Решение № 478 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2300/2011 г.

Решение № 478 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2300/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения В. В. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 423/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав и отмяна на присъда № 20/01.06.2011 г. Поддържа се, че е необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и неправилна оценка на доказателствения материал, поради което е допуснато нарушение на закона с осъждането му по предявеното обвинение. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде оправдан и да бъде осъдено посоченото от него лице. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че няма допуснати нарушения в постановения по отношение на осъдения съдебен акт на въззивния съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският окръжен съд с присъда № 6/04.02.2011 г. по нохд № 535/2009 г. признал подсъдимите В. В. Г. и А. Д. Я. - непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за виновни в това, че в съучастие като съизвършители са отнели чуждо имущество - 20 лева, от владението на Ст. Г. с намерение противозаконно да го присвоят като употребили сила и деянието е придружено с убийство. На основание чл. 199, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 (вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 за Я.) и при условията на чл. 54 НК ги осъдил: Г. на 17 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, Я. на 12 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК. Наложил на Г. най-тежкото наказание от определените по това и по нохд № 482/2007 г., № 418/2008 г., № 45/2008 г. - всички на Самоковския районен съд - 17 години лишаване от свобода, изтърпяването на което определил при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, а на Я. наложил най-тежкото наказание от определените по това и по нохд № 274/2009 г. и № 468/2009 г. - двете на Самоковския районен съд - 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при условията по чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Приложил съответно чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК. Произнесъл се по веществените доказателства и по въпроса за размера на дължимите от всеки един от подсъдимите разноски в съответните размери. По повод жалбата на подсъдимия Г. (съдържаща искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо) и тази на подсъдимия Я. с допълнение от защитника му Софийският апелативен съд е постановил присъда № 20/01.06.2011 г. като е отменил първоинстанционната присъда в частта относно осъждането на подсъдимия Я., когото е признал за невинен и оправдал по обвинението по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а за подсъдимия Г. в частта относно приложението на чл. 20, ал. 2 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й обжалвана част. Въззивния съд е изпълнил процесуалните си задължения да провери изцяло правилността на постановената по отношение на двамата подсъдими присъда съгласно чл. 314 НПК. Приел е за правилно установена фактическата обстановка по отношение на подсъдимия Г. Въз основа на анализ и вярна оценка на целия доказателствен материал е направил извод, че подс. Я. не е автор на престъплението, за което е изложил подробни съображения. Неоснователно е възражението, че въпросът за авторството не е решен правилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени средства. От данните по делото е видно, че делото е образувано в първоинстанционния съд по обвинителен акт с обвинение по отношение на Г. и Я., съставен от прокурора съгласно убеждението си, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Посочено е престъплението и за обвиняеми само тези, за които е счел, че са налице основания за повдигане на обвинение. Въззивния съд е направил подробен и задълбочен анализ на гласните и писмени доказателствени средства, включително и на обясненията на всеки един от подсъдимите и е направил извод, че самопризнанието на Г. съдържа конкретни факти и има доказателствена сила, защото се подкрепя от други доказателства в конкретизираните доказателствени средства, които са проверени и правилно оценени. Доколкото е имало твърдения в обясненията на подсъдимия за участие и на друго лице-подсъдимия Я., съдът не ги е възприел като достоверни. Установил е, че са изолирани и не се подкрепят от данните в другите оценявани доказателствени средства, на които е основал изводите си, че единственият, за когото са налице несъмнени доказателства за автор на престъплението, е подс. Г. В дейността си по оценка на доказателствените средства въззивния съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Изградил е вътрешното си убеждение съгласно изискванията по чл. 14 НПК като е спазил предвидените в НПК процесуални правила, които гарантират и неговата правилност. Само на твърденията на подсъдимия Г., които не се подкрепят от доказателства, съдът не може да основе изводите си при решаване на въпросите за авторството на деянието, за което е внесен обвинителен акт, нито да упражни права, които не са му предоставени от закона-да привлече и други лица за обвиняеми. Обвинителният акт е този, който определя рамките на обвинението, а съдът е длъжен да се произнесе по него като се позове само на събраните и проверени по предвидения в НПК ред в съдебното заседание доказателства. Няма нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК. Съдебният акт, който отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 3 НПК, съдържа съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, че подсъдимият Г. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което квалификацията на поведението му е законосъобразна. В жалбата се поддържат доводи за необоснованост и непълнота на доказателствата. Такива самостоятелни касационни основания за отмяна на оспорения съдебен акт не са предвидени в чл. 348 НПК. Недопустима е касационна проверка на фактическите положения, приети за установени от инстанциите по същество и замяна на вътрешното им убеждение по основния факт. По тези съображения поддържаните доводи не следва да бъдат разглеждани. С оглед изложеното, че въззивния съд не е допуснал нарушение на закона и на процесуалните правила, искането на осъдения Г. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение