Решение № 62 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 889/2012 г.

Решение № 62 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 889/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Д. З., Г. А. З. и Т. А. К. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 268 от 05.06.2012 г. по в. гр. дело № 1271/2000 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 689 от 20.05.1995 г. по гр. дело № 555/1993 г. на Пещерския районен съд. С последното е бил уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от И. А. Д. и Д. А. З. за собственост на част от дворно място с площ от около * кв. м., разположено по граничната линия между имотите на страните, заключено между действителната имотна граница и тези на място от външния ръб на колоната на входа на ищците, продължава на юг около 2 м от североизточния край на жилището на ищците с дължина 22 м, оттам на юг още с 13.50 м по съществуващата ограда с мрежа, очертано в жълто по скицата на вещото лице между буквите А. и А., като ответниците/сега молители/ са осъдени да предадат владението на * кв. м. от дворното място. Молителите представят и се позовават на следните документи, за които твърдят, че са нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, а именно: заповед № 109 от 06.12.1954 г. на председателя на ИК на Г. -гр. Б., констативен протокол от 07.12.1954 г.; препис от решение № 339 от 22.07.2011 г. по в. гр. дело № 308/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд; заключение на тройна съдебно-техническа експертиза по гр. дело № 626/2011 г. на Пещерския районен съд; заключение на инж. С. Г. Б. по в. гр. дело № 308/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд; писмо изх. № 17-00-53/30.05.1978 г. на ОбНС-гр. Б. до А. Г. З. и В. Д. З. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима. Същата изхожда от заинтересувани страни и е подадена на 19.09.2012 г./чрез Пазарджишкия окръжен съд, който я е препратил за администриране на първоинстанционния съд, съгласно чл. 306, ал. 3 ГПК/ в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: В. съд е приел за установено въз основа на заключението на техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, че така както са очертани дворищните парцели по действащия регулационен план на [населено място] от 1965 г., ответниците/сега касатори/ са навлезли в имота на ищците с около * кв. м., очертани в жълто по приложената скица към заключението /л. 19 от гр. дело № 555/1993 г. на РС-Пещера/. Прието е, че за предмета на спора за собственост имат значение само регулационните изменения по действащия регулационен план на [населено място] от 1965 г., както и последващите му изменения от 1974 г. и 1996 г., а не по предходните планове от 1919 и 1954 г. Посочено е, че щом за имота има отреждане на парцел, обемът на правото на собственост не може да се преценява по кадастрални граници, които са относими само при липса на регулационно отреждане. Прието е, че по делото няма доказателства, при описаните регулационни изменения от 16.02.1965 г., 09.04.1974 г. и от 04.01.1996 г., частта от имота на ищците, която се владее от ответниците/сега касатори/, да се е придавала по регулация към имота на последните и регулацията да е била приложена, за да се приеме, че владението е на правно основание. Според окръжния съд, обстоятелството, че нотариален акт № 13/1946 г. е посочен в приложението към нотариален акт № */* г., съгласно който А. Г. З./наследодател на ответниците-сега касатори/ закупил общо * кв. м. (* кв. м. + * кв. м.), като било отразено, че закупените два имота са включени в парцел *, *, *, * в кв. *, не променя горния извод, доколкото е установено, че по плана от * г. за имот пл. № * е имало регулационно отреждане, като парцел * в кв. *, записан на Д. А. З. с площ * кв. м., е попадал в новообразувания парцел *, *, *, * в кв. *. Въз основа на влязлото в сила решение № 339 от 22.07.2012 г. по в. гр. дело № 308/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд е прието, че със сила на пресъдено нещо е отхвърлен иска на ответниците /сега касатори/ срещу ищците по чл. 53, ал. 2 З. за грешка в кадастралната основа, който иск има за предмет спорното място по настоящото дело. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да станат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени/ факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. В производството по чл. 303, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение, а само проверява дали са налице лимитативно предвидените в т. т. 1-7 на посочената разпоредба основания, които се установяват с писмени доказателства. Представените с молбата за отмяна документи в случая не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които да удостоверяват новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото и да послужат като причина за отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдаят необходимост от повторното разглеждане на делото. Всяко едно писмено експертно заключение, представено по друго дело, предполага необходимост от събиране на това доказателствено средство по реда на Гражданския процесуален кодекс чрез изслушване на експерта. Това е несъвместимо с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което пряко следва да води до отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение, а не да налага извършване на нови процесуални действия за проверка на доказателственото средство. По смисъла на закона, новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има вещо лице, което преди всичко ще следва да бъде разпитано, за да потвърди, че поддържа депозираното от него писмено заключение по друго дело. Макар и да е било изготвено в писмена форма и да е било прието от съда, пред който е било представено, заключението на вещо лице няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не може да бъде използвано направо по друго дело без изслушване на експерта по реда на чл. 200 ГПК. Доколкото в извънредното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила решения Върховният касационен съд не може да събира заключения на вещи лица по предвидения за тези доказателствени средства процесуален ред, недопустима е отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основана на заключение на вещо лице, депозирано по друго дело. Предвид изложеното, представените с молбата за отмяна заключение на тройна техническа експертиза по гр. дело № 626/2011 г. на Пещерския районен съд, изготвена от вещите лица Й. Д. Г., В. С. И. и Л. Г. М., както и заключението на вещото лице инж. С. Г. Б. по в. гр. дело № 308/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по което дело е постановено влязлото в сила решение № 339 от 22.07.2011 г. за потвърждаване на предявения от молителите установителен иск по чл. 53, ал. 2 З., не могат да съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да послужат като основания за отмяна на влязлото в сила решение № 268 от 05.06.2012 г. по в. гр. дело № 1271/2000 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Нямат характер на нови писмени доказателства и представените с молбата за отмяна преписи от: заповед № 109 от 06.12.1954 г. на председателя на ИК на Г. -гр. Б., констативен протокол от 07.12.1954 г. и писмо изх. № 17-00-53/30.05.1978 г. на ОбНС-гр. Б. до А. Г. З. и В. Д. З. Съгласно първия от тях, въз основа на заявление на Д. З., вх. № 472 от 02.12.1954 г. за определяне в плана границите, които той е купил от Г. и Б. Г., е била назначена комисия, с участието и на купувача-заявител и продавачите. Документът не съдържа никаква друга информация. Съставеният на 07.12.1954 г. констативен протокол удостоверява, че членовете на комисията са се събрали на самото място в имот *, кв. * по плана на [населено място], а заинтересованите стопани и съседите едногласно са показали границата на имота, който Д. З. купил от Г. и Б. Г., след което техникът констатирал, че купеният имот е една част от имот пл. № *, след което измерил купеното място и направил скица, която е едно цяло със същия протокол. И този документ не съдържа нищо по-конкретно, нито молителите са представили скицата, посочена като неразделна част от протокола. Писмо изх. № 17.00.503 от 30.05.1988 г. на ИК на ОбНС-гр. Б. до А. Г. З. и В. Д. З. също не удостоверява наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. С него в отговор на молба от 11.05.1988 г., на адресатите на писмото се съобщава, че "...оценителен протокол и измерване на придаващите се места към парцела Ви откъм задънената улица може да стане след започване на отчуждително производство по прокарване на същата. Съгласно чл. 246, ал. 2 от ППЗТСУ-огради по съществуващи имотни граници се строят без за тях да се дава линия". Молбата за отмяна съдържа и оплаквания за неправилност на атакуваното влязло в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд /необоснованост и нарушение на материалния закон/, които не могат да бъдат квалифицирани като основания за отмяна от категорията на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1, т. т. 1-7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК не е производство за обжалване на решенията. В обобщение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на II г. о.