Решение № 1487 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14073/2016 г.

Решение № 1487 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14073/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т., подадена срещу Решение № 2064 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1631/2016 г. на Административен съд- В. (АС В.). От съдържанието на жалбата може да се извлече твърдение, че съдебното решението е неправилно и необосновано- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател посочва, че по делото е представен Трудов договор № 405 от 3.05.2016 г. от който е видно, че работи в общинска структура. Счита, че полагания от нея труд в училище е съотносим към чл. 29, ал. 3 от Наредбата от 9.03.2005 г. за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняванe и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ/ Наредбата от 9.03.2005 г.) на О. В., където са посочени "специалисти в съответните области на науката, културата, медицината и др., работещи на територията на община В. в интерес на общината и нейните граждани". Иска отмяна на оспореното решение и обжалваната заповед на Кмета на О. В.. Ответникът по жалбата не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение на АС- В. за постановено в съответствие с изискванията на процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 2064 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1631/2016 г. на Административен съд- В. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Т. Д. Т. против Заповед № 1418/22.04.2016 г. на кмета на О. В., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗОбС е прекратено наемно правоотношение между нея и О. В. относно жилище- частна общинска собственост, находящо се в гр. В., ул. "П. Х.", бл. ..., ет. ..., ап. .... Съдът приема, че на 31.03.2010 г. е бил сключен трудов договор между О. В. и Т. Т. по чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, по силата на който жалбоподателката е изпълнява длъжността "главен експерт- Реклама" към Дирекция "Стопански дейности и икономическо развитие". Посочено е, че със Заповед № 2914/10.08.2011 г. кметът на О. В. е разпоредил същата да бъде настанена в жилище от ведомствения фонд на общината- ап. ..., ет. ..., бл. ... на ул. "П. Х." в гр. В., като впоследствие е сключен договор за отдаване под наем. Установено е, че на 15.03.2016 г. кметът на общината е издал заповед, с която е прекратил трудовото правоотношение с Т. Т. по инициатива на работодателя срещу уговорено възнаграждение /л. 6 от преписката/. Заповедта е била връчена на жалбоподателката на 16.03.2016 г. и не e била обжалвана. Предвид прекратяването на трудовото правоотношение заместник- кмета на общината на 22.04.2016 г. е издал заповед, с която е прекратил наемното правоотношение между Общината и лицето на основание чл. 46, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗОбС. Решаващият съд приема, че произнасянето на административния орган е обективирано в изискуемата по чл. 59 от АПК писмена форма с посочване на фактическото основание за взетото решение по прекратяване на наемното правоотношение- прекратено трудово правоотношение между Общината и жалбоподателката. В заповедта фигурира и правното основание за произнасянето на ответника- чл. 46, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗОбС. В разпоредителната част на заповедта точно и ясно е индивидуализиран нейния предмет- прекратяване на наемно правоотношение с посочване на неговите страни и с конкретизиране на общинското жилище. Според АС В. при изследване на материалната законосъобразност на акта е установено съществуването на фактическото основание за неговото издаване. Този извод е аргументиран с това, че към датата на издаване на обжалваната заповед Тодорова не е престирала труд в полза на О. В., не е осъществявала деятелност като експерт или специалист на нейна територия, не е била назначена като държавен служител. В заключение посочва, че предвид изложените съображения при извършената служебна проверка от съда по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК не са констатирани пороци на действителността на оспорения индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна. Решението на Административен съд- В. е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Определянето на жилищната нужда и настаняването в жилищата по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС е подчинено на нормативно регламентирана административна процедура, установена от общинския съвет в наредба, по силата на законовата делегация от чл. 45а от ЗОбС. Според чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради прекратяване на трудовите правоотношения на настанените лица, освен ако в наредбата по чл. 45а, ал. 1 от този закон, е предвидено друго. В нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС е очертана правна възможност в полза на гражданите- да продължат наемното правоотношение, ако отговарят на условията, посочени в хипотезата на тази норма. Необосновано съдът е приел ирелевантност на факта, че касаторът Тодорова е сключила последващ трудов договор с общинско училище, поради настъпването му след постановяване на оспорения ИАА. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата има предвид такива факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение, каквото е и трудовото правоотношение, възникнало с Трудов договор № 405 от 3.05.2016 г. Към момента на приключване на устните състезания по делото не е релевантно прекратяването на правоотношението с общината, а е налице само прекъсване на това правоотношение за относителен кратък период от време, поради наличие на ново трудово правоотношение. Предвид чл. 29, ал. 3 от Наредбата на община В., ведомствените жилища са предназначени за осигуряване на жилищна площ при следните условия: - до времето на престой на експерти и/ или специалисти в съответните области на науката, културата, медицината и др., работещи на територията на община В. в интерес на общината и нейните граждани, които нямат друго жилище на територията на град В.. Преди решаване на въпроса за прекратяване на наемното правоотношение, следва да се извърши преценка относно наличието на условия за неговото удължаване. Това следва от принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ административния орган да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В случая адм. орган не е преценил, доколко Тодорова отговаря на изискванията, предвидени в чл. 29, ал. 3 от Наредбата, тъй като считано от 4.05.2016 г. е служител на Основно училище "К. П. войвода" - гр. В., което се удостоверява от Трудов договор № 405 от 3.05.2016 г. и не притежава недвижима собственост. Същата е подала искане от 19.05.2016 г. за удължаване на наемното правоотношение. По делото не са налице доказателства за това има ли произнасяне по молбата на лицето. При тези фактически установявания, съдът и административният орган са допуснали нарушение на материалния закон. Наличието на искане за удължаване на срока за наемното правоотношение, по което няма произнасяне, е пречка за издаване на оспорената заповед, с която наемното правоотношение е прекратено. Освен това, от представените пред първоинстанционния съд доказателства е видно, че оспорващата е с минимални доходи и няма недвижими имоти. При тези данни, заповедта е издадена при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/ Конвенцията), съгласно който е гарантирано правото на личен и семеен живот, на жилище и тайна на кореспонденцията. Ограничението на тези права е допустимо само в предвидени в закона случаи, когато това е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С. Е. съд по правата на човека (ЕСПЧ) административните органи и съдилища следва задължително да изследват пропорционалността на мерките, когато с тях се засягат основни човешки права. Това е развито в решението по делото "Йорданова и други срещу България" на ЕСПЧ, в което се констатира, нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Принципът за пропорционалност е част от вътрешното право и следва да бъде прилаган в административния процес, когато се засягат правото на зачитане на личния и семейния живот и жилище. Неоспоримо собственикът на жилището- община В. има регламентирани и гарантирани със ЗОбС правомощия да охранява икономическия си интерес, като се грижи за своята собственост, но тази намеса следва да е пропорционална на установените жилищни нужди на конкретния ползвател. Гарантирането на човешките права и свободи, свързани с правото на личен и семеен живот и жилище, съгласно чл. 8 от Конвенцията са материалноправните предпоставки, с които съдът следва да се съобразява при преценката за законосъобразност на заповеди от вида на процесната. В случая съдът, неправилно е приел, съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Не е отчетено имущественото и социално състояние на оспорващата. Тези обстоятелства и новото трудово правоотношение с общинска структура, несъмнено са предпоставки за кандидатстване за общинско жилище. Именно с тези аргументи лицето иска продължаване на наемното правоотношение, който въпрос е преюдициален на процесния. Кметът на общината дължи преценка и мотивиран отговор на това искане, което ще определи и последващия въпрос относно прекратяването или продължаването на процесното правоотношение. По изложените съображения, решението на Административен съд- В. следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваната заповед на кмета на община В. се отмени като материално незаконосъобразна. Водим от изложеното, Върховният административен съд