Решение № 347 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2010 г.

Решение № 347 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 4.10.2010 г. ВКС, I г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение от 19.05.2010 г. по гр. д. № 564/2010 г. на Варненски окръжен съд. Ответницата В. Ж. по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. За да уважи предявения от В. Ж. и Т. Й. Т. ревандикационен иск за 265 кв. м., съставляващи част от имот № 847 по КП "Бялата чешма и Дъбравата", идентичен с имот № 847 по ПНИ на селищно образувание (с. о.) "М. рид, Бялата чешма и Дъбравата", съдът е намерил, че в полза на ответниците по иска, сега касатори К. Я. и Ц. Я., не е възникнало право на изкупуване на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот пл. № 847 по КП "Бялата чешма и Дъбравата", в землището на кв. В., [населено място], тъй като с представените доказателства не се установява административният орган да е формирал воля за предоставяне право на ползване на основание ПМС 1/1981 г. Изводът не съответства на установените факти по делото. От представения протокол № 4 от 11.03.1981 г., съставен на заседание на ИК на ОНС В., се установява, че е взето решение за картотекиране като слабопродуктивни земи с площ от 345 дка съгласно представен опис. В т. 4 е отразено решението за одобряване на списъците с лицата, на които са раздадени земи за ползване в землището на кв. Г. и решение на същите лица да се издадат удостоверения за това, че земите са им предоставени за ползване на основание ПМС № 1 от 1981 г. за по нататъшното усъвършенстване на системата за самозадоволяването на населението от селищните системи с месо, мляко и яйца и др. В списъка е отбелязано че, той съдържа данни за лицата, на които са били предоставени земи от ДПФ за ползване под наем и които земи, които следва да им се предоставят за безвъзмездно ползване на основание ПМС от 5.12.1977 г. Взетото решение е било мотивирано от това, че процедурата по предоставяне правото на ползване не е завършена по реда на ПМС № 76 от 1977 г., тъй като предоставена земя под наем не е била картотекирана като пустееща или слабопродуктивна. С взетото решение по протокол № 4 земята е била картотекирани като пустеещи и слабопродуктивни, което е основание за предоставянето й за безвъзмездно ползване за самозадоволяване на населението. С ПМС № 1 от 1981 г. е предоставена възможност, правото на ползване да се предостави на лица, които ползват пустеещи имоти за самозадоволяване, както и на лицата, които законно са построили сгради в такива имоти. Изразената воля от административния орган, натоварен с дейността по раздаване на земи на посоченото основание, е за това да се уреди по предвидения в акта на МС ред съществуващо фактическо положение, ако и към влизане в сила на ПМС № 1/1981 г. предпоставките за предоставяне на земя за ползване са налице. Въз основа на това решение е било издадено и удостоверение № 295 от 03.1982 г. от ОНС-В. за удостоверяване факта на предоставяне право на ползване върху хава (лозе) с площ от 500 кв. м., в м. "Долаплъкая", в землището на [населено място]. Като е приел друго съдът, е направил в необоснован извод за липсата на формирана воля за предоставяне на имота за ползване на наследодателя на ответниците. Налице са били всички предпоставки от фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на имота, тъй като в същия е била изградена и стопанска постройка - дървена барака на основание издадено строително разрешение № 444 от 19.07.1978 г., а след предоставяне правото на ползване през 1981 г. в имота са построени още стая с помещение за баня и тоалетна на площ от около 15-16 кв. м., изградени с тухла. През 1993 г. с две вносни бележки от 15.12.1993 г. ползувателят К. Я. е заплатил определената цена на имота от 25930 лв. От това следва, че ответниците ползват имота на правно основание, а ищцата не се легитимира като собственик на имота, тъй като ползувателят е трансформирал предоставеното му право на ползване в право на собственост. Като е приел друго и е уважил иска, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго с което искът следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата ще бъде осъдена да заплати на ответниците по иска заплатените от тях разноски за всички инстанции, които възлизат на сумата 437.00 лв. От представения в касационното производство договор за правна помощ, сключен на 26.05.2010 г. с адв. Н. Х., не се установява да е изплатено уговореното адвокатско възнаграждение, поради което то не се взема предвид при определяне общия размер на разноски, подлежащи на присъждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.