Решение № 7323 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12309/2009 г.

Решение № 7323 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12309/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Пламен Харалампиев Арнаудски от гр. Монтана, против Решение от 27.07.2009 г., постановено по адм. дело № 366/2009 г. по описа на Административен съд, Монтана (АСМ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСМ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Арнаудски против Заповед № З-693/10.04.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР Монтана (ОДМВРМ), с която на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, сега ЗБЛД), (отм., ДВ, бр. 82/16.10.2009 г.) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно ограничение за напускане на страната, издаване на паспорти и заместващи ги документи", тъй като лицето е осъдено с влязла в сила присъда за престъпления от общ характер и не е реабилитирано. Недоволен от решението, Арнаудски го обжалва. Твърди, че то е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и е необосновано. Моли отмяната му. Ответната страна - директорът на ОДМВРМ, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от АСМ фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи и процесуални действия на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се декларира, но не се конкретизира и мотивира. По посочената причина ВАС не може да даде обоснован отговор. При служебната проверка на постановеното решение се констатира, че такива нарушения не са допуснати. Безспорно е, че за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от Наказателния кодекс, касаторът е осъден от Берковския районен съд на три месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години, както и на осн. чл. 343г, във връзка с чл. 37, т. 7 от НК Арнаудски е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца и че не е реабилитиран. На основание тези факти е издадена обжалваната заповед на директора на ОДМВРМ. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователен. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателят е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Неотносими към хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС са наведените от Арнаудски твърдения за отлагане изпълнението на наложеното му наказание по чл. 66, ал. 1 от НК. Това обстоятелство не води до правна квалификация и изводи, различни от възприетите от органа в издадения от него административен акт. Обжалваната заповед на директора на ОДМВРМ съдържа мотиви, от които е видно, че е издадена поради факта на осъждането на Арнаудски за престъпление от общ характер, за което той все още не е реабилитиран. Предвид пълното съответствие между посочените релевантни за спора факти и изложеното правно основание в обжалваната заповед, липсва твърдящото нарушение на материалния закон. Не води до други изводи представеното пред ВАС копие от паспорт на касатора, издаден на 24.03.2005 г., валиден до 24.03.2010 г., от което е видно, че към момента на издаване на оспорената заповед лицето е имало валиден паспорт. Наложената на посоченото правно основание ПАМ има за последица не само отказ за издаване на паспорт, но и отнемане на издаден такъв. Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението. Направените от АСП фактически и правни изводи съответстват напълно на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС