Решение № 4905 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение 1 от 02.01.2025г., постановено по адм. дело 2699/2023г., Административен съд Пловдив, Х-ти състав, е отхвърлил жалбата на М. М. Г., [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [адрес], против Ревизионен акт (РА) Р 16001621003851 091 - 001/07.07.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 366 / 02.10.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на Мулти Мегастрой Груп ООД, ЕИК 205258597, общо в размер на 30 583,04лв., от които главница в размер на 21 159,38лв., а останалите лихви за забава в размер на 9 423,66лв.

С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 3 096,64лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. М. Г., [ЕГН], гр.Пловдив, [адрес], чрез процесуалния му представител адв. Г. Маринов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П. Бонева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски .

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на М. М. Г., [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр.Пловдив, [адрес], против Ревизионен акт (РА) Р 16001621003851 091 - 001/07.07.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 366 / 02.10.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на Мулти Мегастрой Груп ООД, ЕИК 205258597, общо в размер на 30 583,04лв., от които главница в размер на 21 159,38лв., а останалите лихви за забава в размер на 9 423,66лв.

Съдът е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите, поради които органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице са налице условията за реализиране на отговорността му по отношение на задълженията на Мулти Мегастрой Груп ООД по реда на чл.19,ал.2 ДОПК. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на л.2277 и сл. от първоинстанционното дело /решението няма своя собствена номерация на страниците, към която да бъде извършено препращане/. Прието е, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи, в предвидената за това форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че всички документи във връзка с провеждане на ревизията са подписани с квалифицирани електронни подписи. Решаващият съд е приел,че оспореният ревизионен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани мотивите му в тази насока се изразяват в следното: 1. Възпроизведени са относимите алинеи на чл.19 ДОПК относно ангажиране на отговорността на трети лица , на база на които са изведени елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 и ал.9 ДОПК. 2. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че задълженото лице има качеството на субект на такава отговорност, тъй като е било управител на въпросното дружество за посочените периоди. 3. Посочено е, че основният спор по делото се концентрира върху наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК, върху изискуемото се по чл.19 ал.2 т.1 и ал.9 от ДОПК разпореждане с имущество и пари на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 4. Изложени са мотиви, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства обосновават извод, че извършените действия по получаване на висок размер трудово възнаграждение са насочени към умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фискът.Акцентирано е, че всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че е налице причинно следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество. 5. Решаващият съд е приел, че ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични, публично оповестени данни или чрез изискване на информация от други лица, като не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското дружество, което има образувано производство по принудително изпълнение по изпълнително дело 190680529/2019 г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, по което са останали несъбрани задължения. 5. В продължение е прието, че като резултат от заплащането на значителните възнаграждения на съдружниците, имуществото на Мулти Мегастрой Груп ООД е намаляло, довело до невъзможност да бъдат погасени изискуеми публични задължения за данъци. Прието е още, че жалбоподателят, като съдружник е бил или е трябвало да бъде запознат и наясно с документите, дейността и резултатите на дружеството, както и с процесните задължения и доколкото не е могло да не съзнава, че с разпределяне и изплащането на завишени възнаграждения само на съдружниците, вместо да заплати задълженията, недобросъвестно ще отчужди и намали имуществото на дружеството (парични средства), т.е. умишлено е поставил в невъзможност задълженото лице да погаси задълженията си и имуществото му е намаляло. 6. Съдът е квалифицирал поведението на задълженото лице като действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество, с което е възпрепятствало изпълнението на възникналите задължения. Посочено е, че по своята характеристика те представляват действия по извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата и на дивидент, както и по отчуждаване на движимо имущество на задълженото лице безвъзмездно, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отбелязано е, че скритото разпределение на печалба е от изброените в чл.19,ал.2,т.1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане, като не се твърди и не се установява друга причина за непогасяване на публичните задължения. 7. Възпроизведено е съдържанието на §1, т.5, б. а ДР ЗКПО относно понятието скрито разпределение на печалба . Изложени са мотиви, че ревизираното лице не е доказало и не ангажирало доказателства, че посочените суми са били използвани във връзка с дейността на предприятието, нито, че се касае до върнати заеми или други задължения. Отбелязано е , че доказателствената тежест е изцяло за Ж. Ж. /явно е допусната фактическа грешка, тъй като другият управител не е страна по делото/, като лице черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на тези твърдения за настъпването на положителни факти от обективната действителност, както по правило на чл.170 от АПК, така и на общото такова на чл.154 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, с която очевидно оспорващият не се е справил. 8. На отделен ред са изложени мотиви, че наличието на имуществена претенция към определени произволно моменти за погасяване на тези задължения, но без това да е сторено, не изключва връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с непогасяването, а я предполага, доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с наличното и достатъчно имущество. Посочено е, че решението на съдружниците, в частност Г. е не да погасят изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правни действия, представляващи скрито разпределение на печалбата и изплащане на дивидент, както и безвъзмездно отчуждаване на суми. Като аргумент в тази насока е посочено обстоятелството, че не е спазен ангажиментът, поет от двамата съдружници за погасяване на задълженията при проведените многократно срещи с органите на НАП. 9. На основание гореизложеното е направен решаващ извод, че са установени всички предпоставки на чл.19 ал.2 т.1 и ал.9 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Г. до размер на намаленото имущество, като оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата против него, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

На отделен ред на л.2279 и 2280 първоинстанционният съд е разгледал съществените възражения на жалбоподателя против издадения ревизионен акт. На първо място е прието, че от събраните доказателства по делото е установено, че към процесните ревизирани периоди, дружеството е разполагало с налични парични средства в следствие на постъпилите плащания от съконтрагентите му, които са били достатъчни за покриване на задълженията му към НАП; липсата на разплащането на последните следва да се приеме, че е доказано и то е в следствие, именно на недобросъвестното поведение на третото лице, съдружник в дружеството, предвид и факта, че не е изпълнен многократно поеманият ангажимент пред приходната администрация това да бъде сторено. Посочено е, че от съдържащите се по преписката доказателства е видно,че юридическото лице, след извършените разпоредителни действия от управителя, не разполага нито със суми по банковите сметки и нито с активи, които биха могли да послужат за удовлетворяване/обезпечаване вземането на НАП, поради което и дългът е категоризиран като трудно събираем. Прието е, че към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на управителя, главният длъжник не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество, която липса е пряко проявление на установените действия на Г..

Като неоснователно е определено и възражението на задълженото лице, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат по неплащането на публичните задължения и действието по получаване на трудово възнаграждение, съгласно писмения трудов договор, за който е подадено уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ и е оповестен по реда на чл.73 от ЗДДФЛ. Прието е, че това е така, тъй като осигурителната тежест и формираното данъчно задължение върху получените от управителите възнаграждения под формата на скрито разпределение на печалбата са пряка последица от взетото тяхно решение, а именно: двамата съдружници да сключат трудови договори с Мулти мегастрой груп ООД ; получените от съдружниците суми под формата на заплати са в значително високи размери, несъответстващи на задълженията и отговорностите им, посочени в трудовите договори, в съответствие с обявените там кодове по НКПД. Акцентирано е на обстоятелството, че дължимите данъци и осигурителни вноски за тези възнаграждения не са внесени в приход на бюджета, а в същото време, начислените и платени възнаграждения на управителите, както и осигурителните вноски са отчетени като текущ разход в дейността на Мулти мегастрой груп ООД, което е довело до намаляване на счетоводния и финансов резултат на дружеството, респ. е намалило и начисляването на дължимия корпоративен данък в пълен размер, като по този начин ревизираното лице не е понесло никаква осигурителна и данъчна тежест. Изложени са мотиви, че за времето от 29.03.2019 г. до 02.11.2020 г. , както вече се посочи има подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на длъжност управител строителство с основно трудово възнаграждение в размер на 10 000 лв. в дружество Мулти Мегастрой Груп ООД, като е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., с която в Приложение 1 доходи от трудови правоотношение е деклариран доход от 54 160,57 лв., в т.ч. и получени 42 928,57 лв. от Мулти Мегастрой Груп ООД. На основание изложеното е изграден извод, че е налице недобросъвестност у Г., предвид неговото знание относно наличието на данъчни задължения и задължения за ЗОВ, и въпреки това, последният е предприел действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до неговото намаляване, което препятства изпълнение на задълженията, или иначе казано, безспорно е налице причинно-следствена връзка между сочените по-горе два факта.

На отделен ред са изложени мотиви за неоснователност на възражението за наличие на връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на задълженията.

Първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органите по приходите не се опровергават и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Посочено е, че поставените въпроси на ВЛ са неотносими и не оборват изводите в РА, а напротив, вещото лице потвърждава, че дружеството е изплатило суми в завишен размер на ревизираното лице, поради това и предвид установеното от ревизия на дружеството-основен длъжник, че е налице скрито разпределение на печалбата както и многократно възпрепятстване от страна на управителя да бъдат проведени мерките по събиране, е ангажирана отговорност на ревизираното лице по реда на чл. 19 от ДОПК за задълженията на Мулти Мегастрой Груп ООД.

Решаващият съд е коментирал на отделен ред и назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Прието е, че същата се явява неотносима към процесния спор, тъй като изследва единствено броя и вида на изпратените по електронна поща на Г. доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, така и представените доказателства за образувано изпълнително дело и издаден изпълнителен лист за периода от м.10.2019 г. до 02.11.2020 г., като същите не установяват нови факти в процеса, относими към данъчното облагане на жалбоподателя. Като неотносими към правния спор се явяват и всички представени от Г. писмени доказателства, поради което същите не следва да се коментират от настоящия състав.

Накрая в решението си административният съд е изложил мотиви защо отговорността на третото лице по чл.19 ДОПК покрива и лихвите върху съответното данъчно задължение.

Решението на Административен съд Пловдив e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на М. М. Г. против отхвърлителната част на първоинстанционното решение се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се множество доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен за посочените задълженията на дружеството.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От доказателствата по делото се установява, че дружество Мулти Мегастрой Груп ООД, ЕИК 205258597, има задължения за ДДС, КД, ДОД, ДОО, УПФ и ЗО на обща стойност 45 019,18лв., от които главница в размер на 32 773,04лв. и лихви за забава в размер на 12 246,14лв. , като същите са установени с ревизионен акт Р 16001621005580 091 001/12.01.2023г.,издаден от органи при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 123/06.04.2023г. на директора на Д ОДОП Пловдив. При извършена служебна проверка в системата на ВАС се установява, че с решение 12832 от 27.11.2024г., постановено по адм.д. 6302/2024г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил в сила решение 3053 от 02.04.2024 г., постановено по адм. д. 1109 по описа на Административен съд Пловдив за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата на Мулти Мегастрой Груп ООД срещу така посочения ревизионен акт.

Конкретно с процесния ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на съдружник в Мулти Мегастрой Груп ООД за задължения на дружеството както следва : ДДС за данъчни периоди 01.12.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 10 441,59лв. главница и 4 874,90лв. лихви за забава, за вноски за здравно осигуряване за периода 01.12.2018г. 30.01.2020г. в размер на 2 143,31лв. главница и лихви за забава в размер на 890,89лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.12.2018г. 30.01.2020г. в размер на 2 689, 63лв. и лихви за забава в размер на 1 143,12лв.; за универсален пенсионен фонд за периода 01.12.2018г. 30.11.2019г. в размер на 962,39лв. и лихви за забава в размер на 449,64лв. и за държавно обществено осигуряване за периода 01.12.2018г. 30.11.2019г. в размер на 4 922,46лв. главница и лихви за забава в размер на 2 065,11лв. , или общо главница в размер на 21 159,38лв. и лихви за забава в размер на 9 423,66лв. Въпросните задължения са определени на база на подадени съответни декларации от задълженото лице по образец съгласно изискванията на материалното право.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело по описа на ТД на НАП Пловдив, като според справка дружеството не притежава имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения.

Установено е още, че задълженото лице М. М. Г. е съдружник Мулти Мегастрой Груп ООД за периода от 01.09.2018г. , като за времето от 29.03.2019г. до 02.11.2019г. за ревизираното лице има подавани уведомления по чл.62,ал.5 КТ за сключен трудов договор на длъжност управител строителство с основно трудово възнаграждение в размер на 10 000лв. в дружество Мулти Мегастрой Груп ООД.

Органите по приходите са приели, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК за посочените задължения на дружеството. В обобщен вид констатациите им са обосновани с това, че според събраните в хода на ревизията данни, реалното и допустимо месечно трудово възнаграждение, което е следвало да получава М. Г. е 1 008лв., като остатъка до 10 000лв., или 8 992лв. съставлява скрито разпределение на печалба, поради което същият следва да носи отговорност по чл.19,ал.2 ДОПК за задълженията на дружеството, възникнали до м.04/2019г., и тези които са възникнали и са дължими до м.11.2019г.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са законосъобразни и обосновани на събраните по делото докодателства.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, като в допълнение и в отговор на оплакванията на касатора следва да бъде посочено следното:

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че М. М. Г. е бил съдружник и управител на задълженото лице Мулти Мегастрой Груп ООД, ЕИК 205258597, за периода от 01.09.2018г. и по време на периодите, за които е ангажирана отговорността му за задължения на дружеството. Няма спор също, че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за ДДС, корпоративен данък, данък общ доход,за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава, като част от задълженията са възникнали по силата на подадени декларации съгласно изисквания на материалните данъчни закони, а останалите са определени с влязъл в сила ревизионен акт.

Спорни по делото са останалите елементи от фактическия състав на отговорността - дали задълженото лице в качеството си на управител/съдружник е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството. Като спорен момент по настоящето дело е и въпросът притежава ли дружеството имущество, което да покрие задълженията.

По отношение на първия от посочените елементи извършването на действия, попадащи в хипотезата на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК, спорът между страните е дали относно това, дали ревизираното лице М. Г. е получавал под формата на работна заплата парични средства, което съставлява скрито разпределение на печалба по смисъла на закона. В тази насока органът по приходите е изградил и поддържа констатация за наличие на скрито разпределение на печалба, като аргументите му в тази насока са следните: 1. На 29.03.2019г. е бил сключен договор между Мулти Мегастрой Груп ООД и М. М. Г., на длъжност управител, с който му е определено основно месечно възнаграждение от 10 000лв. 2. Към този период Мулти Мегастрой Груп ООД вече е имало натрупани данъчни задължения и сметките му са били запорирани от публичен изпълнител. 3. От събрани в хода на ревизията данни е установено, че дружеството е подавало декларации образец 1 и справки по чл.73,ал.6 ЗДДФЛ, според които за периода м.04/2019г. м.11/2019г. на М. Г. са начислени възнаграждения в размер общо на 43 928,57лв. 4. Въпреки направените искания за представяне на доказателства, от страна на задълженото лице и на дружеството не са представени такива относно това кое налага определянето на заплата на двамата управители в такъв размер, като в същото време дружеството е имало задължения към НАП, запори по сметките и дължимите данъци и осигурителни вноски не са внесени в приход на бюджета. 5. С цел определяне на реалния размер на трудовото възнаграждение на Г. органите по приходите са използвали за сравнение начисленото му възнаграждение на същата длъжност в друго дружество, съответно са събрали данни за размера на възнагражденията в сферата на строителството за сходна длъжност. 6. На база на изложеното е прието, че реалното и допустимото възнаграждение , което следва да получава М. Г. е в размер на 1 008лв., а остатъка до 10 000лв. 8 992лв.има характер на скрито разпределение на печалба.

Така направените констатации на органите по приходите се оспорват от задълженото лице със следните аргументи: 1. По делото не са събрани категорични доказателства, че той е получил сумата от 43 928,57лв. по дати и размери, приети в ревизионния акт/доклад. В тази насока е представил доказателства, че е водил съдебни дела за част от въпросните суми, като има издадени в него полза изпълнителни листове. Навеждат се и доводи, че липсата на доказателства за получаване на сумите е потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. 2. На отделен ред се правят възражения, че няма забрана относно тавана на трудовото възнаграждение, като страните по него имат свободата да определят размера му. 3. Няма законово основание да бъде прието, както е приел органът по приходите, че нормалното трудово възнаграждение за позицията, което заема, да е в размер на 1 008лв.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е възприел за правилна позицията на приходната администрация, тъй като тя намира опора в събраните по делото доказателства, поради което е изградил извод, че задълженото лице е получило посочената сума от 43 928,57лв. и е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на чл.19,ал.2, т.1 ДОПК, което обуславя ангажиране на отговорността на третото лице.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото.

Действително по делото няма представени /независимо, че са били надлежно изискани от Мулти Мегастрой Груп ООД/, че посочените суми са били получени от М. Г.. Действително по делото са налице и доказателства, че М. Г. е водил дело срещу Мулти Мегастрой Груп ООД за неизплатено трудово възнаграждение, част от което обхваща и процесните суми, съответно, че са били налагани запори върху възнаграждението му за публични задължени на дружеството.

В същото време обаче по делото са налице доказателства, изхождащи от счетоводството на дружеството, с които то е декларирало пред органите по приходите, че е начислило и изплатило възнаграждение на М. Г. в размер на 43 928,57лв. Налице е друго съществено доказателство декларация по чл.50 ЗДДФЛ за 2019г. вх. 1600И0934909/27.04.2020г., подадена от М. М. Г., по която в приложение 1 лицето е декларирало, че е получило през 2019г. от Мулти Мегастрой Груп ООД трудово възнаграждение в размер на 42 928,57лв. Декларирането на получено възнаграждение в подавана по силата на закон декларация под страх за наказателна отговорност съставлява признаване на неизгоден за декларатора факт / от него възникват задължения за плащане на публични задължения/, поради което това обстоятелство следва да бъде прието за достоверно. То само по себе си е достатъчно, за да бъде прието, че лицето е получило въпросната сума от дружеството работодател. По тази причина всички останали оплаквания на жалбоподателя, че не е доказано получаването на сумата, стават несъстоятелни и не следва да бъдат обсъждани.

Наведените в касационната жалба доводи, свързани с констатациите на органите по приходите, / и възприети от първоинстанционния съд/ относно размера на трудовото възнаграждение на лицето за посочените периоди м.04 11. на 2019г. не могат да бъдат споделени. Същите биха били основателни, ако по делото са представени доказателства кое налага /икономическа обосновка/ сключването на трудов договор за двамата съдружници и управители на 29.03.2019г. с договорено възнаграждение в размер на 10 000лв. и ако това не е сторено в период, в който дружеството има генерирани публични задължения, и са предприети действия /чрез налагане на запори на банкови сметки/ по тяхното събиране от органите по приходите. При липса на икономическа обосновка за определяне на такъв размер на възнагражденията, наличие на запорирани банкови сметки на дружеството, при проведени срещи с НАП с даване на обещания за погасяване на задълженията, няма как да бъде прието, че уговореното възнаграждение в размер на 10 000лв. е нормално и обичайно за полагания от лицето труд. Косвени доводи, че това е станало с цел да бъде осуетено събирането на задълженията и част от сумите по сметките на дружеството да бъдат получени от двамата управители могат да бъдат намерени в това, че увеличение на заплатите е уговорено само за двамата управители, но не и за другите работещи в дружеството, че за определени месеци от процесните периоди двамата управители не са получавали пълния размер на заплатата от 10 000лв., че след изтегляне на сумите от сметките на дружеството не са начислявани заплати в такива размери.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че с уговореното и получено в по-висок размер трудово възнаграждение е извършено скрито разпределение на печалба по смисъла на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК, даващо основание за ангажиране на отговорността на третото лице. Впрочем, констатациите в аналогичен смисъл в ревизионния акт, съставен на Мулти Мегастрой Груп ООД, са потвърдени с влязло в законна сила съдебно решение на Административен съд Пловдив по адм.д. 1109/2023г.

Наведените в касационната жалба оплаквания, че по делото не е било изяснено наличието на имущество на задълженото Мулти Мегастрой Груп ООД, които да служат за погасяване на задълженията му, не могат да бъдат споделени. На база на събрани в хода на ревизионното производство данни ревизиращите органи са изградили извод, възприет и от първоинстанционния съд, че задълженото дружество не притежава имущество, което да послужи чрез принудително изпълнение за погасяване на публичните му задължения. В случая става въпрос за отрицателен факт, който е изграден на база на съждения/анализ на факти и обстоятелства от обективната действителност, поради което при проверка на правилността му следва да бъде съобразено дали са спазени правилата на формалната логика. След като от събрани в хода на ревизията доказателства е установено, че дружеството не притежава материални активи и парични средства по сметките си, то правилно е прието, че наличните публични задължения не могат да бъдат събрани от него.

Обратното, задълженото лице твърди положителния факт, че дружеството има вземания от трето лице, които ако бъдат събрани, могат да покрият задълженията му. Единственото доказателство, които е представено в тази насока, е препис от обезпечителна заповед 355 от 23.12.2023г. на Районен съд Пловдив за допуснато обезпечение на предявените от М. Г. против Мулти Мегастрой Груп ООД искове по КТ чрез наложен запор на вземането, което Мулти Мегастрой Груп ООД има от Х.С.Р. Баутрагер УГ Германия по две фактури. По делото не са ангажирани никакви други доказателства относно предприети действия по събирането на сумите от тези две фактури, поради което твърдението на страната си остава недоказано.

Направените в касационната жалба оплаквания, за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани със съотношенията между производството по издаване на ревизионния акт на Мулти Мегастрой Груп ООД и това по издаване на акта за ангажиране на отговорността на М. Г., не могат да бъдат споделени. Както бе вече посочено, задълженията на Мулти Мегастрой Груп ООД, за които е ангажирана отговорността на М. Г., са възникнали по силата на подадени от задълженото лице декларации съгласно изискванията на материалните закони, а не са установени в производство по издаване на ревизионен акт.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице основания по чл.19,ал.2,т1 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. М. Г. за задължения на Мулти Мегастрой Груп ООД по видове и периоди както следва: ДДС за данъчни периоди 01.12.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 10 441,59лв. главница и 4 874,90лв. лихви за забава, за вноски за здравно осигуряване за периода 01.12.2018г. 30.01.2020г. в размер на 2 143,31лв. главница и лихви за забава в размер на 890,89лв.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.12.2018г. 30.01.2020г. в размер на 2 689, 63лв. и лихви за забава в размер на 1 143,12лв.; за универсален пенсионен фонд за периода 01.12.2018г. 30.11.2019г. в размер на 962,39лв. и лихви за забава в размер на 449,64лв. и за държавно обществено осигуряване за периода 01.12.2018г. 30.11.2019г. в размер на 4 922,46лв. главница и лихви за забава в размер на 2 065,11лв. , или общо главница в размер на 21 159,38лв. и лихви за забава в размер на 9 423,66лв.

Като е стигнал до изводи, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса М. М. Г. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на общо на 3 096,64лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,