Решение № 9628 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9773/2017 г.

Решение № 9628 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9773/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Ц. от гр. Г. срещу решение № 88/31.07.2017 г. на Административен съд гр. Г. по адм. д. № 135/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не бил съобразил, че за периода от 27 години, през който Цанков имал разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, същият не е извършвал нарушения; изпълнявал е изискванията на закона; като в качеството му на физическо лице с установена 86 % инвалидност и рискова дейност като едноличен търговец /ЕТ/, имал нужда от оръжие изцяло за самоотбрана. Излага обем съображения относно притежаваната от него отговорност; дейността му като ЕТ; заболяванията му като физическо лице; честта, достойнството и авторитета на такова, с които цели да обоснове неправилност на обжалваното съдебно решение и наличието на причина за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Ответникът по касационната жалба, Началникът на Районно управление гр. Г. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Г., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК съдът обосновава извод за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. По възражението за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд гр. Г. е образувано по жалба на Ц. Ц. срещу Отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, рег. № 1752р 4982/21.04.2017 г., подписан от Началника на Районно управление гр. Г. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Г.. Със същия, на Цанков е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на пистолет "Макаров", кал. 9х18мм, № IN360883, на основание чл. 59 АПК, чл. 58, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Според мотивите на органа, въпреки, че е изпълнил всички други изисквания на закона, Цанков не е обосновал и доказал необходимостта от самоотбрана с огнестрелно оръжие. За да отхвърли жалбата срещу отказа, съдът въз основа на установената фактическа обстановка във връзка с приложението на материалния закон, е обосновал извод за законосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно. Производството пред административния орган е образувано по заявление на Цанков до Началника на РУП - Г. с вх. № 175200-2552 от 22.03.2017 г. /л. 5/ за продължаване срока на разрешенията за носене и съхранение на личното му ловно оръжие, описано в заявлението, както и на това за носене и съхранение на огнестрелно оръжие пистолет "Макаров", необходимо му за лична охрана поради това, че закупува материали, носи пари в брой, превозва стоки и материали на чужди клиенти, ходи на огледи в горите. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства, съдът е установил съответстваща им фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция: Въз основа на заявлението на Цанков, пред административния орган е образувано производство по издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В хода на производството са изготвени докладни записки с рег. № 1752р-3979 от 24.03.2017 г. /л. 34/ и № 1752р-4668 от 10.04.2017 г. /л. 35/, според които няма данни за извършени от Цанков престъпления, както и информация за подготвяни или извършени криминални деяния от лицето; приложените към заявлението документи са редовни, лицето е декларирало наличие на метална каса за съхранение на оръжието, няма данни за извършени от лицето нарушения на обществения ред, наличие на заявителски материали, извършени престъпления от общ характер, към момента на подаване на заявлението няма данни и за досъдебни производства. Според докладна записка с УРИ № 1752р-4669 от 10.04.2017 г. /л. 36/ няма пречка да бъде продължено разрешението на заявителя за носене и съхранение на ловно оръжие. Според текста на същата докладна записка, при извършената проверка не са установени достатъчно данни за непосредствена опасност за живота и здравето на Цанков, което според проверяващите е в разрез с твърденията му за нужда от притежаване на лично оръжие - пистолет. Представено е становище в насока, че мотивите, изложени в заявлението, не са достатъчни за продължаване на разрешението за носене и съхранение на лично оръжие. Ж. Ц. е подал до Началника на РУП - Г. възражение и пояснение с вх. № 175200-3204 от 12.04.2017 г. /л. 37/, в което развива доводи за необходимостта от носене на лично оръжие, свързани с дейността му, както и че оръжието му е необходимо най-вече с цел респект. С уведомление рег. № 175200-3396 от 21.04.2017 г. /л. 9/ жалбоподателят е уведомен за издаването на процесния административен акт, връчен му лично на 25.04.2017 г. /л. 7-8/. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че от представеното от жалбоподателя Разрешение № 20160235281 от 21.04.2017 г. /л. 10/ е видно, че искането му по отношение на притежаваното от него ловно оръжие е уважено, а постановеният отказ е само по отношение на искането за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана /л. 7-8/. В мотивите на обжалвания отказ е посочено, че липсват данни, молби или сигнали, постъпили от Цанков, касаещи застрашаване на живота, здравето или имуществото ми, не са установени обстоятелства, налагащи самоотбрана с огнестрелно оръжие, като е прието, че позоваването на мотива за лична охрана във връзка с работата му не обосновава правото на ползване на огнестрелно оръжие за самозащита при липса на каквито и да било доказателства. Посочено е също, че притежаването на огнестрелно оръжие по принцип противоречи на целта на специалния закон; предотвратяването на евентуални посегателства върху личността и имуществото не може да е мотив за издаването на разрешение, тъй като заплаха от такива посегателства съществува хипотетично по отношение на всеки един гражданин; притежаването на огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на общественозначими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, като във всеки конкретен случай трябва да е доказана по несъмнен начин нуждата от използване на тази мярка. Според административния орган жалбоподателят е изпълнил всички други изисквания на закона, но не е обосновал и доказал необходимостта от самоотбрана с огнестрелно оръжие. В хода на съдебното производство съдът е събрал доказателства за трайно намалената работоспособност на заявителя. Установява се, че същият е лице с призната трайно намалена работоспособност 86 % - Експертно решение № 1967 от 4.09.2014 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "С. Х." - гр. С. /л. 11/. Установява се, че Цанков е регистриран като едноличен търговец с наименование на фирмата "Ц. Ц." /л. 13 и 14/, представени са 4/четири/ идентични договора за транспортни услуги, сключени с различни търговци през м. януари 2017 г. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя Постановление за спиране на наказателно производство от 23.03.2011 г. на прокурор при Районна прокуратура - Г. /л. 44/, касаещо наказателно производство, водено срещу неизвестен извършител, за отнемане на владението на жалбоподателя на движими вещи на стойност около 250 лева - престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс; Присъда № 487 от 28.06.2012 г. по НОХД № 471/2012 г. по описа на Районен съд - Г. /л. 45-55/, отменена с Решение № 149 от 31.10.2012 г. по ВНОХД № 154/2012 г. по описа на Окръжен съд - Г. /л. 56-58/ и постановена след връщане на делото влязла в сила Присъда № 839 от 14.12.2012 г. по НОХД № 1082/2012 г. по описа на Районен съд - Г. /л. 59-91/. От мотивите на последната присъда се установява, че посочените в нея лица са осъдени за множество кражби, включително и за извършена в периода 15-18.11.2010 г. кражба на 6-позиционен хидравличен разпределител от дъскорезница в с. С., община Г., собственост на жалбоподателя Цанков. По делото пред първоинстанционния съд са разпитани и двама свидетели - съпругата на жалбоподателя Н. Ц. и негов близък С. М., които свидетелстват за получени през 2010 - 2011 г. заплахи от мъжки глас на домашен телефон и на мобилни телефони, ползвани от тях, но регистрирани на фирмата на жалбоподателя, свързани с наказателното дело, съдебните актове по което са приложени и коментирани от първоинстанционния съд, както и за случаи на пътя с. С. - гр. Г., при които управляван от жалбоподателя автомобил е бил "засечен" от неустановени автомобили с неустановени водачи. Жалбоподателят твърди, че имало и други инциденти, но от полицията му създавали пречки да се снабди с документи във връзка с тях. Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна и съответстваща на събрания доказателствен материал. Въз основа на същата, съдът е направил и правилни изводи досежно приложението на материалния закон: В действителност, както правилно е приел административният съд, дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, като законодателят е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, като лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ . В действителност, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ . Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока правилни са изводите на съда, че позоваването на мотива за самоотбрана, но във връзка с работата на лицето, не обосновава правото на ползване на огнестрелно оръжие за самозащита. С този мотив, лицето не може да получи исканото разрешително за граждански цели. Но г-н Цанков е посочил и друг мотив, свързан със заплаха за живота и здравето му. Първоинстанционният съд е обсъдил и това възражение, като то касае образувано и приключило с присъда наказателно производство за отнемане на негови недвижими вещи; заплахи от мъжки глас, свързани с наказателното дело. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че необходимостта от придобиването на огнестрелно оръжие се обосновава от лицето, направило искането и се преценява за всеки отделен случай. В заявлението си жалбоподателят е посочил: самоотбрана и охрана на имуществото си от престъпни посегателства, без обаче да мотивира съществува реална и непосредствена заплаха в тази насока към този момент. Тази заплаха следва да се обоснове за новия срок на разрешението, поради което и претендирани заплахи/кражби за периода 2010 - 2011 години се явяват ирелевантни към настоящото заявление. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е и фактът, че на молителя е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Соченото от жалбоподателя твърдение, че притежаването на оръжие се налага за самоохрана/охрана на имущество, не обосновава необходимост от издаване на такова разрешение. Твърденията в заявлението не се подкрепят от ангажираните по административната преписка доказателства - нуждата от самоохрана към релевантния период не е установена, тъй като липсват доказателства за конкретни посегателства към този период против личността или имуществото на заявителя или на членове на неговото семейство към периода на претенцията. Правилен е изводът на първоинстанционния съд /застъпен и от административния орган/, че заплахата от действия с такъв характер принципно съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че пренасянето на големи суми пари и ценности във връзка с осъществяваното от страна на заявителя на занятие само по себе си не е и не може да бъде основание за придобиване и носене на оръжие за самоотбрана /в горния смисъл е Решение № 3992 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2016 г., VII отд./. Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд в насока, че влошеното здравословно състояние също не може да обоснове необходимост от притежаване на разрешение за съхранение и носене на оръжие / в този смисъл е Решение № 7421 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2016 г., VII отд./. Както бе посочено по-горе, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая жалбоподателят в искането до административния орган обосновава причината за исканото разрешение и със служебните цели на извършвана от него търговска дейност. Тези доводи обаче правилно са приети от първоинстанционния съд като неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели /в този смисъл е Решение № 88 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5679/2013 г., VII отд., Решение № 5287 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2016 г., VII отд. и др./. А заплаха за живота и здравето на заявителя или семейството му не се доказва към релевантния спрямо искането период. Предвид гореизложеното, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема като обосновани и при правилно приложение на материалния закон изводите на първоинстанционния съд досежно законосъобразността на обжалвания отказ. Същият е издаден от компетентен орган - началникът на РУ на МВР съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Гореизложеното, обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АС - Г., което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд подробно, точно и аргументирано е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Мотивирано е обосновал извод за тяхната неоснователност. Фактическата обстановка е изведена въз основа на подробен и прецизен анализ на доказателствата, като правните изводи са напълно съответстващи на духа и рамката на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд