Решение № 989 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. С. И., подадена чрез пълномощника адвокат К. Димитров, против решение 6335 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 1665/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу решение 03/312/02781/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е осъдена да заплати на Държавен фонд Земеделие направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на административния съд за неизпълнение на договорни задължения за целия период 2016 г. - 2022 г. е необоснован, не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства и е в пряко противоречие с нормативно установеното задължение за постигане на предвидените приходни показатели за период, надвишаващ проверявания. Жалбоподателят сочи, че остава неизяснен въпросът по каква причина не е взет под внимание финансовия период от 2019 г. - 2022 г. включително, за който са налице писмени доказателства за финансови постъпления и преизпълнение на бизнес плана. Акцентира на обстоятелството, че този своеобразен немотивиран избор на административния орган за проверявани години пряко ограничава правото на защита на В. С. И. и е в нарушение на процесуалните правила при издаване на административния акт. Позовава се на анализа на последващи финансови постъпления, направен в решение 11166 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело 2342/2021 г. на ВАС, първо отделение, с което са отменени решение 1791/30.11.2020 г. на Административен съд Варна и издаденият предходен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 03/312/02781/3/01/04/01 с изх. 01-6500/4007 от 30.09.2019 г. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна издаденото решение за налагане на финансова корекция, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски съобразно представен към молба от 10.12.2024 г. списък за тях. С касационната жалба е направено доказателствено искане да бъде допусната съдебно - счетоводна експертиза със задачи да установи какви приходи е реализирало "Аура Трейдинг ЕООД /като правоприемник на ЕТ В. К. - В. И. / за периодите съответно от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.; от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в представено по делото писмено становище чрез пълномощника си главен юрисконсулт С. Гачев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за двете инстанции. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че непостигането на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на ползвателя по чл. 4.12 и чл. 4.18 от договора, и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г., което поражда задължение за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това субекта финансова помощ. Поддържа, че в случая не е достигнато предвиденото в одобрения бизнес план равнище на приходите за проверяваните финансови години, поради което правилно е прието, че ползвателят не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 312 от ПРСР и затова законосъобразно получената от него помощ е отменена в пълен размер от изпълнителния директор на ДФЗ, чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на В. С. И. срещу решение 03/312/02781/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Аура Трейдинг ЕООД, като правоприемник на ЕТ К. В. И. и на В. С. И., действала като ЕТ К. В. И. /заличен търговец/, е наложена финансова корекция в размер на 385 086.83 лева за нарушение на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/ . За да отхвърли така подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от материално компетентен орган, постановен е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона. Съдът е преценил, че при проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Посочил е, че с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Според първостепенния съд, отчитайки процентното неизпълнение за трите финансови години, правилно административния орган е определил и размера на финансовата корекция 100% от изплатената вече безвъзмездната финансова помощ по посочения договор. От доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ съдът е установил, че процентът на изпълнение на приходите за 2016 г е 3%; за 2017 г. 3,54% и за 2018 г. 4,15%, средноаритметично 3,56%. Съответно процентът на неизпълнение на приходите е, както следва: за 2016 г. - 97%; за 2017 г. - 96,46% и за 2018 г. - 95,85%, средноаритметично - 96,44%. Обсъдил е, че съгласно т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерки от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Правилата/, при средноаритметично изпълнение 3,56 %, т.е. по-малко от 20%, санкцията законосъобразно е определена в размер на 100% от предоставената финансова помощ. Като неоснователни са преценени възраженията за изтекъл четиригодишен давностен срок за налагане на финансовата корекция. В тази връзка съдът е приел, че следва да намери приложение чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент /ЕС/ 2988/95, доколкото многогодишната програма не е прекратена, в рамките и по повод на която е сключен договор 03/312/02781 от 07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г., съответно предвиденият давностен срок е продължен и не е изтекъл. Не са споделени и доводите на жалбоподателя за неизпълнение на финансовите индикатори на бизнес плана по причини от обективно естество необходимостта от период за първоначално развиване на бизнеса. Според съда, след като жалбоподателят счита, че такъв период е бил необходим, това е следвало това да бъде отчетено в представения от него бизнес план, съответно прогнозираните приходи за първите няколко години е трябвало да бъдат чувствително занижени. Като ирелевантно е преценено твърдението на жалбоподателя, че в последващи години /след 2018 г./ финансовите резултати на бенефициера са по-добри, защото тези години са извън проверявания период, а и последваща печалба не би могла да промени финансовите резултати за проверявания период. Решаващите изводи на съда, основани на цитирана от него практика на Върховния административен съд, са че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява и нарушение на договорно задължение. Това е задължението на бенефициера да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Заложените в него финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до необходимост от връщане /коригиране/ на размера на финансовата помощ. Изложеното е дало основание на първостепенния съд, да приеме, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция 03/312/02781/3/01/04/02 от 16.06.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е законосъобразен административен акт. Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на приложимия материален закон. Настоящата касационна инстанция намира за недопустимо искането за назначаване на експертиза по постановените в касационната жалба въпроси, с оглед забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания. Твърденията относно финансовите показатели за годините, следващи проверяваните от административния орган, са били наведени още пред първата съдебна инстанция и следва да се преценяват с оглед правилността на постановеното от нея решение. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти, а относно това дали касационният жалбоподател е допуснал констатираното от административния орган неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Свързаният с това спорен въпрос е дали органът, при преценката си относно евентуалното нарушение, е следвало да вземе предвид данните за изпълнението през годините след 2019 г., при положение че производството по налагане на финансова корекция е открито през 2022 г. /след отмяната на АУПДВ с решение 11166 от 04.11.2021 г., постановено по адм. дело 2342/2021 г. на ВАС, първо отделение/. Установено е, че жалбоподателят е сключил с ДФЗ договор за подпомагане 03/312/02781 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на туристическа сграда в [населено място], общ. Ветрино , от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като договорът е сключен при условията на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29 от 11.08.2008 г., Наредбата/. Сключеният договор е за предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 03/312/02781 от 28.05.2013 г. и предмет на инвестицията Ремонт и реконструкция на туристическа сграда [населено място], общ. Ветрино , по който на 19.12.2014 г. е изплатено авансовото плащане в размер на 192 619,00 лева, а на 27.11.2015 г. - окончателно плащане в размер на 192 467,83 лева. Общият размер на предоставената финансова помощ възлиза на 385 086,83 лева. Първостепенният съд правилно се е позовал на предходно развилото се производство по издаване на АУПДВ, относимите към изпълнението клаузи на сключения договор /т. 4.12 и т. 4.18/ и съдържанието на нормите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. Неправилни обаче се явяват изводите му, че за законосъобразността на издаденото решение за налагане на финансова корекция са ирелевантни резултатите от годините след 2018 г., тъй като същите са извън проверявания период, а последваща печалба не би могла да промени финансовите резултати за този период. Съдът е следвало да съобрази, че още в хода на съдебното производство, образувано във връзка с оспорването на АУПДВ 03/312/02781/3/01/04/01 с изх. 01-6900/4007 от 30.09.2019 г., е било установено че приходите на едноличния търговец от субсидираната дейност са както следва: реализирани приходи от продажби на нощувки през 2016 г. в размер на 7 493.93 лв., представляващо 9.38 % изпълнение на заложения в бизнес плана показател; реализирани приходи от продажби на нощувки през 2017 г. в размер на 8 853.20 лв., представляващо 11.08 % изпълнение на заложения в бизнес плана показател; реализирани приходи от продажби на нощувки през 2018 г. в размер на 10 366.97 лв., представляващо 12.97 % изпълнение на заложения в бизнес плана показател; реализирани приходи от продажби на нощувки през 2019 г. в размер на 91 334.91 лв., представляващо 114.31 % изпълнение на заложения в бизнес плана показател. Според постановеното от ВАС решение 11166 от 04.11.2021 г. по адм. дело 2342/2021 г., на което и самият касационен жалбоподател се позовава, установените от съдебно-счетоводната експертиза счетоводно отразени приходи от дейността на ЕТ налагат извод, че целта на кандидатстването за помощта и получаването ѝ не е само и единствено получаване на предимство за наемодателя и неосъществяване изобщо на дейността, за която проектът е одобрен, съответно непостигане на целта на мярката, регламентирана в чл. 2, т. 3 от наредбата. Касае се за факти, които са от значение за случая /35 АПК и чл. 37, ал. 2 АПК - служебно известни факти, които не подлежат на доказване/. Тези факти е следвало да бъдат съобразени от административния орган към датата на откриване на производството по реда на ЗУСЕФСУ, за което бенефициерът е бил уведомен с писмо изх. 01-6500/4007#16 от 13.01.2022 г. и с последващо писмо изх. 01-6500/4007#23/06.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Нещо повече с оглед пълното изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е следвало да проследи изпълнението на финансовите показатели за всички пълни години, предхождащи датата на образуване на производството по налагане на финансова корекция /освен споменатата 2019 г., също така 2020 г. и 2021 г./. Вярно е, че приложимата Наредба 29 от 11.08.2008 г. не създава конкретно задължение управляващият ПРСР орган да извърши анализ на целия период, в който дружеството е следвало да изпълнява одобрения бизнес, но органът дължи произнасяне по всички относими към производството факти и обстоятелства, които са от значение за преценката дали изплатената безвъзмездна финансова помощ се разходва за нуждите на конкретния проект и то към момента на повторната проверка, доколкото със съдебната отмяна на предходния АУПДВ се заличават всички произлезли от него правни последици. На следващо място, съдът обосновано е кредитирал заключението по допуснатата от него ССчЕ като пълно, обективно, компетентно и в съответствие с останалите доказателства по делото, но само по отношение на финансовите показатели за проверяваните от административния орган години. В проведеното на 20.05.2024 г. съдебно заседание първостепенният съд е изслушалзаключението на вещото лице, като с оглед поставените от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси, експертът е посочил, че след 2018 г. има преизпълнение на финансовите показатели, като това е видно от материалите по делото и от счетоводните отчети. Преизпълнението започва през 2019 г, когато има приходи в размер на 408 хил. лв. и продължава през 2020 г., когато приходите са в размер на 358 хил. лв., както и през 2021 г., когато приходите са в размер на 658 хил. лв. Макар вещото лице изрично да посочва, че не е имало за задача да изследва периода от 2019 г. до 2022 г., с оглед принципа на приемственост в счетоводството, е проверило как е подаден отчетът за 2019 г. и е установило приходи в размер над 408 397,61 лв., което превишава заложения план от 249 хил. през 2019 г. Изложило е, че за периода 2016 г. 2023 г. приходите са 1 627 395.21 лв. При тези обективни данни, съдът е следвало да съобрази, че жалбоподателят, действал като едноличен търговец, не само е твърдял, но и доказал, че за периода до образуване на административното производство, е налице преизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от нощувки. За да намери приложение т. 30 от Приложение към Раздел I Общи положения от Правилата, на която административният орган се е позовал при определяне на финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, е необходимо приходите от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, да са под 20 % от предвидените приходи съобразно одобрения бизнес план и неизпълнението да е продължило повече от две пълни финансови години. В конкретния случай, дори само приходите за периода 2016 г. 2019 г. надвишават 30 %, а отчитайки нарастващото изпълнение, включително преизпълнението за периода 2019 г. 2023 г., финансовите резултати показват изпълнение от над 50 %, за което приложимите Правила не предвиждат определяне на финансова корекция. Съгласно чл. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане цели на мярката. Целите на мярката са: 1. насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; 2. насърчаване на предприемачеството в селските райони; 3. насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. След като одобреният проект не само е постигнал заложените стойности на приходи от нощувки, въз основа на които е бил определен за допустим, но ги е надвишил още през четвъртата година от изпълнението, като същевременно се наблюдава устойчива тенденция към повишаване на тези показатели, то проектът безспорно кореспондира с посочените по-горе цели. Оттеглянето на предоставеното подпомагане от Управляващия орган не трябва да бъде самоцел, а да държи сметка доколко одобрените за финансиране проекти доказват повишаване на приходите от интегриран туризъм в селските райони, чрез реализиране на предвидената инвестиция и изпълнение на количествените показатели на бизнес плана, което в процесния случай не е било сторено. При съобразяване на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредбата предвиждаща, че за връщане на вече изплатени суми се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, като степента на неизпълнение зависи от неговите последици за дейността като цяло, следва да се приеме, че не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече изплатените суми. Всичко изложено налага извода, че бенефициерът не е допуснал нарушение нито на договорните си задължения, регламентирани в т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор, нито на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. Допуснатото от съда нарушение на процесуалното му задължение да анализира всички, събрани по делото доказателства, и въз основа на установените с тях факти и възраженията на оспорващата страна да направи правните си изводи, са довели до неправилност на обжалваното решение. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено оспореното решение 03/312/02781/3/01/04/02 от 16.06.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на Аура Трейдинг ЕООД и В. С. И. е определена финансова корекция в размер на 385 086,83 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направеното искане за присъждане на сторените разноски за касационната инстанция следва да бъде уважено. С представения към молбата от 10.12.2024 г. списък по чл. 80 ГПК са претендирани разноски единствено за държавна такса за в размер на 1750 лева, но видно от приложената по делото разписка /л. 16/, заплатената такса е в размер на 1700 лева. Поради това разноските следва да се присъдят в доказания от страната размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,