Решение № 11082 от 29.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13859/2011 г.

Решение № 11082 от 29.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13859/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Нивелин Кънчев Димитров, гр. Велико Търново, ул. "Стефан Стамболов" № 59, вх. "А", ет. 3, ап. 3 срещу протоколни решения от 01.11.2010 г., 27.12.2010 г., 23.02.2011 г. и 19.05.2011 г. на комисия, назначена със заповед № РД-22-1475 от 26.10.2010 г. на кмета на община Велико Търново.

С обжалваните протоколни решения назначената със заповед № РД-22-1475 от 26.10.2010 г. на кмета на община Велико Търново комисия регламентирала начина на използване на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на превозни средства на територията на община Велико Търново.

Жалбоподателят счита обжалваните актове за нищожни, алтернативно поддържа твърдение за тяхната незаконосъобразност поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

Жалбоподателят твърди, че комисиите към кметовете на общините, съобразно определените им в § 1а, ал. 2 и 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) правомощия са помощни консултативни структури и извън предела на техните функции е да определят режима на ползване на имоти - общинска собственост. Поради това решенията на комисията, с които се определят зони за кратковременен престой и паркиране, работно време на същите и други, се явяват взети от орган, който не притежава необходимата материална компетентност и като такива са негодни да породят целените с тях или някакви други правни последици. Сочи, че чл. 76, ал. 2 АПК и чл. 2, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) изрично изключват възможността компетентността по издаването на нормативните актове да се делегира. С оглед на това определянето на "сините зони" не може да бъде извършено от орган, различен от общинския съвет. Сочи, че оспорените протоколни решения не отговарят на изискванията за форма на подзаконовия нормативен акт - чл. 26, ал. 1, чл. 42 и 43 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ 883).

Жалбоподателят твърди, че в хода на административното производство са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА, както и на чл. 15, ал. 1 от Указ 883, които определят процедурата за приемане на подзаконови нормативни актове. Сочи, че специално за обособените зони за кратковременен престой и паркиране на ул. "Стефан Стамболов" е изготвен проект само на "служебния паркинг", разположен на същата улица на № 69 - 65, докато в атакуваните решения са обхванати административните адреси на тази улица с № 50, 55 - 64, разширени впоследствие до № 69.

Жалбоподателят твърди, че обособените зони за кратковременен престой и паркиране са в нарушение на чл. 43, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно тази разпоредба за новите сгради задължително се осигуряват необходимите места за гариране или паркиране в границите на урегулирания поземлен имот. Това на още по-голямо основание би следвало да важи за обособените паркоместа, обслужващи построените вече сгради. В определените зони за кратковременен престой и паркиране не са определени места за паркиране на живущите в жилищните сгради граждани, за които паркирането да е безплатно. За сметка на това в самите зони за кратковременно паркиране (в частност тази, касаеща ул. "Стефан Стамболов" № 65 - 69) са предвидени "служебни паркинги", които дават право на определени правни субекти да ползват преференциално определени места от "сините зони", което представлява нарушение на чл. 10 от Закона за защита от дискриминация.

Жалбоподателят моли съда да съобрази решението си с изложените твърдения и доводи. Представлява се от адв. Георги Манолов Георгиев, Адвокатска колегия, гр. Велико Търново.

Ответникът по жалбата - кмета на община Велико Търново, счита същата за неоснователна. Сочи, че съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от тях за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Доколкото последните представляват общинска собственост, безспорно управлението им, съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), следва да се извършва под общото ръководство и контрол на общинския съвет, тъй като той е органът, който определя политиката за изграждане и развитие на общината и в частност - устройството и развитието на територията на населените места в общината, по аргумент от чл. 20 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Наред с това сочи, че специалният Закон за пътищата (ЗП) - чл. 19, ал. 1, т. 2, предвижда, че общинските пътища се управляват от кмета като под управление, с оглед на чл. 19, ал. 2, т. 5 и 8 ЗП, се разбира осигуряване на общественото ползване чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани, както и други дейности, които не са свързани с ползването и разпореждането. От чл. 23 ЗП е видно, че правомощията на кмета се определят с наредба на общинския съвет. С решение № 836 от 18.03.2010 г. общинският съвет Велико Търново, е приел Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Велико Търново като с последващи решения действието й е спряно. С тези решения е възложено на кмета на общината "да създаде ефикасна организация на паркирането на моторни превозни средства във Велико Търново при условията на т. 1", т. е. общинският съвет задължил кмета да регулира обществените отношения, регламентирани с наредбата, по начин, съответстващ на въведения с подзаконовия нормативен акт режим. Предприетите от кмета действия са в изпълнение на чл. 44 ЗМСМА и "всеки аргумент в противна посока следва да бъде възприет единствено като превратно тълкуване на приложимите норми". Сочи, че именно в изпълнение на решението на общинския съвет сформирал постоянно действаща комисия по организация и безопасност на движението, която в рамките на своите заседания приела необходимите решения, създавайки ефикасна организация на движението в съответствие с решението на общинския съвет.

С оглед на тези твърдения и доводи счита жалбата за неоснователна, а издадените решения валидни и "издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, по начин, позволяващ ясно тълкуване на волята, вложена в тях, търпима от правовия ред". Ответникът се представлява от главен юрисконсулт Олга Петърчева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че в случая е налице спор за подсъдност по чл. 135, ал. 2 АПК, предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК, която не визира подзаконови нормативни актове като издадените да са подсъдни на Върховния административен съд. Сочи, че абстрахирайки се от издателя на решенията, същите изпълват легалното определение на чл. 65 АПК - имат еднократно правно действие и с тях се създават права и задължения за неопределен брой лица като се засяга техния административноправен статут във връзка с паркиране на определени улици. Сочи, че ако съда приеме оспорените актове за нормативни по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗНА, следва да се отчете обстоятелството за техния издател - общински помощен орган, от което по аргумент на чл. 132, ал. 2, т. 1, предложение 2 във вр. с ал. 1, предложение 1 АПК във вр. с чл. 8 ЗНА законосъобразността им следва да бъде разгледана от Административен съд, гр. Велико Търново. Алтернативно, по съществото на спора счита, че оспорените решения са нищожни. В позитивното право няма разпоредба, по силата на която кметът да може да постановява подзаконови нормативни актове - аргумент от чл. 2, ал. 1 ЗНА във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА), като на основание чл. 44, ал. 2ЗМСМА издава заповеди. Поради това още по-малко е основанието актовете на помощния орган да се приемат като такива от нормативно естество, т. е. комисията има помощна дейност и решенията й не биха могли да породят правно действие без да бъдат приети от кмета с издаване на заповед.

Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата съдържа две алтернативни искания - да се прогласи нищожността на протоколните решения и да се отменят като незаконосъобразни. Доколкото преценката на съда за допустимост на жалбата в двете й алтернативи е обвързана от характера на акта, съдът следва най-напред да определи природата на протоколните решения. Това налага преди да се произнесе по допустимостта съдът да изложи фактите по делото.

Фактите по делото:

1. Общински съвет Велико Търново, с решение № 836, взето по протокол № 62 от заседание на общинския съвет, проведено на 18.03.2010 г., приел Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Велико Търново (Наредбата).

Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата гласят:

§ 1. Настоящата Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Велико Търново се издава на основание чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 23 ЗМСМА във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП и чл. 99 във вр. с чл. 167 от ЗДвП.

§ 2. С приемането на тази наредба се отменят всички разпоредби от актове, приети от общинския съвет, които й противоречат.

§ 3. Наредбата влизала в сила три месеца от дата на приемането й от общинския съвет.

§ 4. Наредбата е приета от Великотърновския общински съвет с решение № 836 от 18.03.2010 г."

2. С решение № 1084 от 21.10.2010 г., прието на основание чл. 17 ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА общинският съвет първо, изменил § 3 от наредбата като приел нов текст: "наредбата влиза в сила от 01.01.2012 г." и второ, възложил "на кмета на общината да създаде ефикасна организация на паркирането на моторни превозни средства във Велико Търново, при условията на т. 1".

3. Със заповед № РД-22-1475 от 26.10.2010 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и § 1а, ал. 2 и 3 ЗДвП, кметът на общината назначил общинска постоянна комисия по организация и безопасност на движението на територията на община Велико Търново в състав председател, заместник- председател, секретар и осем членове. Председател на комисията бил кметът на общината. Задачата на комисията била: "Да решава проблеми по организация и безопасност на движението на територията на община Велико Търново съгласно Закона за движение по пътищата и другите приложими нормативни актове". В заповедта било посочено, че "за своята работа комисията съставя протоколи."

4. Със заповед № РД-22-1590 от 11.11.2010 г. и заповед № РД-22-604 от 27.04.2011 г. бил изменян персоналния състав на комисията.

5. На 01.11.2010 г. постоянната комисия провела заседание:

"със задача: решаване на проблеми по организация и безопасност на движението - зони за кратковременно паркиране на територията на гр. Велико Търново".

констатирала: че организацията на движение и паркиране в гр. Велико Търново се определя от Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове, свързани с него; с решение № 836 от 18.03.2010 г. че общинският съвет приел Наредба за реда за спиране, паркиране и престой на пътните превозни средства на територията на гр. Велико Търново; че с решение № 1084 от 21.10.2010 г. влизането на наредбата в сила е отложено за 01.01.2012 г.; че със същото решение на кмета е възложено да създаде ефикасна организация на паркирането; че чл. 99 ЗДвП позволява обособяването на зони за паркиране; че е изготвен проект за частична актуализация на движението на територията на гр. Велико Търново, който отговарял на изискванията на Наредба № 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, на нормите за проектиране на пътища, на Закона за движение по пътищата, съобразен е с действителната пътна обстановка в гр. Велико Търново и отговаря на необходимите изисквания за безопасно движение.

въз основа на тези констатации решила:

"определят се 11 зони за кратковременен престой на територията на град Велико Търново, с общ брой 454 паркоместа, както следва:" като са изброени конкретно улиците, номерата и броя на паркоместата.

"часови режим на работа на зоните:

летен период - от 8:00 ч. до 20:00 часа;

зимен период - от 8:00 ч. до 17:00 часа;"

определила начален срок на въвеждане на зоните за кратковременен престой на територията на град Велико Търново - 01.01.2011 г.

към протокола бил приложен технически проект на зоните за кратковременно паркиране.

6. На 27.12.2010 г. комисията провела заседание и решила:

"Определят се следните паркинги на територията на гр. Велико Търново:

охраняем паркинг за отговорно пазене на принудително преместени неправилно паркирани пътни превозни средства с 14 паркоместа и определено работно време;

дневен паркинг за автобуси с 16 паркоместа и определено работно време;

денонощни паркинги с ограничен достъп - обслужващи само автомобили на ограничен кръг клиенти - ул. "Стефан Стамболов" № 65 - 69, 5 паркоместа за хотел "Панорама" без почивен ден; пл. "Славейков" - 5 паркоместа за хотел "Рачев Болярски" без почивен ден; пл. "Велчова завера" - 5 паркоместа за "Гранд хотел Янтра" без почивен ден.

7. На 23.02.2011 г. комисията провела заседание и решила:

т. 1 Да се допълни зона № 2 за кратковременно паркиране (пл. "Славейков" и ул. "Стефан Стамболов" № 50) с три паркоместа на ул. "Стефан Стамболов" № 67.

т. 2 Да се обособи зона № 17 за кратковременен престой на пл. "Велчова завера" с 11 паркоместа и с допълнително включване към зоната на ул. "Иван Вазов" № 1 - 3 броя паркоместа и на ул. Николо Пиколо" - 3 броя паркоместа.

т. 3 Да се обособи зона № 14 за кратковременно паркиране на ул. "България" № 13 - 1 - 25 броя паркоместа от които 2 за инвалиди.

т. 4 На ул. "Васил Левски" да се въведе забрана за спиране и паркиране на пътни превозни средства.

8. На 19.05.2011 г. комисията провела заседание и решила:

т. 1 Часови диапазон на действие:

"Часовият диапазон на действие на всички зони за платено паркиране да се промени като:

От 8:00 ч. до 17:00 ч. да стане от 9:00 ч. до 17:00 ч. за зимен период;

От 8:00 ч. до 20:00 ч. да стане от 8:00 ч. до 18:30 ч. за летен период".

т. 2 Зони за платено паркиране през почивните дни:

"Да работят следните зони за платено паркиране през почивните дни:

събота - зона № 1, 2, 3, 4, 10 и 17 като точно са изброени улиците и номерата; като отпаднат зони № 5, 8 и 9 като точно са изброени улиците и номерата;

неделя - зона № 1, 2, 3 и 17 като точно са изброени улиците и номерата; като отпадне зона № 8 с посочени улици и номера.

т. 3 Паркиране на живущите в обхвата на действие на зоните за платено паркиране:

"Да не се въвежда преференциално паркиране в гр. Велико Търново, което ще обезсмисли идеята за зоните за платено паркиране. Уличните платна и площади не са място за трайно пребиваване на пътни превозни средства, независимо от това кой е техния собственик, къде живее и къде работи. Необходимо е МПС да пребивават извън уличната регулация (в гараж), като така ще се осигури максимално освобождаване на уличните платна и тротоари за осигуряване на безпрепятствено движение на пешеходци и МПС на територията на града."

т. 4. Да се обособи нова зона № 12 за платено паркиране, находяща се на ул. "Христо Ботев".

т. 5 Действието на зона № 12 да се въведе от 01.06.2011 г.

По характера на протоколните решения:

Видно от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, с нейното приемане на 18.03.2010 г., не с влизането й в сила, са отменени всички разпоредби от актове, които й противоречат. Освен специфичния правен способ, чрез който се отменят актове, противоречащи на невлязъл в сила нормативен акт, това решение на общинския съвет на практика създава правен вакуум в регулирането от общинския съвет на обществените отношения свързани със спирането, престоя и паркирането на пътни превозни средства на територията на община Велико Търново. С решението си от 21.10.2010 г., № 1084, общинският съвет възложил на кмета да "създаде ефикасна организация на паркирането на моторни превозни средства във Велико Търново, при условията на т. 1". Това своеобразно възлагане на задължения в контекста на цитираната т. 1 означава, възлагане при условията на невлязлата в сила Наредба и отменените противоречащи й актове.

При отчитане на тези обстоятелства следва да се прецени съдържанието на протоколните решения. Видно от взетите решения с тях се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието на територията на гр. Велико Търново по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП; определят се видовете паркинги и условията за тяхното ползване; определят се зоните за кратковременен престой; определят се местата забранени за спиране и паркиране, предоставят се за частно ползване денонощни паркинги и всички те върху имоти, публична общинска собственост. Следователно с тези решения се регулира начина на използване на недвижими имоти, общинска собственост, разположени в строителните граници на град Велико Търново, във връзка със спирането, паркирането и престоя на превозни средства на територията на града. Тези решения не съдържат препоръка, не изразяват становище, те създават правила за поведение отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати. Правила, които имат многократно действие и които са пряко приложими. При липсата на друга, действаща на територията на община Велико Търново за процесния период нормативна уредба те единствени са пораждали правни последици свързани с използването на съответните общински площи - създавали са права и задължения за правните субекти. И тъй като са създадени от структура на органа на изпълнителната власт в общината - кмета, те имат административен характер.

От изложеното е видно, че по своя характер, по своята природа и правни последици протоколните решения на комисията са нормативни административни актове по смисъла на чл. 75 АПК. Нито факта, че са наречени протоколни решения, нито факта, че са взети от орган, създаден от кмета на общината и ръководен от него, могат да променят същността им. Не наименованието и не издателя, а съдържанието на акта определя неговата правна същност.

По подсъдността:

Съдът счита, че жалбата е подсъдна на Върховния административен съд. Общото правило е, че подзаконовите нормативни актове са подсъдни на Върховния административен съд - чл. 132, ал. 2, т. 1 и чл. 191 АПК. В двете норми законодателят е въвел изключение - подзаконовите административни актове на общинските съвети не са подсъдни на Върховния административен съд, те са подсъдни на съответния административен съд. От изложеното по-горе досежно характера на оспорваните решения е видно, че те не са издадени от общинския съвет. Те са издадени от създадена и ръководена от кмета на общината структура. Следователно те не попадат в обхвата на чл. 191, ал. 2 АПК. Нормата на чл. 191, ал. 2 АПК е изключение от общото правило и с оглед на това тя не може да се тълкува разширително, а само stricto juris. Тя не може да се прилага и по аналогия, тъй като е норма, определяща компетентността на съда.

По правния интерес:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорването на протоколните решения по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят има постоянен адрес гр. Велико Търново, ул. "Стефан Стамболов" № 59. Това означава, че мястото, на което живее, с оглед на приетото в оспорените протоколни решения, попада в района, където са разположени зони за кратковременно паркиране, зони за кратковременен престой, както и денонощен паркинг с ограничен достъп, но в същото време на него не му е разрешено преференциално паркиране пред дома, в който живее. По този начин оспорените решения директно и реално, не само потенциално, разпрострат действието си върху него като го обременяват със задължения и засягат негови интереси. Това е достатъчно, за да обоснове правния му интерес от оспорване на процесните актове. Наред с това, по делото има доказателства, че на жалбоподателя са наложени и принудителни административни мерки по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, заради въведените правила за паркиране, спиране и кратковременен престой, за което е бил длъжен и е заплатил съответната такса, което доказва още веднъж прякото засягане от оспорените решения.

По срока:

С оглед разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК жалбата е подадена в срок.

Видно от изложеното, предмет на обжалване в настоящото производство са нормативни по своя характер административни актове, издадени от създадена от кмета на общината постоянна комисия и обжалването им е допустимо - подсъдно е на Върховния административен съд, жалбата е подадена от лице с правен интерес и с оглед на чл. 187, ал. 1 АПК е в срок.

По компетентността на издалия решенията орган:

От изложеното досежно предмета на протоколните решения е видно, че те определят къде, кога и при какви условия могат да бъдат използвани във връзка със спиране, паркиране и престой на превозни средства недвижими имоти, публична общинска собственост, каквито безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС са визираните улици и площади на територията на гр. Велико Търново. Съгласно чл. 21, т. 8 ЗМСМА общинският съвет е органът, който законът е оправомощил да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Член 8, ал. 1 от специалния Закон за общинската собственост също установява, че управлението на имоти - общинска собственост, става под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Алинея 2 на същата разпоредба сочи изрично, че правомощията на кмета на общината по управлението на общинската собственост се определят от общинския съвет като нормата определя изрично и формата на акта, чрез който това става -наредба. Законовото изискване за формата на акта - нормативен, е въведено не случайно, а за да гарантира в максимално възможната степен спазването на такива основни за правовата държава принципи като законност, правна сигурност, защита на правните очаквания, равенство. Освен общия устройствен за местното самоуправление закон и специалния Закон за общинската собственост, така също и специалния Закон за пътищата, в изрична норма - чл. 23, определя, че правомощията на кмета по управление на пътищата се определя с наредба на общинския съвет. В този контекст на правомощията на общинския съвет и на кмета, определеното в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП правомощие на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя да управляват пътищата не оставя никакво съмнение, че кмета на общината може да има правомощия по управлението на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на пътните превозни средства на територията на общината, но тези негови правомощия трябва да бъдат уредени в нормативен административен акт, издаден от общинския съвет.

В случая първо, общинският съвет не е издал такъв акт. За правния мир релевантен е само действащия нормативен акт. Приетият, но невлязъл в сила нормативен административен акт не поражда правни последици. Той е индиция за намеренията на органа, но не и акт, пораждащ права и задължения. Второ, с взетото по т. 2 на решение № 1084 от 21.10.2010 г. решение общинският съвет възложил на кмета да извърши действия - да създаде организация, не го е оправомощавал да издаде общи правила за поведение. Трето, създадената от кмета комисия по организация и безопасност на движението по смисъла на § 1а, ал. 2 ЗДвП има единствено правомощието да координира и контролира проблемите по безопасността на движението, да изготвя ежегоден доклад за състоянието на безопасността на движението и да предприема мерки за нейното подобряване, съгласно изричната разпоредба на ал. 3 на § 1а. Тя няма компетентността да издава нормативни административни актове. И четвърто, дори и общинският съвет да беше изрично възложил на кмета издаването на нормативен акт по организацията на спирането, паркирането и престоя на превозни средства на територията на общината то кметът, още по-малко създадена от него помощна структура, биха могли да издадат нормативен административен акт.

Нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира, предполага или прехвърля. За да издаде нормативен административен акт, съответният орган е необходимо да има изрична законова делегация - чл. 2, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 1 АПК. Само Конституцията и закона са тези, които създават правната възможност, компетентността на съответния орган да издаде нормативен административен акт, с който да регламентира определения в тази норма кръг обществени отношения. Законодателят е този, който преценя необходимостта от правна регламентация с нормативен административен акт, т. е. преценя степента на правна абстракция на нормите, той е този, който определя коя материя трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това. Съгласно изричните разпоредби на чл. 2, ал. 2 ЗНА и чл. 76, ал. 2 АПК компетентността да се издаде един нормативен административен акт освен, че трябва да е законово определена, тя не може и да се прехвърля. Тези императивни изисквания за законово определена компетентност и за нейната непрехвърляемост са пряка рефлексия на общозадължителния характер на нормативния административен акт и на възможността изпълнението му да бъде осигурено чрез прилагане на публична санкция. Твърде значимо е въздействието, което нормативния административен акт оказва върху съответния вид обществени отношения, върху правните субекти, за да остави законодателя безконтролно възможността да се използва държавната принуда чрез издаването на нормативни административни актове. Наред с това нерегламентираното издаване на нормативни административни атове би поставило на изпитание вътрешното единство на съществуващата в държавата йерархия на нормативните актове, която предопределя юридическата сила на нормативните актове и по този начин гарантира правната сигурност.

Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден нормативен административен акт прави същия нищожен. Видно от изложеното нито кмета на общината, нито създадената от него помощна комисия имат или биха могли да имат компетентност да издадат нормативен административен акт, с който да регламентират използването на публична общинска собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на превозни средства на територията на общината. Тъй като констатирания порок на оспорените актове е толкова съществен, че води до тяхната нищожност, съдът не обсъжда доводите за незаконосъобразност поради противоречие със закона и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С оглед на изложеното съдът следва да прогласи нищожността на протоколните решения на комисията, назначена със заповед № РД-22-1475 от 26.10.2010 г. на кмета на община Велико Търново от 01.11.2010 г., 27.12.2010 г., 23.02.2011 г. и 19.05.2011 г.

С оглед на изхода от делото, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Велико Търново, юридическото лице, в чиято структура е ответникът, да заплати на Нивелин Димитров направените по делото разноски. Същите, видно от приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от 31.08.2011 г. са в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение, изплатени в брой, и 10,00 лв. държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд