Решение № 11070 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас чрез юрк. Ташкова срещу Решение 1088/08.02.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 1628/2023 г., с което, по жалбата на Лидикар ООД, ЕИК 147015017, гр. Бургас, ул. Константин Фотинов 1, представлявано от К. Карачорбаджиева, и на М. Маргаритов, гр. Варна, [улица], е отменено издаденото от касатора Решение 32-518406/16.08.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020 г. Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да съобрази, че в разглеждания случай е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ). По подробно изложени съображения касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят жалбите срещу издадения от него административен акт и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства. Ответниците по касационната жалба, Лидикар ООД и М. Маргаритов, чрез адв. Василева, в писмен отговор и в становища по съществото на спора отричат нейната основателност. Искат да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и на всеки от тях да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред Административен съд Бургас е оспорено Решение с рег. 32-518406/16.08.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 70 от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) в размер на 9 381,87 лв. за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN MRN 20BG001007021816R8/06.08.2020 г.: катастрофирал пътнически автомобил Мерцедес Бенц модел С300, черен, с работен обем 3500 куб. см., шаси WDDGF8AB7DA782699 и са установени допълнителни задължения за мито 646,45 лв. и ДДС 1422,18 лв. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 06.08.2020 г. вносителят В. В. Д. чрез декларатор Лидикар ООД декларира за режим допускане за свободно обращение употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка MERCEDES BENZ, модел C-300, тип бензин, брой места - 5, товароносимост - 0, първа регистрация 01.01.2013 г., цвят черен, работен обем 3500, двигател номер не се чете, шаси WDDGF8AB7DA782699, държава на изпращане/износ Канада; условие на доставка CFR стойност и навло; метод за определяне на стойността договорна стойност на внасяните стоки; цена на стоката и валута 2318.00 CAD; В Агенция Митници е постъпило писмо с рег. 32-441111/16.12.2022г. от канадските митнически власти Canada Border Services Agency, в което за износителя, 9396-9053 QUEBEC Inc.са приложени CERS, а дейността на дружеството е търговци на употребявани автомобили. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи извършили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията в митническата декларация, в рамките на който констатирали несъответствие на декларираната при износа и вноса цена на стоката - декларирана при внос цена 2318 CAD, а при износ 6940 CAD. Освен това към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано Prepayment (предплащане). При тези несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. На основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от Лидикар ООД и от Маргаритов са изискани документи, снимки и обяснения по повод на процесния внос, но такива не са представени. Митническият орган е мотивирал извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура RA- E20061801/18.06.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена поради разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. Самата фактура не сочи да е налице волеизявление на продавач и купувач. Липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и по какъв начин е извършено. При горната фактическа установеност първостепенният съд е обосновал изводи, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗМ, в административно производство, в което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсва акт за възлагане на проверката по чл. 84в ЗМ, и противоречи на материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него не са обосновани от събраните данни. Според АС Бургас извадката от канадската митническа система CERS удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ, която не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил задължението си преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а) до г). Митническият орган не е изяснил щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Неправилно според АС Бургас е приложен и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. В практиката на СЕС и на ВАС се приема, че съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат така т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl. Дори при извод за приложимост на чл. 84в ЗМ по отношение на производството по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а той не се подкрепя от корективното тълкуване на чл. 84, ал. 2 ЗМ и систематичното място на чл. 84в ЗМ, нарушението не носи белега същественост.