на цената на предоставените автогарови услуги са облигационни, и като такива се уреждат по правилата на Закона за задълженията и договорите, в който смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд. Следователно установяването на дължимо парично вземане на общината за предоставени автогарови услуги следва да бъде извършено по общия гражданскоправен ред, специалният ред по ЗМДТ, който е използван в случая е неприложим, което обуславя и материалната некомпетентност на издателя на процесния акт. С оглед изложените мотиви, съдебното решение, с което съдът е прогласил нищожността на оспорения пред него акт, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответното дружество за присъждане сторените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в доказан размер на 350 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение