Решение № 650 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6797/2024 г.

от 01.02.2023г. л. 22, че във връзка с § 77 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба 1/ 10.10.2017г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и чл. 61, ал. 3 от Закона за водите е необходимо в двумесечен срок дружеството да представи допълнителна информация. В отговор с Писмо изх. РР-02-271/ 2022г.(3)/ 12.05.2023г. (л.20) ответният- административен орган е уведомил жалбоподателят, че заявлението му за изменение на разрешителното няма да бъде разгледано и няма да бъде открита процедура за изменение на разрешително за водовземане, с оглед непредставяне от страна на дружеството на данни и документи, изискани му с Писмо с изх. РР-02-271/2022г.

от 01.02.2023г. След жалба на адресата му, Писмо изх. РР-02-271/2022г.(3)/ 12.05.2023г. на директора на БДИР, било предмет на съдебен контрол по образувано пред Административен съд Пловдив адм. дело 2145/ 2023г., производството по което е било висящо към момента на приключване на делото пред АСПл. С оспореното в съдебното производство пред адм. съд- Писмо с изх. КД-05-1505 от 27.07.2023г., издадено от директора на БДИБР на жалбоподателя са дадени предписания със срок за изпълнение 14 дни от влизането им в сила, както следва: 1. да бъде демонтирано помпеното оборудване от изграденото и оборудвано водовземно съоръжение - ТК1, намиращо се на територията на обект Хотелски комплекс , разположен в землището на с. Белашица. общ. Родопи, м. Живака 18Б и да бъде създадена техническа възможност за пломбиране на устието на водовземното съоръжение, за което да бъде уведомена писмено БД ИБР; 2. Да бъде демонтирано помпеното оборудване от изграденото и оборудвано водовземно съоръжение ТК2, намиращо се на територията на обект Хотелски комплекс , разположен в землището на с. Белащица, общ. Родопи, м. Живака 18Б и да бъде създадена техническа възможност за пломбиране на устието на водовземното съоръжение, за което да бъде уведомена писмено БД ИБР. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е преценил, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган. Същите били издадени при спазване на установените изисквания за форма като съдържат фактически и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл. Според решаващият съд безспорно от приетите по делото писмени доказателства е установено, че дружеството жалбоподател осъществява водовземане от подземни води, без да притежава разрешително, при това и без да е налице изключение от правилото за осъществяване на водовземане след издаването на разрешително. Достигнал до извод, че при това положение законосъобразно директорът на БДИБР е дал задължителни предписания на жалбоподателя да демонтира помпените оборудвания в стопанисвания от него обект. Предписанията имали задължителен характер и следвало да се изпълняват в посочените срокове- чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ. При неизпълнение на дадените предписания от субектите се носела административнонаказателна отговорност. При тези доводи, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът преценил, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба била отхвърлена, като неоснователна. Решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото Писмо с изх. КД-05-1505 от 27.07.2023г., на директора на БД ИБР, с което на жалбоподателя са дадени предписания със срок за изпълнение 14 дни от влизането им в сила. Административният съд обосновано е преценил, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 155, ал.1, т.22 от ЗВ. Правилно е установено, че оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Адм. съд е изяснил всички правнорелевантни факти по спора, но изводите му относно това, че оспореният административният акт е законосъобразен не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Адм. съд е постановил съдебен акт при неправилна преценка на приетите по делото доказателства и доказаните с тях релевантни факти и обстоятелства. Предписанията биха били правилни и съобразени с целта на закона, ако с тях се разпореждаше демонтиране на съоръженията и оборудване, поради липсата на действащо разрешително за водовземане. Това е и основния въпрос по делото- налице ли е изтекло разрешително, което да обоснове предписание за преустановяване на водовземането. На основание чл. 43, ал. 1 ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Започването на водовземането по чл.44, ал.1 ЗВ е свързано с изграждането, завършването на водностопанската система- чл.56, ал.2, т.4 ЗВ. Според чл.79, ал. 1 от ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 ЗВ.Съгласно чл.79, ал.4, изр.2 ЗВ, когато лицата са се възползвали от правото за използване на водите в срока до получаване на решението, те заплащат дължимите за това такси по чл. 194. Жалбоподателят е подал в БДИБР заявление за изменение на разрешителното (вх. РР-02-271 от 16.09.2022г.). С Писмо изх. РР-02-271/2022г.(3)/12.05.2023г. (л.20) ответният административен орган е уведомил жалбоподателя, че заявлението му за изменение на разрешителното няма да бъде разгледано и няма да бъде открита процедура за изменение на разрешително за водовземане с оглед непредставяне от страна на дружеството на данни и документи, изискани му с писмо с изх. РР-02-271/2022г.

от 01.02.2023г. С това е постановил отказ на подаденото искане. Този отказ на директора на БДИР, е бил обжалван пред компетентния административен съд и не е влязъл в сила- чл.166, ал.1 АПК. С Определение 3908 от 26. 04.2024 г. постановено по административно дело 2124/ 2023 г. по описа на АС Пловдив се отменя Писмо изх. РР-02-271/2022г.(3)/ 12.05.2023г. на директора на БДИР, и е върната преписката на административния орган за продължаване на административното производство и произнасяне по същество на заявление от 16. 09.2022г. за изменение на Разрешително за водовземане 31591095 от 27.06.2017г. Определението е влязло в сила, след като с Определение 9181 от 24.07.2024 г. по административно дело 6246/ 2024 на ВАС е оставена без разглеждане жалбата подадена срещу него. С това е налице висящо административно производство, относно изменение и продължаване на действието на разрешителното за водовземане на процесния обект. Съобразно определението на АС Пловдив административният орган следва да продължи процедурата, относно изменение на първоначалното разрешително. В случая при висящ въпрос, относно това дали има валидно действащо разрешително, необосновано от БД ИБР се разпорежда- демонтиране на помпените оборудвания от водовземните съоръжения- ТК 1 и ТК 2. Още повече, че няма нарочен административен акт за прекратяване действието на разрешителното- чл.79 и чл.79а от ЗВ. С това липсва възможност на лицето да се защити срещу такъв акт, с който се прекратява разрешителното- чл.82 ЗВ, чл.145 и сл. АПК. Оспорените предписания са издадени предварително и без да съобразят развитието на адм. правоотношение. Действително пълномощника на дружеството е поискал изменение на разрешителното, вместо да поиска едновременно продължаване на срока и изменение на първоначалния адм. акт. Ясна е била волята на лицето да продължи да черпи води в разрешения вече аспект и параметри. С това адм. орган следва при условията на служебно начало да предостави възможност да обоснове това искане за продължаване срока на разрешителното- чл.6 и чл.9 от АПК. С това би спазил задължението по чл. 9, ал. 4 от АПК за осигуряване на страните съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството. При изградени и действащи съоръжения, и изразена воля да се продължи водовземането от същото водно тяло- в административното производство е следвало да се уточни конкретната воля на лицето, целените от него последици- по чл.72 и чл.78 от ЗВ. За това свидетелства и подаденото заявление от дружеството за продължаване на срока, представено в касационното производство. Законодателят позволява при издадено разрешително по чл.44, ал.1 от ЗВ да се извършат едновременно двете действия по неговото изменение и продължаване срока му на действие. Съобразно чл.72 и чл.78 от ЗВ може да се поиска едновременно и съответно приложи едновременно изменение и продължаване срока на действие на разрешително. За да се продължи срокът на действие на разрешително е необходимо да са налице предпоставките, изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ, продължава срока на действие на разрешителното, когато: т.1. молбата е подадена в срока по ал. 1; т.2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и т.3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Това са правно относимите факти при преценка дали е основателно искането за продължаване на срока. Съответно дължи се проверка налице ли са задължения за такси, глоби и др. публични задължения- чл.78 а, ал.1 от ЗВ. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и по жалбата на Алхемист фон Голденбург ООД, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни Предписанията, обективирани в Писмо с изх. КД-05-1505 от 27.07.2023г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район . С оглед изхода на делото и при приложението на чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 228 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 370 лева за платена държавна такса.