Решение № 13901 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ против решение 1304/27.02.2024 г. по адм.д. 7327/2022 г. по описа на Административен съд- София-град (АССГ). Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът приема немотивираност на уведомителното писмо. Оспорва изводите на съда, че наддекларирането на недопустимите площи не е доказано. Твърди, че жалбоподателят е бил запознат със заповедта, с която се одобрява окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020, но няма данни същият да я е оспорил, поради което спрямо него е влязла в сила. Недопустимостта на площите е потвърдена и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Д. В. И., чрез процесуален представител адв. Я. Тончева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като недопустима, алтернативно като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. В допълнително представено писмено становище заявява, че не възразява да се даде ход на делото, като поддържа изцяло изложените в отговора доводи и искания. Претендира разноски за касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък и доказателства. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е УП 02-220-6500/1417 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. Постановеният отказ е мотивиран с Интегрирана система за администриране и контрол, извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП. Освен препращане към таблици за изчисляване на финансовото подпомагане (таблица 1: Оторизирани суми) и таблица 2: Извършени плащания в лева, други факти не са посочени. С решение 1304/27.02.2024 г. по адм. д. 7327/2022 г. по описа на АССГ, Уведомителното писмо, в частта, с която по заявление за подпомагане УИН 22/260520/98751 на Д. В. И. е намалена оторизацията в размер на 4633 лв., както и в частта, с която е прихваната сума в размер на 3 133,62 лв. е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне. Решението e правилно и следва да се остави в сила. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е императивна, като административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Изискването е въведено с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда. Излагането на мотиви е от значение за осъществяване на съдебния контрол. Затова при липсата им е налице основание за отмяна на издадения административен акт. Неоснователно обаче касаторът твърди, че фактическите и правни основания за извършените намаления и прихванати суми са ясни и същите са установени от вещото лице по приетата по делото съдебна експертиза. Правилно първоинстанционният съд приема, че органът не е посочил фактически и правни основания за издаване на оспорения административен акт. Не са посочени конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблиците. Приложеното становище на л.23 на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с твърдение за недопустими за подпомагане площи, е изготвено след подаване на жалбата до съда, поради което не представлява мотиви към уведомителното писмо и е хипотеза извън ТР 16/1975 г. на ВС на РБ. В оспорения пред първоинстанционния съд административен акт са посочени само намаленията и прихваната сума като парични суми, но не са изложени никакви конкретни съображения за основанията за намаления и прихващане, нито за кои заявени площи се отнасят. Тези основания за намаления и прихващане са обяснени в съдебната експертиза, която обаче е гласно доказателство и не може да санира допуснатото съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от административния орган. Според съдебния експерт при извършени административни проверки на площите в заявлението на Д. И. са установени недопустими за подпомагане площи в размер на 0,06 ха в три от заявените 6 парцела - наддекларирана площ в размер на 0,93 % (по-малък от 3%). Процентът на наддеклариране е минимален и наддекларираната площ е по малко от 2 ха. Посочено е още, че оторизираната сума в размер на 2027, 67 лв. по схема/мярка СП (основна) е изчислена съгласно изискването чл. 29, ал. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и същата се отнася за доказаното количество произведена продукция в размер на 0,9 ха (вишни). Земеделският производител има задължения за предходната година в размер на 3133,62 лв., за което е бил уведомен с писмо от 05.08.2021 г. и тази сума е прихваната от оторизираните суми за 2020 г., като 1370, 31 лв. са прихванати от цялата оторизирана по СЕПП сума, а 1763,31 лв. са прихванати от оторизираната по СП сума. Експертизата обаче не може да санира допуснатото нарушение от страна на административния орган. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Представен е списък и договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение от 1000 лв., определен върху материален интерес. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Настоящия съдебен състав приема, че на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 1000 (хиляда) лева, която не е прекомерна, предвид материалния интерес на спора и се явява под минималния размер на адвокатско възнаграждение в чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение