Решение № 1121 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2008 г.

Решение № 1121 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби: от Нина Кръстева Христова от гр. Шумен и от Рилка Преображенова Иванова от гр. Монтана, против решението от 25.02.2008 г., постановено от Административен съд-Монтана, V-ти състав, по адм. д. № 16/2008 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 145 и сл. от АПК, административният съд е отменил Заповед № 2546/26.05.2006 г. на Кмета на община Монтана, с която на ползвателя Верка Георгиева Тодорова е признато правото да придобие собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кад. план на имотите, предоставени за ползване- № 1073, находящ се в м. "Голата глама", в землището на гр. Монтана, с площ от 960 кв. м. и е ВЪРНАЛ преписката на административния орган за произнасяне, съобразно дадените указания по прилагане на закона. За да постанови решението си съдът е приел следното:Видно от молба вх. № АБ-94-В-464/2.07.1992 г., Верка Георгиева Тодорова е поискала от кмета на община Монтана да извърши оценка на имот от 1000 кв. м. (500 кв. м. лозе и 500 кв. м. овощна градина), предоставен за ползване на основание нормативни актове по действащата редакция на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от която е видно, чи имота е незастроен. По тази молба е налице произнасяне едва с обжалваната заповед, с която е признато правото да се придобие собственост. От приетия на л. 10-12 по делото Протокол е установено, че със заповед № 435/31.03.2000 г. на Кмета на община-Монтана е назначена комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която е с нелегитимен състав, но освен това не е изпълнила и предписаните с § 62, ал. 2 от ППЗСПЗЗ задължения. Липсват мотиви както относно наличието на предоставено с акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ право на ползване, относимо към правото на изкупуване на имота, но и относно наличието на предпоставките по § 4а или 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обжалваният акт на кмета на общината страда от същите пороци, липсва дори конкретизация по коя молба е направено произнасянето, в нея е признато правото да се придобие собствеността по реда на § 4а и § 4б без да се отчетат различията в предпоставките по двете разпоредби. В касационните жалби се правят доводи за неправилност на постановеното решение в ЧАСТТА му, с която преписката е върната на административния орган за произнасяне. Твърди се, че съдът е следвало да се произнесе по същество и да постанови отказ за признаване правото на придобиването на собствеността на ползувателката, тъй като не са установени предпоставките на закона за уважаване на искането и, а и предоставеното и със заповедта право върху имота на наследодателя им, чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ е незаконосъобразно, тъй като няма идентичност между имота, предоставен и за ползване и този на техния наследодател, предмет на обжалваната заповед. Ответната страна-Кметът на община Монтана, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационните жалби, заинтересованите страни:Георги Владимиров Александров, Цветана Владимирова Ненкова, Кирил Георгиев Георгиев и Мариана Георгиева Горанова -също. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са допустими и неоснователни с оглед липсата на отменителните основания по чл. 209 т. 3 АПК. Обжалваното решение на АС - Монтана е правилно и съобразено с материалноправните и процесуални изисквания. Въз основа на обстоен анализ на събраните доказателства съдът е констатирал неспазване на разпоредбата на § 62 ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, касаещо състава на определената със заповед на кмета комисия, в която са включени лица извън кръга на императивно посочените в правната норма. Обоснован се явява и изводът, че тази комисия не е изпълнила законовите си задължения за мотивиране на изразените становища във връзка с разгледаните заявления от ползвателите на земеделски земи с оглед наличие на условията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост. В конкретния случай е установена нередовност на съставените от комисията документи, което обстоятелство има за последица липсата на мотиви в оспорената заповед на кмета на община Монтана. Тази липса на мотиви на административния акт се явява пречка за съда да изпълни задълженията си за разрешаване на правния спор по същество, като изследва правата на ползвателя и тези на възстановените бивши собственици на поземления имот. Поради това правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. По тези съображения оспореното решение следва да остане в сила, а жалбите се отхвърлят като неоснователни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са съобразени с процесуалния и материален закон. Жалбоподателките не оспорват решението в частта му, с която е отменена обжалваната заповед на кмета, а го обжалват само частта му, с която е върната преписката на кмета на общината за решаване по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда в мотивите на обжалваното решение. При установената незаконосъобразност на състава на комисията и липсата на каквито и да било мотиви както в протокола на комисията, така и в заповедта на кмета, съдът обосновано и в съответствие със закона е върнал преписката на административния орган за произнасяне. При констатираната некомпетентност на комисията и пълната липса на мотиви (както относно това дали е налице предоставено право на ползване по някой от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, така и по коя нормативна разпоредба е признато правото на придобиване на собствеността) § 4а или § 4б от ЗСПЗЗ и относно наличието на съответните предпоставки по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ (решението е правилно). По делото липсват събрани доказателства за наличието на тези предпоставки, като и касаторите в настоящото производство не са поискали, нито са представили каквито и да било доказателства във връзка с твърденията си за липса на идентичност, то правилно съдът не се е произнесъл по същество, а е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Не са налице условията на чл. 209 от АПК за отмяна на решението в обжалваната му част и подадените касационни жалби на наведените в тях основания, са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,