Решение № 4442 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11733/2012 г.

Решение № 4442 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11733/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район Панчарево, Столична община, срещу решение № 3261 от 18.06.2012 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 581/2012 г. С касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу бездействие на административния орган. Ответникът по касационната жалба Митко Свиленов Богданов от с. Герман чрез процесуален представител мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по чл. 257 от АПК е образувано по жалба на Митко Свиленов Богданов против неоснователното бездействие на кмета на район Панчарево да връчи на жалбоподателя оценката на земята, която е изготвена и е одобрена със заповед № РД-46-165 от 19.07.2007 г. на кмета на район "Панчарево". Съдът е приел за основателна жалбата и е осъдил кмета на район Панчарево да връчи на Митко Свиленов Богданов от с. Герман, заповед № РД-46-165 от 19.07.2007 г. и оценителен протокол № 1006 от 28.09.1995 г. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в случая е налице хипотеза на неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК, тъй като искането е позовано на неизпълнение на задължение на административния орган, произтичащо от нормативен акт. Исканията на лицето за връчване на заповедта и оценката на имота е направено от надлежна страна, доколкото жалбоподателят е бил заявител и страна по цитираните преписки за обезщетение по реда на ЗОСОИ за собствен имот на общия му с останалите заявители наследодател. Искането е направено до компетентен орган, доколкото по делото се установява, че именно акт на кмета на район Панчарево е обект на искането за запознаване от страна на жалбоподателя. Съдът е приел, че развитите доводи относно задължението на административния орган да връчи заповедта и оценката на имота са относими в производството по Глава петнадесета, Раздел II от АПК. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. В случаите по чл. 257 от АПК, когато административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, бездействието му може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. По този ред прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено от властническо волеизявление. Доводите на жалбоподателя в първоинстанционното производство да търси защита по този ред са мотивирани с неизпълнение на задължение на административния орган - кмета да връчи заповед и придружаващата я оценка и оценителния протокол от 1995 г. за окончателно приключване на започнала административна процедура. В случая е налице задължение на извършване на фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,