Решение № 2387 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2011 г.

Решение № 2387 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5305/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Куарт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Н. Здравков", № 13, вх. В, ет. 1, представлявано от управителя Петър Любенов Маринов, против Решение № 342 от 16.02.2011 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 2738 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 031000210/21.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 512/21.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 10 и 11.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 7 830 лв. и са определени лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/. Несъобразяване на издадения ревизионен акт на прекия доставчик "Атаси" ЕООД, с който за данъчен период м. 10.2009 г. на доставчика не е извършена корекция на декларирания ДДС за внасяне и неправилно прилагане на чл. 85 ЗДДС, според който данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи в данъчния документ. 2/. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд относно валидността на РА, при наличието на влезли в сила актове за прихващане и връщане за периоди, съвпадащи с процесните, с които е признато отказаното право на данъчен кредит. 3/. Съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като отказал разпита на свидетел относно съхраняването на слънчоглед в склад на "Атаси" ЕООД преди предаването му на ревизираното лице. 4/. Без основание съдът игнорирал част от представените доказателства - счетоводни справки - в тази връзка, било игнорирано и заключение на вещо лице 5./ Необоснован е фактическият извод за недоказана реалност на доставките - представени с пътни листа, складови разписки, товарителници и кантарни бележки. Прекомерно и без основание е изискването на съда за представяне на доказателства за винетни стикери, тахошайби и свидетелство за правоуправление на водача на автомобила. Доказано с неоспорената експертиза е различното осчетоводяване на собствена и чужда стока у складодържателя - прекия доставчик. Съдът е въвел недопустимо нови фактически и правни основания за отказ на данъчен кредит, нарушавайки правото на защита на ревизираното лице. Относно доставката на слънчоглед от "Матера Бул" ЕООД обстоятелства, свързани с регистрацията на доставчика по ЗДДС не могат да бъдат основание за отказ на данъчен кредит на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, оспорва жалбата в писмено възражение. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение независимо от изхода на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно правото на данъчен кредит на ревизираното лице по две фактури № № 116 и 120, съответно от 16.10 и 04.11.2009 г. с издател "Атаси" ООД гр. Ямбол и предмет "шарен слънчоглед" съответно 45 и 42 тона по 450 лв. /без ДДС/ за тон. Органите по приходите са приели, че не е доказано доставянето на общо 87 тона шарен слънчоглед от "ЗИТ" ООД Ямбол на прекия доставчик "Атаси" ЕООД до склад в гр. Ямбол за съхранение и търговия със зърно, както и съхраняването на това количество до датите на процесните фактури в посочения склад, съответно не е доказана реалността на процесните доставки и по двете фактури данъчен кредит е приспаднат неправомерно. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е материално законосъобразен, тъй като не е доказана реалността на доставките по процесните фактури. Приел е, че въпреки, че прекият доставчик е разполагал с нает склад в гр. Ямбол за процесните периоди, не е доказан капацитетът на този склад за съхранение на посоченото количество слънчоглед, не е доказано превозването и предаването на количествата слънчоглед от страна на предходни доставчици, нито категорично са доказани вътреобщностните доставки точно на тези количества стоки от страна на ревизираното лице. Съдът е приел, че липсват доказателства за транспорт и предаване на процесните количества от страна на посочените от вещото лице предходни доставчици "Стефком 2008" ЕООД гр. Варна, "Кооперация-Спасител" с. Савино и "Матера Бул" ЕООД гр. Варна. Приел е също, че РА на прекия доставчик, в който липсват изрични констатации за реалност на процесните доставки не може да бъде сам по себе си основание за признаване на право на данъчен кредит на РЛ по тях. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. 1.Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил представения по делото ревизионен акт на прекия доставчик "Атаси" ЕООД. Както много пъти Върховният административен съд в свои решения е приемал, наличието на издаден ревизионен акт на доставчика, който включва и периода на процесните доставки, сам по себе си не доказва, че доставките са реални, независимо че липсва корекция на начисления данък в тази част. Върховният административен съд приема, че само при наличие на изрична констатация за реалност на доставките в приложения като доказателство друг РА, то след като веднъж органът по приходите е признал тези доставки за реални, приемането на обратното при последваща ревизия на получателя по същите доставки би довело до нарушаване на принципите на законност и обективност, които органите по приходите са длъжни да спазват при установяване задълженията и отговорността на задължените лица. Само по себе си обаче наличието на ревизионен акт, в който липсват констатации за доставките, какъвто е приложения по делото РА на прекия доставчик, не освобождава получателя по доставката, който претендира данъчен кредит, да доказва нейната реалност. Още повече, с посочения РА на прекия доставчик е отказано право на данъчен кредит по фактура на сочен от него предходен доставчик на прекия "Атаси" ЕООД поради недоказана реалност на доставката на слънчоглед, което конкретно е посочено по-долу. 2.Неоснователно е и оплакването относно валидността на РА. След изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в сила от 19.12.2007 г., издадени след тази дата АПВ, за периоди, съвпадащи с процесните, с които е признато право на данъчен кредит, не са основание за извършване на ревизията по реда на чл. 132 и сл. ДОПК. 3.Не е допуснато съществено процесуално нарушение с отказа за разпит на свидетел поради ограниченията на чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2 ДОПК. 4.Относно оплакванията на необоснованост на решението относно фактическия извод за недоказаната реалност на доставките, първоинстанционното решение е постановено в съгласие и при правилна и съвкупна преценка на доказателствата. Още в ревизионното производство РЛ е твърдяло от фактическа страна, че: 1./ са осъществени доставки на слънчоглед от страна на предходни доставчици "ЗИТ" ООД Ямбол и "Кооперация-Спасител" с. Савино с получател прекия доставчик "Атаси" ЕООД, наел складова база в гр. Ямбол; 2/ извършено е прехвърляне на собствеността от прекия доставчик на РЛ с процесните фактури, без транспорт - стоката е останала в склада, нает от прекия доставчик; 3./ ревизираното лице е доставило слънчоглед чрез ВОД на фирми от ЕС, транспортирайки стоката за своя сметка на РЛ от склада, нает от прекия доставчик, като приходните органи не са оспорили реалното осъществяване на ВОД. Само при така очертания предмет на доказване от самото ревизирано лице, от значение е реалното доставяне на зърно от страна на предходни доставчици на прекия такъв в наетия от прекия доставчик склад. В съдебното производство, прието без оспорване заключение на вещо лице, е установило, че предходни доставчици на прекия доставчик "Атаси" ЕООД са фирми, различни от тези, посочени от РЛ в ревизионното производство като предходни доставчици. Приетото по делото експертно заключение - /стр. 4 - л. 123 от делото/ е установило, че прекият доставчик е разполагал с процесните количества зърно, тъй като съгласно счетоводните регистри, покупките на слънчоглед въз основа на първични счетоводни документи, са извършени от следните предходни доставчици: "Стефком 2008" ЕООД гр. Варна, "Кооперация-Спасител" с. Савино и "Матера Бул" ЕООД. Това директно противоречи на обясненията на управителя на дружеството - пряк доставчик Аспарух Мошинов, представени в ревизионното производство и отново в съдебното /стр. 88 от делото/, съгласно които доставката по фактура № 116/16.10.2009 г. е осъществена със закупена стока от "ЗИТ" ЕООД по фактура № 100043/01.04.2009 г. Основателно във възражението против касационната жалба се твърди, че с представения в съдебното производство РА на прекия доставчик, стр. 20 - стр. 168 от делото, за данъчен период м. 10.2009 г. на прекия доставчик "Атаси" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит поради липса на доставка на стоки по фактура № 317/13.10.2009 г. с доставчик "Стефком 2008" ЕООД и предмет "шарен слънчоглед", като именно тази фактура жалбоподателят е представил с молбата си от 16.11.2010 г. пред съда в подкрепа на заключението на вещото лице. По счетоводни данни е установено, че закупеният от "ЗИТ" ЕООД от "Атаси" ЕООД слънчоглед на 01.04.2009 г. е осчетоводен като продаден на същата дата, т. е. не е можело да бъде продаден на РЛ с процесните фактури. Съгласно посочените по-горе обяснения, доставката по втората процесна фактура № 120/04.11.2009 г. е осъществена с получена от "Кооперация-Спасител" с. Савино стока по фактура № 335/10.11.2009 г. Още от тези обяснения е видно разминаването в датите на фактурите по предходната и пряката доставки /датата на пряката доставка е преди тази на предходната/. С молба от 16.11.2010 г. е представена фактура, издадена на прекия доставчик от "Матера Бул" с дата, следваща тази на процесните фактури, което също явно противоречи на тезата на жалбоподателя, че прекият доставчик е придобил зърно, което е съхранявал в наетия склад и след прехвърлянето на собствеността върху стоката по процесните фактури. При тези доказателства, съдът с основание не е кредитирал заключението на експертизата в отговора й по задача № 2, че е доказана възможността на прекия доставчик да прехвърли собствеността на процесното количество зърно с процесните фактури. Разпореждането от страна на ревизираното лице със стока от същия вид в количество, съответно на процесното, предмет на последващи доставки, би имало значение, ако единственото получено количество стока от този вид от страна на ревизираното лице беше по процесните две фактури, а от мотивната част на ревизионния доклад се вижда, че това не е така. При недоказана реалност на доставките, получателят по фактурите няма право на данъчен кредит. При този изход на процеса, юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи поради липсата на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение