Решение № 2468 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "БГ Индустрия" ЕООД срещу решение 1292/15.10.2024 год. постановено по адм. дело 264/2024 год. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Писмо изх. 3T2-04-02-03142#27/05.06.2024 год. на директор на Дирекция Бюро по труда Габрово при Агенция по заетостта и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правилакасационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.9 от договора сключен между дружеството и Агенция по заетостта. Счита, че издаденият административен акт не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.1-2 от АПК. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и за отмяна на оспорвания акт. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски. Ответникът Агенция по заетостта чрез директора на дирекция Бюро по труда Габрово в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. В съдебно заседание поддържа отговора, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Габрово е Писмо изх. 3T2-04-02-03142#27/05.06.2024 год. на директор на Дирекция Бюро по труда Габрово при Агенция по заетостта, с което "БГ Индустрия" ЕООД е уведомено, че следва да възстанови сумата от 9 163, 98 лева представляващи изплатени средства по договор за осигуряване на заетост 3T2-04-02-03142#4/05.02.2021 год. сключен с Агенция по заетостта в качеството и на конкретен бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 год. Съгласно писмото дружеството не е изпълнило поетия ангажимент за осигуряване на субсидирана и несубсидирана заетост на заявените свободни работни места. Съгласно договора са разкрити две работни места като за единия работник Р. А. Т. е спазен поетия ангажимент за осигуряване на субсидирана заетост, но не е спазен ангажимента за осигуряване на несубсидирана заетост. Не е изпълнено условието на чл.9 от договора работодателят да осигури заетост на избраните от него лица като запази заетостта на не по-малко от 75% от заетите работни лица за период равен на половина на периода на субсидирана заетост. Писмото е обжалвано от "БГ Индустрия" ЕООД пред Административен съд Габрово, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Между Агенция по заетостта гр. София в качеството и на конкретен бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма (ОП) "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 като възложител и "БГ Индустрия" ЕООД като работодател е сключен Договор 3T2-04-02-03142#4/05.02.2021 год. за осигуряване на заетост по проект "Заетост за теб" с предмет: възложителят възлага, а работодателят приема да наеме на трудов договор на пълно или непълно работно време насочено/и и одобрено/и от възложителя безработно/и лице/а по условията на проект "Заетост за теб", като възложителят предоставя на работодателя средства от бюджета на проекта за всяко одобрено от възложителя безработно лице по условията на проект "Заетост за теб", наето по трудово правоотношение по КТ на пълно или непълно работно време /най малко 4 часа/ за период до 6 месеца, с трудово възнаграждение посочено в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. Договорът е сключен за две работни места. Съгласно чл.9 от договора работодателят се задължава да осигури заетост на избрано/и от него лице/лица по чл. 2 на заявените работни места и длъжности, посочени в Заявката (Приложение 1) по проекта, като запази заетостта на не по-малко от 75% от заетите свободни работни места. Лицето Р. А. Т. е назначено по трудово правоотношение на 09.02.2021 год., а на 13.08.2021 год. трудовото му правоотношение е прекратено. Не е спазено изискването трудовата заетост да е запазена за срок до 9 месеца /6 месеца субсидирана заетост и 3 месеца несубсидирана/ за 75% от заетите лица. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и в съответствие с материалния закон. Съгласно Оперативна програма Развитие на човешките ресурси управляващ орган по смисъла на чл.60 от Регламент /ЕС/ 1083/06 е Министерство на труда и социалната политика, а съгласно чл.7, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта Агенция по заетостта изпълнява държавната политика по насърчаване заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, както и за извършване на посреднически услуги по заетостта. Агенцията по заетостта в качеството си на междинно звено по ОП "РЧР" стартира процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект "Заетост за теб" по приоритетна ос 1. Разпоредбата на чл. 30б, ал.1 от ЗНЗ предвижда, че средствата по чл. 30а се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор, или упълномощено от него длъжностно лице и безработното лице или работодателя. В настоящият случай договорът е сключен с директора на Агенция по заетостта в качеството си на възложител, който е упълномощил със заповед РД-11.00-1049/24.06.2020 год. директорът на дирекция Бюро по труда Габрово, както и със заповед 895/09.06.2020 год. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че е доказана компетентността на издателя на акта предвид цитираните Заповед РД-11-00-1049 от 24.06.2020 год. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и заповед 895/09.06.2020 год. издадена по отношение на упълномощено лице по чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС. Тези заповеди обаче не са представени по делото. Същите не фигурират в придружителното писмо, с което преписката по издаване на обжалвания акт е изпратена в съда. Не са изискани и събрани в хода на производството пред първоинстанционния съд. Съдът е цитирал заповедите и е обосновал компетентността на издателя на акта без да е ясно съдържанието на заповедите. В тази връзка настоящият съд е в невъзможност да провери изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на издателя на акта. Според чл.171, ал.4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В тази връзка съдът не е указал на административния орган, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото, не сочи доказателства - а именно, че липсват доказателства за компетентността на издателя на акта и че административната преписка не е представена в цялост. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл.171, ал.4 от АПК като укаже на органа да представи необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства относно компетентността на издателя на акта - цитираните в договор 3T2-04-02-03142#4/05.02.2021 год. заповеди. Съдът следва да отговори на всички съществени за спора правни въпроси, след което да формира и конкретни правни изводи относно законосъобразността на акта. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл.222, ал.2, т.1 във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение