Решение № 5138 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда-Софийска област предявена чрез директора К. В. против решение 646/17.05.2024 год. постановено по адм. дело 316/2024 год. по описа на Административен съд София-област. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касационната жалба ЕТ Астрит-75-И. Н. чрез И. Н. изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Претендира разноски по делото. Ответникът Р. С. К. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд София-област е задължително предписание 4 от протокол за извършена проверка ПР2300346/31.01.2023 год. на дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което е дадено предписание на работодателя ЕТ Астрит-75-И. Н. да заплати удвоения размер на трудовото възнаграждение на Р. К. на длъжност продавач в магазин за храни и закуски намиращ се в гр. Елин Пелин, бул. Витоша 12 за работа на 06.09.2022 год. и на 22.09.2022 год. съгласно разпоредбите на чл.264 от КТ. В административният акт е посочено, че е извършена проверка на работодателя на 05.01.2023 год. като същият е бил задължен да се яви в Дирекция Инспекция по труда-Софийска област и да представи документи, един от които отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м.септември 2022 год. на Р. К.. Тази форма била представена от И. Н. и органите установили, че на посочените дати Р. К. е била на работа, а не и е било заплатено трудово възнаграждение в удвоен размер. На основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ е дадено процесното предписание на работодателя, а именно да заплати двойния размер на трудовото възнаграждение на К. за датите 06.09. и 22.09.2022 год. С процесното решение състав на Административен съд София-област е отменил по жалба на ЕТ Астрит-75-И. Н. задължително предписание по т. 4 от Протокол за извършена проверка ПР2300346/31.01.2023 год. и е присъдил разноски. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Позовал се е на събраните в хода на делото доказателства, а именно свидетелските показания, съгласно които на посочените дати Р. К. не е работила в обекта; формата на явяване/неявяване на работа била създадена с оглед на проверката, тъй като проверяващите я изискали. Такава форма не се водела в обекта, тъй като Р. К. била единствен работник. При попълването на формата била допусната техническа грешка. Работодателят няколко пъти уведомявал проверяващите за грешката и искал да я поправи, но не му дали възможност. В писмена декларация лицето Р. К. заявява, че на посочените дати не е работила в обекта. Съдът е изложил мотиви, че в тежест на органа е да установи извършването на нарушение на трудовото законодателство, а по делото липсвали категорични доказателства за това. Не са обсъдени всички възражения наведени в хода на административното производство от страна на работодателя, поради което фактическата обстановка е останали неизяснена. Административния акт е постановен в нарушение на чл.35 от АПК. Съдът счита, че органът не е доказал по несъмнен начин извършването на нарушение изразяващо се в незаплащане на двойния размер на трудовото възнаграждение. Освен представената форма за явяване/неявяване на работа не са налични други доказателства, от които да се направи извод, че на 06.09. и на 22.09.2022 год. Р. К. е полагала труд. След като няма несъмнени доказателства, че лицето е работило на тези дати, то не може да възникне задължение за работодателят за заплати двойния размер на уговореното трудово възнаграждение. Въз основа на така установеното първоинстанционният съд е намерил, че издаденият административен акт в обжалваната част е неправилен и незаконосъобразен и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства, въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. По силата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В конкретния случай задължителното предписание е дадено за извършено нарушение на чл.264 от КТ, съгласно което за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Обосновано административният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се изведе категоричен извод, че на 06.09. и на 22.09.2022 год. Р. К. е полагала труд, поради което работодателят и дължи заплащане на двойния размер на трудовото и възнаграждение. Единственото доказателство, на което се позовава органът е представената писмена форма за явяване/неявяване на работа, за която обаче още в административното производство се твърди, че е допусната техническа грешка. Правилен е изводът на административният съд, че органът не е доказал извършването на нарушението и не са налице материалноправните основания за издаване на процесното предписание, поради което е налице основанието за отмяна по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Настоящият касационен състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Задължителните предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната форма, при посочване на фактическите и правни основания, които се съдържат в акта и в административната преписка, но при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения и същите не са съответни на приложимите материалноправни норми. По делото не са представени категорични доказателства, че лицето Р. К. е работила на посочените в акта дати, поради което за работодателят да е възникнало задължение да и заплати двойния размер на дължимото възнаграждение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението наведено в касационната жалба, че съдът е обосновал своето решение само въз основа на свидетелските показания. Съдебният акт е мотивиран като е извършен анализ на всички събрани по делото доказателства. Предвид изхода на спора основателна е претенцията на ответникът по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди Дирекция Инспекция по труда-Софийска област да заплати на ЕТ Астрит-75-И. Н. разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява като неоснователно, предвид разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 1000 лева. Във връзка с гореизложеното на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение