Решение № 2633 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8209/2016 г.

Решение № 2633 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8209/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР срещу решение № 153 от 17.05.2016 г., постановено по административно дело № 53/2016 г. от Административен съд С., с което е отменена негова заповед № УРИ 3282з-3669/29.12.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Стоянова бъде отхвърлена. Алтернативно, в случай на установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - И. С. С. в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено от АС С. след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт - заповед № УРИ 3282з-3669/29.12.2015 г. на Директора на ГДГП в рамките на своята компетентност при което е валидно и допустимо. С решението си първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушения на изискванията предвидената в закона за формата на акта, тъй като посочените в него фактически основания не съответстват на предвиденото в нормата, за която е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Този извод е обоснован от съда с констатацията, че в мотивите на заповедта, с която на Стоянов е наложено дисциплинарно наказание за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители е прието, че е налице лошо изпълнение на заповед, като по този повод не е посочена конкретна такава и изложеното от фактическа страна като нарушение не попада в обхвата на цитираната разпоредба. Решението е правилно като краен резултат, но не по мотивите, изложени в него. Противно на приетото от съда настоящият състав намира, че в случая е посочено конкретно разпореждането, което не е изпълнено от Стоянов, обективирано в цитираното в заповедта писмо рег. № 21847/25.06.2013 г. на Директора на РДГП - С., при което не е налице приетото от първоинстанционния съд нарушение на изискванията за форма. Същевременно обаче действително е налице неяснота при формулиране на извършеното нарушение. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед е наложено дисциплинарно наказание на И. С. - началник на Гранично полицейско управление - П. към РДГП - С. за това, че не е изготвил предложение до директора на РДГП - С. до 10 число на м. януари 2015 г. за спиране изплащането на допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности на инспектор Р. Г. А. - полицейски инспектор (заместник - координатор, ГПУ П.) в група "Гранично сътрудничество в контактен център" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - С., с което е нарушил изискванията по т. 1 и т. 3 от писмо рег. № 21847/25.06.2013 г. на директора на РДГП С., както и до 10-то число на месеците февруари, март, април, май, юни, юли и август 2015 г. на посочения служител, с което органът приема, че са нарушени изискванията по т. 1 от писмо УРИ 4074р-551/19.01.2015 г. на Директора на РДГП -С.. На първо място посочените две писма не са приложени към дисциплинарната преписка, а след представянето на техни копия им по разпореждане на съда не може да се установи с категоричност дали Стоянов е запознат със съдържанието им. Отделно от това от съдържанието на писмо № 21847/25.03.2013 г. се установява, че по т. 1 началниците на съответните звена следва да изпращат на "ЧР" при РДГП до 10-то число на всеки месец предложения по образец за определяне на конкретния размер и вид на допълнителните възнаграждения, тяхното изменение, спиране и възстановяване, при наличие на основание за това. При липса на такова основание да се изпраща писмено сведение, че няма служители, за които следва да се издава заповед за спиране или отпускане на тези възнаграждения. По т. 3 на цитираното писмо е обърнато внимание, че изплащането на допълнителни възнаграждения следва да се извършва ежемесечно, т. е в предложението следва да фигурират всички служители, за които е налице основание за промяна в основанието за изплащане. От съдържанието на т. 1 на писмо УРИ 4074-551/19.01.2015 г. по повод констатирани пропуски по прилагане на заповеди с рег. № Iз - 1887/19.07.2011 г., рег. № Iз 759/8.04.2014 г., постановление № 235/31.07.2014 г. и указания на Директора на РДГП -С. рег. № № 21847/25.03.2013 г. е разпоредено до 10-то число на всеки месец началниците на съответните звена със съпроводително писмо да изпращат по служебен път проекти на заповеди по приложения образец за определяне на конкретния размер и вид на допълнителните възнаграждения, тяхното изменение, спиране и възстановяване, при наличие на основание за това. При тази формулировка и при липсата на образците, в която форма е следвало които е следвало да следват задължените лица на практика не може да бъде извършена проверка за релевантния за спора въпрос - спазил ли е държавния служител указанията по посочените две писма. По делото, но не с преписката е представена и писмо рег. № 42589/19.12.2014 г. на Началник ГПУ П. - Стоянов, с което е предложена промяна в изплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на служители от ГПУ П. при РДГП - С., в което служителят Р. А. не фигурира. При това настоящият състав намира, че по делото липсват доказателства, въз основа на които може да бъде обоснован извод за извършване на нарушението, описано в заповедта. С оглед на това следва извод, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Същата е постановена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място, както бе посочено по-горе в дисциплинарната преписка липсват доказателства, въз основа на които да може де се установи извършено нарушение от страна на Стоянов. Обстоятелството, че при извършената проверка от комисия, назначена от министъра, която обаче не е част от дисциплинарното производство, а единствено е повод за неговото образуване има констатации за извършено такова нарушение не обуславя извод за наличие за установяването му по безспорен начин. В случая е налице нарушение по чл. 206, ал. 3 ЗМВР, тъй като обективната истина не е установена по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство. На следващо място от съдържанието на дисциплинарната преписка не се установява дисциплинарно наказващия орган да се е запознал с обясненията, дадени от служителя, като липсват и доказателства за неговото изслушване. При това заповедта е постановена в нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение