Решение № 8787 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15988/2011 г.

Решение № 8787 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15988/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Мехмед Шукриев Хаккъев против решение № 42 от 28.10.2011 г. по адм. дело № 121/2011 г. на Административен съд - Разград. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Областен отдел "КД-ДАИ" гр. Разград към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Разград е отхвърлил жалбата на Мехмед Шукриев Хаккъев против заповед № РД-14-24-2235 от 21.07.2011 г. на началника на Областен отдел "КД-ДАИ" гр. Разград към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "спиране от движение за срок от шест месеца на лек автомобил "Фолксваген голф" с рег. № РР 1022 АК". Съдът е установил вярно релевантните за спора фактически обстоятелства и въз основа на обективен и точен анализ на доказателствения материал правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че на 21.07.2011 г. жалбоподателят Мехмед Хаккъев е извършвал обществен превоз на пътници, по маршрут с. Дянково - автогара гр. Разград, на предварително уговорена цена, равнозначна на цената на автобусния билет за същата дестинация, без лекия автомобил м. "Фолксваген голф" с рег. № РР 1022 АК" да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По време на пътуването на кръстовище в гр. Разград е станало пътно-транспортно произшествие. По този повод, при извършена проверка от служители на ОД "КД - ДАИ" гр. Разград е установено, че част от пътниците в автомобила са ползвали превоза при уговорка с водача да заплатят същия на стойността на автобусния билет. За тези обстоятелства лицата са дали писмени обяснения и е съставен акт за установяване на административно нарушение № 125411/21.07.2011 г. Съдът е обсъдил гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и обясненията на същите лица пред административния орган, при което е дал вяра на последните. Посочил е, че депозираните в съдебното производство свидетелски показания са неточни, дадени тенденциозно в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя. Неоснователни са доводите в касационната жалба за издаване на процесната заповед в нарушение на изискванията за форма поради липса на изрично властническо волеизявление за прилагане на принудителната административна мярка. Заповедта е издадена в писмена форма, при ясно формулирано разпореждане на компетентния административен орган за прилагане на предвидената в чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП принудителна административна мярка. Не намират опора в нормативните разпоредби доводите за нарушения на съдопроизводствените правила, т. к. съдът неправилно е кредитирал обясненията на лицата пред административния орган, вместо показанията им пред съда. С обжалваното решение правилно е преценил свидетелските показания поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал и е извел обоснован извод за достоверност на първоначално дадените обяснения, съответно - за липса на основание за отмяна на атакувания административен акт. При решаване на въпроса за законосъобразността на наложената мярка съдът правилно е приел, че оспорената мярка е наложена на жалбоподателя при изпълнен фактически състав по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП, за визирания в разпоредбата срок от 6 месеца, в съответствие с целта на закона да не се допуска нерегламентиран обществен превоз на пътници с оглед гарантиране здравето и сигурността на гражданите при осъществяване на тази дейност. След като аргументирано е счел, че са налице визираните в законовата разпоредба предпоставки за прилагането й, правилно е отхвърлил подадената от касатора жалба. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,