Решение № 199 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 81/2013 г.

Решение № 199 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 81/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета Я., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 284 от 14.08.12 г. по в. гр. д. № 665/12 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 299 от 17.05.12 г. по гр. д. № 429 по описа за 2012 г. на Районен съд Перник с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Искането, посочено в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. С определение № 392 от 28.03.2013 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса следва ли работодателят да е установил, че е настъпила обективна необходимост от промяна на изискванията за образование за заеманата длъжност, за да се счете, че е законосъобразно извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ уволнение, поради констатирано противоречие на приетото от въззивния съд с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 8 от 28.01.10 г. по гр. д. № 598/09 г. на III г. о. на ВКС. В допълнение към касационната жалба, касаторът се е позовал и на противоречие с ТР № 1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/10 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за надлежната пасивна легитимация на ответника. В съдебно заседание касатора се явява лично. Оспорва подадената касационна жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден. Представя писмени бележки с подробно развити доводи. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, освен горецитираното решение № 8 от 28.01.10 г. по гр. д. № 598/09 г. на III г. о. на ВКС, към настоящия момент по реда на чл. 290 от ГПК са постановени още и решения с № 1335 от 8.07.10 г. по гр. д. № 978/09 г. на VI г. о., № 417 от 19.10.11 г. по гр. д. № 143/11 г. на IV г. о., № 3 от 21.01.11 г. по гр. д. № 621/10 г. на IIIг. о., № 734 от 11.01.11 г. по гр. д. № 449/10 г. на IIIг. о., като настоящият съдебен състав споделя изразеното в тях становище, съгласно което работодателят не следва да установява обективно възникнала необходимост, обосноваваща предприетата от него промяна в изискванията за длъжността. Волята на работодателя в този случай е подчинена на суверенната му преценка, като съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Въвеждането на такива нови изисквания би било незаконосъобразно, а и от там такова би било и извършеното уволнение, само в случай, че тези изисквания влизат в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на съответната длъжност Независимо от така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не може да се произнесе по съществото на спора, защото производството по делото се води срещу ненадлежен ответник. Съображенията: Със заповед № 69 от 20.12.2011 г. на кмета на [община], на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на П. Д. Ф., заемащ длъжността изпълнителен директор на Общински комплекс "Дворец на Културата", поради промяна в изискването за образование за заеманата длъжност от "висше хуманитарно" във "висше икономическо или висше магистър специалност право". В производството по делото като ответник е конституиран кмета на общината. От приетата по делото като доказателство утвърдена за длъжността "изпълнителен директор на Общински комплекс "Дворец на Културата" длъжностна характеристика, обаче следва извод, че работодателят, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на КТ е Общински комплекс "Дворец на Културата" /вж. т. 7 от Основни трудови задължения от цитираната длъжностна характеристика, съгласно която: изпълнителният директор "в качеството си на работодател сключва, изменя и прекратява трудови договори на работниците и служителите в двореца"/. Съгласно ТР № 1 от 30.03.2012 г. по т. д. № 1/10 г. на ОСГК на ВКС - в случаите, при които работодател е някое от неизчерпателно изброените в § 1, т. 1 от ДР на КТ обособени образования, трудовият договор се сключва чрез определено по предвидения съгласно чл. 61, ал. 2 от КТ ред лице, оправомощено с работодателска власт, но трудовите правоотношения се създават с предприятието, в което е съответната длъжност и то е надлежния ответник по предявените искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, а не горестоящият орган. Тъй като процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно - когато той констатира, че ищецът е насочил исковете си срещу ненадлежна страна - следва да предприеме действия за отстраняване на този порок. Това налага отмяна на постановените до този момент съдебни актове и връщане делото на първата инстанция, която следва да остави исковата молба без движение, като укаже на ищцовата страна в определен срок, да предприеме действия за конституиране на надлежния ответник, а при неизпълнение на даденото указание - да прекрати производството. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение