Решение № 4842 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10461/2013 г.

Решение № 4842 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10461/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Вармас" ЕООД, представено от управителя Мария Парапанова, срещу решение № 1031/13.05.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 777/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161105103/18.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, относно отказаното на "Вармас" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 8 813.98 лева и определените закъснителни лихви в размер 844.54 лева. Касационният жалбоподател инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по видовете доставки. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит на "Вармас" ЕООД в общ размер 8 813.98 лева, упражнено в данъчни периоди м. 10 и 11.2010 г. по 6 фактури, издадени от "Авия" ЕООД. Предмет на доставката по фактурите са стоки - строителни материали и услуги - СМР. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещни проверки на доставчика и предходния му доставчик "Преси" ЕООД. Според приходната администрация не е доказана кадровата и материално-техническата обезпеченост на доставчиците, не са представени счетоводни регистри за осчетоводяването на разходите за възнаграждения на наетите от прекия доставчик по граждански договори лица; липсват доказателства за произхода на стоките и документи за транспортирането им. Отречено е притежаването на стоките от прекия и предходния доставчик, като условие за продаването им на получателя. В тази връзка са изследвани предходни доставки и несъответствия във времето на фактурите по предходните доставки с тези, по които е упражнено правото на приспадане от "Вармас" ЕООД. Общото правно основание за постановяване на утежняващия административен акт са разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването на РА относно непризнатия данъчен кредит, съдът е приел, че не е доказано осъществяването на доставките, във връзка с които е упражнено правото на приспадане. Обсъдил е съществуването на договори между доставчика и получателя, наличието на протоколи за предаване на стоките и на такива за приемане на СМР, договор за наем на МПС; редовно водено счетоводство от жалбоподателя и последващи доставки във връзка с предмета на спорните. Решаващите му изводи са сходни с тези на приходната администрация и се свеждат да неубедителност на установяванията за предаване на стоките и извършването на услугите заради липсата на доказателства за достатъчен брой заети лица при доставчика и предходния доставчик и на изготвени документи за транспорт. Решението е неправилно. Преценката на доказателствата е извършена от съда в противоречие с процесуалните правила на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Изводите му за фактите не са съобразени и с логическите и опитните правила. Неправилно са определени предмета и обхвата на доказването, както и разпределението на доказателствената тежест. В определението си от о. с. з. на 25.04.2012 г. съдът е отнесъл към процесуалните тежести по доказването на жалбоподателя установяванията за това дали е фактуриран наем на МПС, разходи за поддръжка и ремонт на наетото от доставчика МПС и кадровата и техническата обезпеченост на доставчика за извършването на СМР. За ДЗЛ не съществува задължение за проверка на кадровата обезпеченост на доставчика /вж. т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11/, а правото му на приспадане не е функция от начина на счетоводно отразяване на разходите за услугата от доставчика /в този смисъл т. 47 от решението на СЕС по дело С-18/13/. Затова и неправилно при позоваване на правилата за доказателствената тежест са формирани изводи за фактите от обстоятелството, че според съда не е проведено доказване на сочените от него доказателствено релевантни /а не правнорелевантни/ факти. С арг. от чл. 68 от действащия ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства по доставките на стоки и услуги с писмени доказателствени средства. Убеждаващото въздействие на установяванията с тези доказателствени източници не се разколебава от съмненията на касатора относно надлежното счетоводно отразяване на сделките от доставчиците. Както се сочи в т. 47 от решението на СЕС по дело С-18/13"... евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112". Незачитането с РА на доказателствената стойност на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства е различно от процесуалното действие по оспорването им по чл. 193 от ГПК, което предполага висящност на производството в съдебната фаза. Неоснователно приходната администрация и съда са подценили доказателствената стойност на представените в хода на ревизионното производство писмени доказателствена средства. Така за доставката на стоки предмет на фактури № № 63/25.11.2010 г. и 64/26.11.2010 г. не е взето предвид, че търсеното индивидуализиране на родово определените вещи чрез предаване /вж. чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/ е удостоверено в 6 броя приемо-предавателни протоколи, съответно от 10.11.2010 г., 11.11.2010 г. и 15.11.2010 г. /всеки за предаване на 80 торби хидроизолационна смес в опаковки от 25 кг/ и от 05, 08 и 11.11.2010 г. /всеки за предаване на 100 торби хидроизолационна обмазка в опаковка от 25 кг/. Количеството на вещите и вида на опаковките съответстват на уговореното с договор за доставка от 03.11.2010 г. Превозването им, според декларация на управителя на доставчика при насрещната проверка, е извършено с наето от "Елекспрес" ЕООД МПС - микробус "Пежо Боксер" с рег. № СА 9543, управлявано от Теодор Иванов. Иванов е лицето подписало приемо-предавателните протоколи. Към превоза за собствена сметка не съществува нормативен акт, който да създава задължение за изготвяне на пътен лист и товарителница, в отлика на нормативната уредба на обществения превоз на товари - чл. 89, т. т. 7 и 8 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, поради което отсъствието на такива документи не сочи на липса на превоз. Същите установявания са важими за доставката на хидроизолационна смес по договор № 0110/01.10.2010 г. - 30 бр. в опаковки от 25 кг, за което е съставен протокол от 05.10.2010 г., а доставката е предмет на фактура № 20/29.10.2010 г. По повод на правото на приспадане по тази доставка са неотносими доводите на администрацията и на съда за несъответствие във времето на издадена от предходния доставчик фактура и липса на осчетоводени наличности от тази стока у прекия доставчик. Изследването на произхода на стоката не може да послужи като основание за отричане на правото на приспадане /вж. т. 2 от диспозитива на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Не следва да се свързва и придобиването на стоката от прекия доставчик с датата на издаване на фактурата от предходния. Пропускането на срока за издаване на фактура по чл. 113, ал. 5 от ЗДДС не влияе върху придобиването на правата по доставката от получателя, респ. настъпването на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а е свързано с упражняването на правото на приспадане с оглед изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Индиция за получаването на услугите СМР предмет на фактури № № 20/29.10.2010 г. /доставката по т. 2/ и на тези по фактури № № 61/18.11.2010 г., 62/24.11.2010 г. и 65/01.11.2010 г. са договорите от 01.10.2010 г. и от 01.11.2010 г., извършените последващи доставки от касатора към "Гимекспорт" АД и факта на плащането по доставките. Преки доказателствени средства за доставките на услуги са изготвените протоколи обр. 19 - този от 29.10.2010 г. за обект ВЕЦ "Мала църква" и протоколите от 29.10.2010 г. /допусната е грешка в изписването на датата - 29.10.2010 г. вместо 29.11.2011 г.; грешката е установима при съпоставка с датата на договора - 01.11.2010 г. и отбелязването във фактура № 65/, 24.11.2010 г. и от 18.11.2010 г. за обекта в МОЛ "Сердика - София". Фактурираните СМР са обвързани с протоколите обр. 19. Отричането на претендираното данъчно предимство заради липса на трудов ресурс у доставчика е в противоречие както с цитираната практика на СЕС по дело С-324/11, така и със събраните доказателства. Неоснователно не са ценени като юридически факти, пораждащи гражданско правоотношение договорите на доставчика с 6 физически лица. Неизпълнението на определени публичноправни задължения на доставчика като платец на дохода на физическите лица не засяга убеждаващото въздействие на договорите. Без да е установено съществуването въз основа на обективни данни на представи у получателя на спорните доставки за осъществяването им като част от данъчна измама, нередностите нагоре или надолу по веригата не могат да засегнат претендираното от него данъчно предимство /така т. 43 от решението на СЕС по дело С-285/11/. Твърдяните от касатора нередности у предходни доставчици и съмнения във връзка с това за произхода на стоките, без информационна следа за представи на ДЗЛ за тези нередности, не изключват правото на приспадане. Недоказана е и имплицитно заявената теза на приходната администрация за различни от издалите фактурите доставчици на спорните стоки и услуги /относно факта на съществуването на резултата на услугите не се спори - вж. признанието на този факт, извършено от повереника на ответника в о. с. з. на 25.04.2012 г./, а и при добросъвестност на получателя това обстоятелство също не дисквалифицира претендираното от него субективно публично право. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Задължението за такова познание не следва от броя на наетите от доставчика лица, източника на правоотношението на доставчика и наетите лица и декларирането на правоотношенията му с тях /вж. вече цитираната т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11/. Не се установяват и нередности при получателя по издадените фактури. Органите по приходите не оспорват редовността на воденото от ревизираното лице /редовността е потвърдено от заключението на ССЕ/. По записванията в счетоводствата на получателя е оставена информационна следа за доставките, а позоваването на счетоводните записвания е допустимо при действието на чл. 51 от ДОПК. Изложеното е основание за отмяна на решението на АС Пловдив и на РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер на 375 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение