Решение № 1405 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2019 г.

Решение № 1405 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите чрез процесуален представител срещу решение № 1087/27.05.2019 г. по адм. дело № 111/2019 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № 1066/29.11.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Н. Тановски, с адрес в [населено място], община [община], чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната заповед, издадена на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) е наредено отписването на Н. Тановски от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно издаденото му удостоверение. АС, за да отмени оспорената заповед е приел, че същата е издадена при съществено административно производствено нарушение и е материалноправно незаконосъобразна. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя мотивите за материалноправна незаконосъобразност на заповедта, което е самостоятелно основание за отмяната й. Правилни са доводите на АС, че за да е налице хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 6 ЗГ, следва да е налице влязъл в сила акт на компетентен орган, установяващ извършването на нарушението, описано в цитираната разпоредба. В случая цитираното в заповедта наказателно постановление № 181020019/12.06.2018 г. на директора на РДГ - Благоевград, правилно е било преценено от АС, като невлязло в сила към момента на издаване на заповедта, тъй като съгласно изслушаната, неоспорена от страните и приета по делото съдебно - почеркова експертиза е видно, че известието за доставяне не е подписано от Тановски. В случая липсва връчване на нарушителя, изискуемо от чл. 58, ал. 1 ЗАНН, поради което и срокът за обжалване на наказателното постановление не е бил започнал да тече и съответно същото не е било влязло в сила. Узнаването за наложената глоба и заплащането й с цел възползване от разпоредбата на чл. 272а от ЗГ, предвиждащ заплащане на глобата в намален размер в случай на заплащане в 30-дневен срок от издаване на наказателното постановление, не се приравнява от ЗАНН на връчване по чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Следователно към момента на издаване на заповедта не е била налице нито една от хипотезите на чл. 64 ЗАНН, регламентиращи кога едно наказателно постановление е влязло в сила. Нещо повече - видно от публикуваното на интернет страницата на районен съд Петрич решение № 690/23.10.2019 г. по н. а. х. д. № 461/2019 г., РС - Петрич е разгледал жалбата на Тановски срещу същото наказателно постановление, приел е, че същата е в срок и е отменил наказателното постановление, като решението подлежи на обжалване. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се заплатят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение (разписка на л. 26), платими от ИАГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение