Решение № 14349 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7353/2020 г.

Решение № 14349 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7353/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Илиева, лично и като представител на ЕТ "И. Илиева-К. 77", гр. Пловдив, чрез общият им процесуален представител - адв. Масалджиева, против решение № 746 от 14.04.2020 г. постановено по адм. дело № 2496/2018 г. на Административен съд Пловдив, в частта му с която е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-08-650/12.06.2018 г. на кмета на община Марица. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община Марица, редовно призован, не се явявя и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Йоргова, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците: Й. Трендафилова, К. Петкова и И. Трендафилов, редовно призовани, не се явяват. Ответникът: община Марица, чрез процесуалния й представител - юрисконсулт Пенева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорената пред Административен съд Пловдив Заповед №РД-08-650/12.06.2018 г. на кмета на община Марица, е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ VI -701, 702 в кв. 27 по плана на с. Бенковски, община Марица, който предвижда: по отношение на регулацията - разделяне на УПИ VI на два нови УПИ, с промяна на предназначението им: УПИ XV - 501. 1194 - "за здравен дом" и УПИ XIV-501. 1193 - "за жилищно строителство и обществено и делово обслужване", като за осигуряване лице на УПИ XIV към улица му е придадена реална част от 46 кв. м. от имот 702 /от северозапад/ и по компенсация същата реална част от 46 кв. м. от имот 701 /от югоизток/ към нов УПИ XV, а по отношение на застрояването - и за двата УПИ се предвижда ново, свободно, ниско застрояване, с устройствени показатели за зона "Жм": Височина - до 10 м., плътност на застрояване - до 60%; Кинт. - до 1, 2 и минимална озеленена площ - 40%, без запазване на съществуващото строителство. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Според него променените обществено-икономически условия от приемането на действащия ЗРП през 1987 г. досега са налице, предвид нуждата на с. Бенковски от нов здравен дом, което предполага изменение на действащия ПУП-ПРЗ за обособяване на самостоятелно УПИ за общинския имот - № 501. 702 за изграждане на такъв здравен дом и съответно самостоятелно УПИ за частния имот - № 501. 701, на основание чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ. Съдът е отхвърлил възражението на оспорващата за неправомерно засягане на разположената в двата имота сграда с идентификатор 501.702.2, с доводи, че тази сграда е временна, разрешена при условията на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); , чието разрешение за строеж е изгубило правна сила на основание § 50а, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.); , поради което и не подлежи на запазване. Отхвърлил е и възражението за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, по съображения, че изменението на ПУП-ПРЗ не е на основание тази разпоредба. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената заповед за изменение на ПУП-ПРЗ е по отношение УПИ VI-701, 702 кв. 27 по плана на с. Бенковски, в сила от 1987 г., при действието на ЗТСУ (отм.); , от което следва, че по отношение на регулацията плана е приложен. Основание за изменението му по чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ е възникването на нова общинска нужда за изграждането на обект- собственост на общината и по-конкретно за изграждане на здравен дом за нуждите на населението на с. Бенковски, община Марица върху общински имот № 501. 702, включен в УПИ VI, кв. 27 по плана на селото. От данните по административната преписка, законосъобразно е прието, че тази общинска нужда е доказана, което обосновава изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ VI, чрез обособяване на самостоятелно УПИ за общински имот № 501. 702 и самостоятелно УПИ за имота на касатора Илиева № 501. 701, с отреждане "за жилищно строителство, делово и обществено обслужване", което би удовлетворило нейния инвестиционен интерес. Установено е, че новообразуваните УПИ-та, отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 и 5 ЗУТ, чрез осигуряване лице на УПИ XIV към улицата от север, което е в интерес на касатора, както и че предвидените устройствени показатели за застрояване на всеки един от тях съответстват на устройствената зона по ОУП - "Жм" и на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че регулационната граница между новообразуваният УПИ XV и УПИ XIV недопустимо минава през съществуващата сграда с идентификатор 501.702.2, представляваща ресторант, за който касаторът-ЕТ "И. Илиева - К. 77" се легитимира за собственик с констативен нот. акт № 189/2017 г. /стр. 13/. За тази сграда е установено, че представлява временен строеж, извършен на основание РС № 305/1990 г. при условията на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); , което РС е изгубило правна сила след 20.01.2001 г., на основание § 50а, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗТСУ, от което следва, че подлежи на премахване. За този строеж касаторът не е ангажирал доказателства, че му е придал постоянен градоустройствен статут, чрез изменение на ПУП, по реда на § 50, ал. 3-7 ПЗР на ЗИДЗТСУ, поради което и с оспорения ПУП не подлежи на запазване. Поради това изработеният проект за изменение на ПУП-ПРЗ не е бил длъжен да се съобразява с този временен строеж. Като е достигнал до същите изводи, решаващият съд не е допуснал нарушение на закона. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Разпоредбата е приложима при изменение на регулационната граница между два съседни урегулирани поземлени имота. Процесното изменение на засяга такава регулационна граница, защото нямаме заварени от изменението два УПИ-та, а негов предмет е само едно УПИ, което се разделя на две отделни УПИ-та. Не е приложима и разпоредбата на чл. 17 ЗУТ, тъй като изменението е по отношение на регулиран имот, по действащия ПУП-ПР от 1987 г., а не спрямо неурегулиран такъв. Неоснователно се поддържа, че не са налице основанията за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради отсъствие на общинска нужда за изграждане на нов здравен дом. Общинската нужда се подкрепя от доказателствата към адм. преписка, подробно обсъдени от съда, а наличието на друга сграда ползвана към момента за такива нужди, е правно ирелевантно. Не на последно място не се подкрепят оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неприетите от съда нарушения, свързани с уведомяване на касатора за изготвения проект и издадена заповед. По тези оплаквания настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, без да е нужно да ги повтаря. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а решението, в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход, касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Марица сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение