Решение № 188 от 13.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 135/2010 г.

Решение № 188 от 13.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 135/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК главният прокурор инициира отмяна на влязлата в сила присъда № 134/8.12.2009 г., постановена по НОХД № 1270/2009 г. от Районен съд - Никопол с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият М. Г. И. от с. Г., област Плевен е доволен от постановеното с атакуваната с искането присъда наказание, с изтърпяната част от което моли да бъде съобразено предлаганото друго по вид наказание, като и служебно назначеният му защитник адв. Е. Петров от САК подкрепя искането. ВКС намира, че искането на главния прокурор е направено в предвидения от закона срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно от НПК и с него се иска облекчаване положението на осъдения. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира същото за основателно по следните съображения: С присъда № 134/8.12.2009 г., постановена по НОХД № 1270/2009 г. от Районен съд - Никопол отговорността на осъдения М. Г. И. от с. Г., област Плевен е ангажирана за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание при условията на чл. 55 от НК от 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Съзряното от главния прокурор нарушение на материалния закон се състои в не приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК или неправилното приложение на тази разпоредба, с оглед протеклото съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК и установеното в чл. 373, ал. 2 от НПК задължение за съда определянето на наказанието да стане при условията на тази смекчаваща отговорността му разпоредба на НК. В случая, макар едва в мотивите съдът да е декларирал, че наказанието на подс. М. И. да се определя при условията на чл. 55 от НК ("под най-ниския предел" на предвиждащото се наказание "до 2 години лишаване от свобода"), е определил неговият размер на 3 месеца лишаване от свобода, като не е съобразил, че в случая се намира пред хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК - при липса на законов минимум на предвиденото за престъплението наказание, то се заменя с онова по вид и размер, установен в т. 2, б. "а" до "в" на същата алинея. Или, той е следвало не да определи наказание лишаване от свобода на законовия минимум на това наказание въобще, а като го замени с наказанието пробация, с което е допуснал неправилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното искането на Главния прокурор следва да бъде уважено и като се отмени атакуваната присъда, с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, на осъдения М. И., вместо лишаване от свобода, следва да бъде наложено наказание пробация за срок от 6 месеца с ангажиране на задължителните и най-леки пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК - "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за горния срок, при установената най-лека периодичност на мярката по т. 1 - задължително явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично. Тъй като този размер и обем от мерки на наказанието пробация е най-благоприятния за осъдения и съответства на извършеното от него, то не се налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за коригиране на констатираното неправилно приложение на материалния закон. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение