Решение № 10205 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Я. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адвокат М. Герон, срещу решение № 13185 от 03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 13146 / 2025 г. от Административен съд – София-град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед с рег. №УРИ 5392 ПАМ-1349/30.11.2025 г., издадена от началника на 01- Сектор при ООДЦ- СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страна на произход", Сирия. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – началник на 01- Сектор при ООДЦ- СДВР не взима становище по касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на Я. Х., гражданин на Сирия, срещу заповед с рег. № УРИ 5392 ПАМ-1349/30.11.2025 г., издадена от началника на 01- Сектор при ООДЦ- СДВР, с която на оспорващия на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е наложена ПАМ "Връщане до страна на произход" Сирия. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е установил, че основанието за налагане на конкретната принудителна административна мярка е липсата на право на пребиваване на оспорващия в страната поради това, че с решение № 1099/30.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, влязло в сила на 21.05.2025г., е получил отказ да му бъде предоставена международна закрила. От доказателствата по делото е направен извод, че чужденецът е запознат с обстоятелството, че по отношение на него е започнала процедура по издаване на ПАМ "Връщане в страната по произход". Съдът приел, че заповедта е издадена в съответствие и с нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. По делото не са били представени доказателства чужденецът да е от категорията уязвими лица или доказателства за семейни връзки на територията на Република България. Освен това от направените справки в информационната база на МВР съдът е установил, че към момента на издаване на ПАМ чужденецът не е подал заявление за продължително пребиваване, няма данни за нова виза, няма нова адресна регистрация, няма регистрирани данни за преминаване през ГКПП, както и няма данни за подадена последваща молба за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Обжалваното решение е правилно. Съдържащите се в касационната жалба възражения в основната си част преповтарят повдигнатите пред административния съд въпроси, като твърденията са за необоснованост и неправилност на правните изводи, направени от първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ, принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход" се прилага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Една от предпоставките за налагане на мярката е по отношение на лицето да има влязло в сила решение за отказ за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ. Видно от данните по преписката, с решение № 1099/30.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, на чужденеца е отказано предоставянето на международна закрила. Решението е обжалвано от чужденеца, но след отхвърляне на оспорването, решението е влязло в сила на 21.05.2025 г. Поради това Я. Х. се явява незаконно пребиваващ в страната гражданин на трета държава, който може да бъде адресат на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ. С влизане в сила на отказа да му се предостави международна закрила, чужденецът е престанал да има право на пребиваване на територията на страната. Възражението, че жалбоподателят разполага с регистрационна карта, чийто срок е бил продължен, е ирелевантно за материалната законосъобразност на издадената заповед, доколкото регистрационната карта не представлява основание за придобиване на право на пребиваване на територията на страната. Твърдението на жалбоподателя, че трайно се е адаптирал и установил на територията на Република България, не е доказано и се опровергава от изявленията му пред административния орган, отразени в докладната записка от 30.11.2025г., а именно, че категорично отказва да напусне България, а ще се укрие и ще направи опит да замине за друга европейска държава. Възражението на касационния жалбоподател, че не е уведомен надлежно за решението на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставянето на международна закрила, е ирелевантно за настоящето производство. Същото подлежи на разглеждане в друго производство – по обжалване на решението, с което е отказано предоставянето на статут. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,